Решение № 1511 от 20.02.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1511

Хасково, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВА БАЙНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ СОТИРОВ ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело № 20257260700096 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ф. Б. Х., [държава], подадена лично и като майка и законен представител на А. С. А., с посочен по делото адрес за кореспонденция: [населено място], [жк] (РПЦ – Харманли), против Решение №12568/03.12.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди, че същото е било издадено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. При неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Причините, поради които напуснала [държава] изложила добросъвестно пред административния орган, но те били възприети неправилно. Заявява, че се опасява за сигурността си и за тази на децата си, вследствие на водещите се военни действия и поради кюрдския си етнос. Цитираната в решението Справка № ЦУ-1852/27.07.2024г. била силно противоречива относно ситуацията в *. Счита, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че чужденката не е заявила за нея да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице и тя не можела да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността ѝ нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. Сочи, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на член 3 Държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече се намирали в приемащата държава. Член 5 от К. Д. изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят напуснал своята държава на произход.

По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание оспорването се поддържа лично от жалбоподателката и назначения ѝ процесуален представител.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ. Доводи за нейната неоснователност се навеждат и в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез СДВНЧ – София УРИ 105400-2437/31.07.2024г. и чрез РПЦ – Харманли към ДАБ с вх. №2192/06.08.2024г., Ф. Б. Х. от [държава] е поискала закрила от Република България за себе си и за детето си А.. Тъй като чужденката не е разполагала с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-33724/06.08.2024г., видно от която майката се е индивидуализирала с имената Ф. (собствено име) Х. (бащино име) Б. (фамилно име), [държава], родена на [дата]. в [държава], [населено място], област Хасака, [семейно положение], и декларирала имена на детето си А. С. А., родено на 10.07.2014г., в [държава], [населено място], област *. На същата дата жалбоподателката е регистрирана с имената Ф. Б. Х., родена на [дата]. в [държава], [населено място], *, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, без професия, без образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В Регистрационния лист и приложението към него са посочени данни за съпруга, децата, бащата (починал), майката (починала), братята и сестрите на търсещото закрила лице, една част от тях с местонахождение в [държава], други в България и Германия.

С писма с рег.№ УП-33724/08.08.2024г. и рег.№ УП-33724/05.09.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-15402/26.09.2024г. (рег. № УП-33724/27.09.2024г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на Ф. Б. Х., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. В писмо с рег. № М-15405/26.09.2024г. (рег. № УП-33724/27.09.2024г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България и на детето А. С. А., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С писмо Х-16-1162/07.08.2024г., изх.№33724, Директорът на РПЦ – Харманли е уведомил Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли, че Ф. Б. Х. от [държава] е поискала закрила от Република България за себе си и за детето си А., и е помолил за определяне на социален работник, който да съдейства в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето, да даде становище или да предостави социален доклад.

Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-635/09.08.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е определен социален работник от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли, който да присъства при провеждането на интервюто в РПЦ - Харманли с детето А. С. А..

На 03.09.2024г. с кандидата Ф. Б. Х. е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-33724/03.09.2024г. В хода на интервюто жалбоподателката е посочила, че напуснала [държава] през юли 2024г. нелегално, заедно със съпруга си и двете им дъщери, като преминали в Турция. В края на юли всички заедно нелегално преминали в България. Напуснали [държава] заради много лошото икономическо положение. Нямало мир и условия за живот. В селото, в което живеели нямало военни действия, но и хора нямало вече. Страхували се, защото чували взривове. Искала в България да им дадат статут и да живеят спокойно. Нямала проблеми заради етническата и религиозната си принадлежност, не членувала в политическа партия, не била член на въоръжена групировка, нямала взаимоотношения с армията и полицията.

На 03.09.2024г. е било проведено и изслушване на детето А. С. А., на което са присъствали майката и социален работник. За изслушването е съставен протокол. Детето е заявило, че тук му харесва, в [държава] имало война и разруха. Нищо, освен приятелите, не му липсвало. Напуснали страната, защото нямало хубав живот. Искала да ги оставят да живеят тук.

На 17.09.2024г. от социален работник от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли е бил изготвен Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-Х-Х/852/08.08.2024г. за извършено проучване на детето. В същия е посочено общото състояние на А. С. А., вкл. здравословното, споделеното от детето по време на изслушването пред интервюиращ орган на ДАБ и други данни за него. Записано е, че то се намира на територията на РПЦ – Харманли заедно със своите родители и че е обгрижвано от тях. Докладът е бил изпратен до Директора на РПЦ – Харманли, приложен към писмо изх.№СГ/Д-Х-Х/852-001/17.09.2024г. Социалният доклад се поддържа в съдебно заседание от социален работник от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-33724/03.12.2024г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на Ф. Б. Х. и малолетното ѝ дете А. С. А..

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Ф. Б. Х. и малолетното ѝ дете А. С. А.. Решението е връчено на жалбоподателката лично на 09.01.2025г., в присъствието на преводач.

По делото е представен Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/19-003/03.02.2025г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли. В него се съдържа информация за детето А. С. А., като е посочено, че то е в добро здравословното състояние и се намира на територията на РПЦ – Харманли заедно със своите родители и че е обгрижвано от тях.

Жалбата срещу обжалваното решение е подадена на 15.01.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденката има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от жалбоподателката като разбираем и владян от нея, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за нея език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, като в административното производство, в което се засягат правата или интересите на малолетното дете на жалбоподателката, административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която Дирекция е определила свой представител, присъствал на проведената с детето А. беседа. Преди вземане на процесното решение, от социален работник към отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е изготвен социален доклад от извършено проучване за положението на детето, представен пред административния орган.

Спазено е и изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на орган на ответника е изискано писмено становище от ДАНС за жалбоподателката и за детето ѝ А. по молбата за предоставяне на международна закрила.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.