Решение № 12950 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12950 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110103364 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на “Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и Р. Г. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Д. Д., адрес: гр. С...... срещу К. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К....., с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 31,35 евро - главница, представляваща стойност на незаплатената доставена топлинна енергия /ТЕ/ до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер ******* за периода от м.

11.2023 г. до м. 01.2025 г., мораторна лихва за забава в размер 5,69 евро за периода от 15.01.2024 г. до 13.01.2026 г., както и сумата в размер на 34,86 евро – главница за услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2023 г. до м. 01.2025 г. и 8,61 евро мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 13.01.2026 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба 09.02.2026 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че ответникът К. Д. П. е призована към наследяване на починалия на 18.04.2025 г. Н. Ю. А., който в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди се, че през процесния период в имота е доставяна и потребявана топлинна енергия, която е останала незаплатена. Въз основа на сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с фирма „Е. П. К. 07“ ЕООД са изготвяни изравнителни сметки, като начислените суми не са погасени. С оглед на това претендира дължимите суми от ответницата в качеството й на наследник на първоначалния длъжник. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Представя като писмени доказателства: заявление-декларация; 2 бр. нотариални актове; пълномощно от Н. А.; протокол от Общо събрание на собствениците на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение със списък; извлечение от сметки; Общи условия за продажба на ТЕ; договор между „Т. С.“ ЕАД и „Е. П. К. 07“ ЕООД; пълномощни и удостоверение за наследници. Прави доказателствени искания: да бъде привлечено като трето лице помагач „Е. П. К. 07“ ЕООД; да се задължи третото лице помагач да представи документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в имота за процесния период.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът 1 оспорва исковете по основание. Ответникът оспорва наличието на пасивна материалноправна легитимация, като твърди, че валидно и изрично се е отказала от наследството, останало след смъртта на нейния син Н. Ю. А., по реда на чл. 52 и сл. от Закона за наследството. Посочва, че отказът е вписан в специалната книга на съда, поради което тя не притежава качеството на наследник и не отговаря за пасивите на наследството.

Ето защо моли за отхвърляне на исковете. Моли за присъждане на разноски. Представя като писмени доказателства съдебно удостоверение с изх. № 56304/28.05.2025 г., издадено по гр. д. № 29912/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 139 състав. Не прави искания за събиране на други доказателства.

Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По делото не се спори, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия в количествата и на стойността посочени от ищеца.

Първият спорен въпрос е дали ответникът има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и 2 титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.

Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имо от 2017 г. на нотариус И. И., с район на действие Софийски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***, и вписан в Службата по вписванията – гр.

София с вх. рег. № 5397 от 18.12.2017 г., Н. Ю. А. е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 20 (двадесет), находящ се в град С.... (четвърти жилищен) етаж, в блок № 61А (шестдесет и едно, буква „А“), със застроена площ от 48,76 кв.м, състоящ се от антре, стая, дневна с трапезария, кухня, склад, баня с тоалетна и тераса, ведно с 2,48% идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.****.1785.1.20. При това положение съдът намира, че именно наследодателят Н. Ю. А. е бил изключителен собственик на процесния имот през целия претендиран исков период (от м. 05.2023 г. до м.

01.2025 г.), като в това качество е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Принципно, по силата на наследствено правоприемство, законните наследници на починалото лице встъпват в неговите права и отговарят за пасивите (задълженията) на наследството съразмерно на притежавания от тях дял, съгласно чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството. От приложените по делото доказателства се установява, че Н. Ю. А. е починал на 18.04.2025 г., като негов законен наследник се явява майка му – ответницата К. Д. П.. По делото обаче е представено Съдебно удостоверение с изх. № 56304 от 28.05.2025 г. по описа на Софийски районен съд, 139 състав, от което по безспорен начин се установява, че ответницата изрично и валидно се е отказала от наследството, останало след смъртта на нейния син. Този отказ е вписан в специалната книга на съда под № 1208 на 28.05.2025 г. по реда на чл. 52 от Закона за наследството.

При това положение съдът намира, че ответницата няма как да отговаря за наследствени задължения, натрупани приживе от нейния син, тъй като по силата на закона лицето, което се е отказало от наследството, губи изцяло качеството на наследник с ретроактивно действие (считано от момента на смъртта на наследодателя). Поради това, същата нито е придобила имота, нито е встъпила в дълговете на починалия, съответно няма как да притежава качеството на клиент (потребител) на топлинна енергия за този имот.

С оглед на гореизложеното, наведеното в отговора на исковата молба възражение за липса на пасивна материалноправна легитимация се явява изцяло основателно и доказано, а претенцията на ищеца, че ответницата отговаря в качеството си на наследник, е изцяло неоснователна. Исковата молба е депозирана значително по-късно – на 09.02.2026 г., тоест повече от осем месеца след вписания по надлежния ред отказ от наследство, поради което последиците от липсата на проверка на кръга на отговорните лица тежат изцяло върху ищеца.

Ето защо съдът намира, че между страните не съществува облигационна връзка, а ответницата не отговаря за наследствените задължения на покойния Н. Ю. А., а исковете подлежат на отхвърляне само на това основание.

По отношение на разноските.

При този изход на спора право на разноски има ответника, но той не е представил доказателства за сторени разноски.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и Р. Г. - Председател на Управителния съвет, СРЕЩУ К. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. К....., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 31,35 евро – главница, представляваща стойност на незаплатената доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес: гр. С...., абонатен номер *******, за периода от м. 11.2023 г. до м. 01.2025 г., мораторна лихва за забава в размер на 5,69 евро за периода от 15.01.2024 г. до 13.01.2026 г., както и сумата в размер на 34,86 евро – главница за услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2023 г. до м. 01.2025 г. и 8,61 евро мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 13.01.2026 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба (09.02.2026 г.) до окончателното изплащане на сумите, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.