Решение № 5488 от 27.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5488 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20231110211621 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Й. С., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-4332-023233/08.11.2019 г., издадено от Началник група в СДВР,

О"ПП" - СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административно наказания, както следва: по т. 1, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 в от ЗДвП - глоба в размер на 200(двеста) лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и по т. 2, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месец.

В жалбата са изложени съображения за неправилно и незаконосъобразност на атакуваното НП. Бланкетно се сочи, че жалбоподателят не е извършил описаните в НП нарушения, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени и многобройни нарушения на административно-производствените правила, както и че АУАН не му е връчен. Твърди се несправедливост на наложеното наказание. При така изложеното се претендира отмяна на наказанията.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна - редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител.

СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

На 20.08.2019 г., около 21.05 часа св. В. Х. управлявал лек автомобил Рено Меган с рег. № *** в гр. София, по бул. „Цар Освободител“, с посока на движение от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към бул. „Васил Левски“.

Непосредствено след управлявания от св. В. Х. жалбоподателят Т. С. управлявал лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ****. Св. Х. спрял на пешеходна пътека в посочения пътен участък на бул. „Цар Освободител“ № 12, но жалбоподателят, поради неспазване на достатъчно разстояние с автомобила на св. Х. не можал да спре своевременно и реализира ПТП с автомобил Рено Меган с рег. № ***, движещ се пред него, като му нанесъл щети в задната броня. След сблъсъка водачите излезли от автомобилите, като св. Х. заявил на жалбоподателя, че му е причинил щета в задната броня на автомобила, казал му да изчакат органи на О „ПП“ – СДВР, но жалбоподателят му казал, че му няма нищо, не можел да чака и си тръгнал.

На 09.10.2019 г. бил съставен АУАН от А. С. - мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР, на Т. Й. С., в присъствието на двама свидетели, един от които очевидец – В. Х., като в акта е отразено, че на дата 20.08.2029 г. около 21. 05 часа в гр. София, бул. “Цар Освободител“ № 12 управлява л.а. „Опел Зафира“, с рег. № **** и поради неспазване на достатъчно разстояние от МПС пред него, реализира ПТП в л. а. „Рено“, с рег. № ****, след което не изпълнява задълженията си като участник в ПТП. Посочено е, че АУАН е издаден на основание 1 бр. сведение и 1 бр. декларация.

На сочената в акта дата на мястото на произшествието пристигнал полицейския екип на ОПП-СДВР – М.К. и А. Д. които устаноВ. на място св.

В. Х.. Св. А. Д. съставил докладна записка и снел сведение от св. В. Х.. На място М.К. изготвил Протокол на ПТП и схема. Св. В. Х. попълнил сведение и дал данни за л. автомобил "Опел Зафира" с рег. № ****, който е ударил управлявания от него автомобила. На 09.10.2018 г. Т. С. попълнил декларация, в която посочил, че на 20.08.2019 г. той е управлява лек автомобил „Опел Зафира“, с рег. № ****.

В АУАН актосъставителят С. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.

"в" от ЗДП. АУАН е подписан от жалбоподателя с възражения, че не е избягал от мястото.

Съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.18 г. на министъра на вътрешните работи служител на длъжност "младши автоконтрольор" в О"ПП" при СДВР е компетентен да издава актове за установяване на нарушения на ЗДвП. НП е издадено от оправомощен за това орган, съгласно Заповед № 8121к13180/23.10.19 г. на министъра на вътрешните работи.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление № 19-4332-023233 от 08.11.2019 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а 2 именно: показанията на свидетелите В. Х. и А. Д.; сведение от В. Х., декларация от Т. С., протокол за ПТП и схема, докладна записка; справка картон на водач; Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121к-13180/23.10.19 г. на министъра на вътрешните работи;

Показанията на св. Х. са логични и последователни, кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира в цялост. От същите се установява мястото на ПТП, механизма на ПТП, както и действия на св. и жалбоподателя след ПТП, а именно, че на управлявания от св. автомобил са били причинени щети, последният е искал да бъдат повикани служители на О „ПП“ – СДВР, но жалбоподателят е възразил, че му няма нищо на автомобил и си е тръгнал.

Съдът кредитира и показанията на св. Д., макара същите да са не особено информативни, но същият все пак излага, че той е изготвил докладната записка по сведения на Х..

Съдът кредитира и представената декларация от жалбоподателя, че именно той е управлявал л. автомобил "Опел Зафира" с рег. № **** на процените дата, място и време.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановената форма и срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

По нарушението по т. 1 на НП:

Съдът намира, че АУАН и НП са съставени съгласно изискванията на ЗАНН и са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, относно необходимото съдържанието относно реквизитите на АУАН и НП. Нарушението е ясно и пълно описано, както и обстоятелствата, при които същото е осъществено. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“. В случая категорично бе установено, че св. Х. - водач на л. а "Рено Меган" е спрял на пешеходна пътека находяща се на бул. „Цар Освободител“ № 12, когато автомобилът му е бил ударен в задната броня от управлявания от жалбоподателя автомобил. В същото време, съгласно изискванията на горепосочената разпоредба водачът на л. а., движещ се след негови автомобил, е следвало дори и при рязко спиране да спре, за да избегне удара.

При така настъпилия резултат - удар в задната броня на МПС-то на св. Х., то следва единственият възможен извод, че жалбоподателят не е спазил законовото изискване и не се е движил на такова разстояние, което да му позволи да избегне удар при намаляване скоростта или спиране на движещото се пред него превозно средство. При така изложеното 3 жалбоподателят е осъществил съставомерните признаци за осъществяване на деянието от обективна страна. От субективна страна нарушението е осъществено виновно, при непредпазлива форма на вината, доколкото като правоспособен водач на МПС жалбоподателят, макар и да не е предвиждал настъпилите общественоопасни последици, като водач на МПС е бил длъжен да поддържа при управлението на автомобила си достатъчно разстояние от автомобила, движещ се пред него и е могъл да предвиди общественоопасните последици от неизпълнението на това си задължение, което не е направил, в резултат от което се е достигнало до реализиране на процесното ПТП.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДП предвижда глоба в абсолютен размер от 200 (двеста) лева на водач, поради което по този пункт НП е законосъобразно и в санкционната част.

Не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не се отлича с по-ниска степен на обществена опасност, още повече че ПТП е реализирано с МПС спряло на пешеходна пътека.

Поради изложеното НП следва да бъде потвърдено в тази му част.

По нарушението по т. 2 на НП:

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:“ … „когато при произшествието са причинени само имуществени вреди“, … „ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания“. В съставения АУАН от обективна страна е отразено, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си като участник в ПТП, като актосъставителят не е описал съставомерните елементи на нарушението, като изобщо не е посочил задължение, което водачът не е изпълнил. Видно от събраните по делото доказателства и вписаното в обстоятелствената част на НП е, че на жалбоподателя е вменено осъществяването на ПТП, като при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП-то, го напуска, не уведомява службата за контрол и не изпълнява указанията. Никъде в обстоятелствената част на съставения акт и тази на НП не е посочено, че са причинени имуществени вреди и какви.

Предвид събраните в хода на административнонаказателното производство данни, които са били известни на актосъставителя е следвало от обективна страна да е налице отразяване на това обстоятелство, явяващо се елемент от обективната страна на нарушението, което съответно да бъде съобразено и от АНО при описание на същностните признаци на състава на нарушението. В този смисъл е допусната неяснота на обвинението, изразяваща се в липсата на пълно описание на нарушението с оглед възвеждането му под състава на нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б"в" от ЗДП. Това само по себе си е довело и до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво точно 4 нарушение е ангажирана отговорността му. При така изложеното следва извод, че НП в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и т. 1 от ЗАНН, СРС, НО, 115 състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

19-4332023233/08.11.2019 г., издадено от Началник група в СДВР, О"ПП" - СДВР, в частта, с която на Т. Й. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 в от ЗДвП - глоба в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-4332-023233/08.11.2019 г., издадено от Началник група в СДВР, О"ПП" - СДВР, в частта, с която на Т.

Й. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5