Решение № 95 от 11.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пазарджик, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова в присъствието на прокурора Паун Б. Савов като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20255200100544 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от С. И. З. с ЕГН **********, с поС.ен адрес село *******************, със съдебен адрес гр.***********************, адв.Х. В. и адв.С. М., срещу Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, бул.

„Витоша” №2, с която е предявена претенция по реда на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение по ДП № 123/24г. по описа на РУ С. и пр.пр.№2018/24 г. по описа на РП-Пазарджик, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба-7.07.2025г. до окончателното изплащане.

В исковата молба са изложени следните факти и обстоятелства :

Твърди се, че на 03.04.2024г. против ищецът е било образувано наказателно производство под ДП №123/2024 г. по описа на РУ - С. и преписка №2018 от 2024г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик, след което на 04.04.2024г. вече е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.149 ал.2 т.3 и т.4 във вр. с ал.1 от НК за това, че на неустановена дата през 2024 година в село М., обл. П. е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвокупление- ******************** на лице, ненавършило ******* годишна възраст 1

- Л.С.З., на **** години, чрез използване на безпомощно съС.ие на пострадалата и положението й на зависимост и надзор /същата **** на ищецът/, което било довело до изключително тежки последици за обвиненото лице и семейните му отношения/.

Сочи се още, че с предявяването на обвинението ищецът бил задържан първоначално за 24 часа по реда на ЗМВР, след което с постановление на Прокуратурата за срок до 72 часа, като било внесено искане в Районен съд Пазарджик за вземане на мярка за неотклонение- „задържане под стража". С определение № 272 от 05.04.2024г. по ч.н.д.№484/2024г. по описа на Районен съд Пазарджик искането на Прокуратурата било уважено и била взета най-тежката мярка за неотклонение.

Наложената мярка за неотклонение била изтърпявана от ищецът до отмяната й с определение №538 от 30.07.2024 г. по ч.н.д. № 1058/2024 г. на Районен съд Пазарджик, потвърдено с определение № 344 от 06.08.2024 г. по в.ч.н.д. № 631/2024 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик.

За периода от 04.04.2024 г. до 06.08.2024 г. се твърди, че ищецът бил лишен от свобода поради предварителното му задържане по реда на ЗМВР и взетата мярка за неотклонение задържане под стража, отменена с определение №538 от 30.07.2024г. по ч.н.д.№ 1058 от 2024г. по описа на Районен съд Пазарджик, потвърдено с определение № 344 от 06.08.2024г. по в.ч.н.д. № 631 от 2024г. на ОС Пазарджик.

Сочи се, че за този период ищецът бил лишен от нормалното човешко ежедневие и общуване, контакти с роднини и приятели, контакт с детето си, възможността да търси и упражнява трудова дейност, да се грижи за домакинството и имуществото си.Освен неговото задържане под стража били предприети редица процесуално следствени действия, които са накърнили честта и достойнството му - освидетелстване на живо лице, включително на полови органи, съдебно психологични и психиатрични експертизи, ДНК експертиза със снемане, ДНК материал от ръце и полови органи, полиграфическо изследване и беседи, разпит на свидетели, включително и на възпитатели и учители от детското заведение на **** му -Л.З. По време на извършването на процесуално следствените действия против него са засегнати неговата чест и достойнство, тъй като е бил събличан чисто гол за вземане на ДНК проби от половия му орган, като поведението с него е било като към нищожество. От това се почувствал изключително подтиснат, съкрушен и унизен.

Твърди се също, че в периода на задържането му под стража, както и след това в периода до прекратяване на досъдебното производство, в него били възникнали тревоги, притеснения, грижи във връзка с обвинението в извършване на престъпление от общ характер, негативни емоции от обвинението и това, което предстои за неговия живот, семейството и имуществото му след приключване на производството.

Повдигнатото обвинение се отразило негативно върху социалното му общуване, като хората и приятелите му го избягвали, не намирал работа и останал без препитание, семейството му било разбито по непоправим начин.

Ищецът твърди, че с постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.02.2025 г. на Районна прокуратура - Пазарджик било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 предл. 1-во от НК, наказателното производство по ДП № 123 2 от 2024 г. по описа на РУ - С. и преписка № 2018 от 2024г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик, което към настоящия момент било влязло в сила и това обуславяло правният интерес от образуване на настоящото производство.

Излагат се доводи, че е в резултат на задържането загубил връзка с **** си, тъй като същата е била настанена и продължава да е настанена в приемно семейство, защото е прието, че поради обвинението за извършеното деяние, детето е в риск.

Взетата мярка за неотклонение „задържане под стража" ефективно препятствала ищецът да упражнява родителските си права, както и да организира защитата си.

Твърди се, че в резултат на преживеният стрес и негативни емоции през времето на задържането му под стража, ищецът се бил разболял и започнал да вдига високо кръвно налягане, като му била назначена терапия още по време на задържането му, но последиците от заболяването били дълготрайни и необратими и продължавали и до сега, не можел да работи и да реализира доход, тъй като се изморявал бързо, а при натоварване се задушавал и изпитвал тежест в гърдите и поС.на умора, което налагало нови консултации с лекари. Освен това никой работодател не искал да го вземе на работа поради престъплението, в което е бил обвинен, тъй като станало доС.ие на обществеността в цялата община Б. като териториална единица.

Сочи се, че макар и да е било прекратено наказателното производство ищецът изпитвал негативни съС.ие, като не можел да спи вечер от преживения стрес и притеснения по време на наказателното производство, тъгата от това, че не можел да осъществява контакт и грижи с **** си, негативното отношение на хората.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 50000 лева, представляваща неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от7.07.2025 година. Сочат се правни съображения се цитира съдебна практика, в подкрепа на така заявеният размер на обезщетението.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик прокурор П. С..

Изразено е становище, че предявеният иск е допустим, като се пояснява, че воденото срещу ищеца наказателно производство било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК и чл.9, ал.2 от НК.

По същество се излагат съображения, че претенцията е неоснователна.

Възразява се, че твърденията му са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. Не се сочели доказателства и фактически твърдения за реално претърпени морални вреди, които да са пряка непосредствена последица от незаконното обвинение. По този повод се изтъква, че в тежест на ищеца е да докаже и установи твърдените неимуществени вреди и размерът на обезщетението.

Недоказани били твърденията му, че от незаконното обвинение спрямо него са настъпили отрицателни последици, както и че спрямо него са извършвани действия, събличане, оглед и др.

3

Не били ангажирани доказателства за нито един от фактите посочен в исковата молба, вкл. отражението върху социалният му живот и оставането му без работа.

Твърди се, че през процесния период от образуване на досъдебното производство до неговото прекратяване били минали по-малко от 9 месеца, което се явявал разумен срок за неговото приключване. През този период ищеца само 4 месеца евентуално е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Генерално по основанието се сочи, че неимуществени вреди изразяващи се в неоснователно повдигнато спрямо ищецът обвинение, са посочени в декларативен начин, без доказателства, а се изброявало влошаване на здравето, без да се сочи в какво се изразява, създаване на стрес и напрежение, без да се сочи как и с какво, лишаване от правото на свободно придвижване и нормално човешко ежедневие и общуване, контакт с роднини и приятели, без да сочи кои роднини и кои приятели, както и предприемане на процесуално следствени действия, били накърнили честта и достойнството му - освидетелстване на живо лице, включително на полови органи, съдебно психологични и психиатрични експертизи, ДНК експертиза със снемане ДНК материал от ръце и полови органи, полиграфическо изследване и беседи, без отново да се сочи как и по какъв начин това е станало. Ответника излага доводи, че всички процесуално-следствени действия са извършени в съответствие със закона и в исковата молба не се излагало нищо конкретно как с тях са засегнати честа и достойнството на ищеца и са причинили твърдените му неимуществени вреди.

Освен основанието се оспорва и сочения размер на претенцията за неимуществени вреди. Възразява се, че размерът й е прекомерен и не е несъобразен с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика по аналогични случаи (включително и на ЕСПЧ), както и с обществено-икономическите условия в страната и в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ. Сочат се подробни съображения, изведени от практиката на Пленума на ВС, възприети с т. ІІ на Постановление №4/23.12.1968 година. Цитира се практика, като се сочат подробни съображения относно начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на ищеца било да докаже твърдените вреди, техният размер и връзката им с незаконното обвинение.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият отговор на ответника и доводите доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Така предявеният иск е родово и местно подсъден на Окръжен съд Пазарджик.

Като ответник и контролираща страна в производството се явява Окръжна Прокуратура Пазарджик представлявана от прокурор П. С. при проведеното о.с.з. на 10.02.2026 година, която поддържа неоснователност на претенцията.

4

Установената фактическа обстановка която ищецът е пресъздал в исковата молба досежно воденото наказателно производство срещу него не се оспорва от ответника Прокуратурата.

Същата съдът приема за установена от събраните по делото доказателства и приложеното в цялост ДП №123/2024г.- РУ МВР гр.С. и пр. пр.№2018/2024г. по описа на РП -Пазарджик.

Установява се, че срещу ищецът е започнало наказателно производство на 03.04.2024г. за престъпление по чл.149 ал.1 от НК, а именно за това, че на неустановена дата през 2024г. в с.М., обл. П. е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвокупление по отношение на лице, ненавършило *******годишна възраст, а именно Л.С.З., на **** години.

С постановление от 04.04.2024г. е повдигнато обвинение на С. И. З. за престъпление по чл.149 ал.2 т.3 и 4, във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на неустановена дата през месец 2024г. в с.М., обл. П. е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвокупление - ******************** на лице, ненавършило *******годишна възраст - Л.С.З., на **** години, чрез използване на безпомощното съС.ие на пострадалата и положението й на зависимост и надзор. С определение №272/05.04.2024г. по ч.н.д. №484/24г. на PC Пазарджик спрямо обв. З. е била взета мярка за неотклонение - „задържане под стража“. С определение №538/30.07.2024г. по ч.н.д. №1058/24г. на P C -Пазарджик взетата мярка за неотклонение е отменена. С определение №344/06.08.2024г. по в.ч.н.д. №631/24г. на О С Пазарджик определението е потвърдено и е влязло в сила като не е била взета друга мярка за неотклонение.Установява се, че спрямо ищецът са били извършени два огледа на живо лице, изготвени са били съдебно-психиатрична и психологична експертиза на обв. З..