Решение № 297 от 16.12.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Шумен, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20253600500603 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 539/08.07.2025г. по гр.д.№ 75/2025г. Районен съд - гр.

Шумен е уважил предявените от С. К. С. срещу "НЕТКРЕДИТ" ООД и "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД искови претенции, като е признал за установено, че сключеният между С. К. С., ЕГН ********** и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, Договор за потребителски кредит № .... от 30.07.2024 г. е недействителен, поради противоречие със закона. Признал е за установено, че сключеният между С. К. С. и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“, Договор за предоставяне на гаранция № .... от 30.07.2024 г. е недействителен, поради липса на основание. С решението са присъдени деловодни разноски на ищцата в размер на 767,36 лева, а ответниците са осъдени да заплатят и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител в размер на 800.00 лева.

По молба на процесуалния представител на ищцата, както и по молба на ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД, съдът се е произнесъл с Определение № 2467/22.08.2025 г. по чл.248 ГПК, като е изменил решението в частта за разноските, както следва:

- осъдил „НЕТКРЕДИТ“ ООД да заплати на С. К. С. сумата от 372,48 лева, представляваща направените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете срещу този ответник;

1

- осъдил „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД да заплати на С. К. С. сумата от 194, 88 представляваща направените по делото разноски съразмерно уважената част от иска срещу този ответник;

- осъдил „НЕТКРЕДИТ“ ООД да заплати, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат адв. А. З. Д. от САК, сумата от 600.00 лева, с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно уважената част от исковете, като оставил без уважение искането за разликата над присъдения размер 600.00 лева до пълния претендиран размер от 1 477.60 лв., като неоснователно;

- осъдил „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД да заплати, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат адв. А. З. Д. от САК сумата от 400.00 лева, с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно уважената част от иска, като оставил без уважение искането за разликата над присъдения размер 400.00 лева до пълния претендиран размер от 944.64 лв., като неоснователно.

Недоволен от така постановеното решение останал ответника "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД, който обжалва решението на районния съд в частта, с която съдът е признал за установено, че договора за предоставяне на гаранция е недействителен, като сочи доводи за неправилност на решението в тази част.

Депозирана е и частна жалба от адв. А. З. Д. от САК - процесуален представител на ищцата срещу Определение № 2467/22.08.2025 г. гр.д.№ 75/2025г. по описа на Районен съд - гр.Шумен, в ЧАСТТА му, с която молбата му по чл. 248 ГПК е оставена без уважение. Сочи доводи за неправилност на постановения акт и моли да бъде отменен, и постановен друг, с който да бъде изменено решението в частта за разноските, като на адвоката бъде присъден пълния размер на претендираното от него възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно в атакуваната част, поради което и моли да бъде потвърдено в тази част.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, „НЕТКРЕДИТ“ ООД е депозирало отговор на частната жалба. Намира я за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД не депозира отговор на частната жалба.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че въззивната жалба е подадени в законовия срок, от страна с правен интерес, редовна е и процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

При предявяване на няколко иска за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по – леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка или поради крайна нужда.

Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение поради посочените пороци, той е длъжен след това да разгледа съответните основания за висяща недействителност като извършването без или извън надлежно учредената представителна власт. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци.

Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо. В горния смисъл Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., Решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК, Решение № 156 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4622/2019 г., IV г. о., ГК и др.

В настоящия случай са предявени няколко групи обективно съединени искове, като първата е по отношение на атакувания договор за потребителски кредит, в която част решението не е атакувано и е влязло в законна сила, а втората - по отношение на атакувания договор за предоставяне на гаранция.

По отношение на тази сделка, ищцовата страна, след като първоначалната искова молба е била оставена без движение, с молба вх.№ 1749/29.01.2025г.

/л.68-69 от първоинстанционното дело/, е конкретизирала следните основания за недействителност на тази сделка, подредени по тежестта на порока - чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД - противоречие на закона, чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД заобикаляне на закона, чл.26, ал.2, предл.4 - липса на основание, и чл.26, ал.1, предл.3 - накърняване на добрите нрави. Уважавайки третия по ред иск за прогласяване нищожността на сделката поради липса на основание, без да разгледа първите два, съдът е постановил недопустимо решение, доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие под което е бил предявен този 3 иск, а именно разглеждането му в условията на евентуалност при отхвърляне на предхождащите го претенции. Ето защо, решението следва да се обезсили в тази му част, а делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искови претенции в сочената по - горе поредност.

Такава е и формираната вече практика на Окръжен съд – Шумен по сходни и/или идентични казуси – Решение № 293/12.12.2025 г. по въззивно гражданско дело № 20253600500577 по описа за 2025 година.

По частната жалба срещу Определение № 2467/22.08.2025 г. гр.д.№ 75/2025г. по описа на Районен съд - гр. Шумен, постановено в производството по реда на чл. 248 ГПК:

Относно частта, с която е оставено без уважение молбата на адвокат А. З. Д. от САК, с която се иска изменение на решение № 539/08.07.2025г. по гр.д.№ 75/2025г. по описа на Районен съд - гр. Шумен, като се осъди „НЕТКРЕДИТ“ ООД да му заплати разликата над присъдения размер 600.00 лева до пълния претендиран размер от 1 477.60 лв.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

На осн. чл. 272 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК въззивният съд препраща към мотивите първоинстанционния съд. По възраженията на частния жалбоподател и за пълнота на изложението, следва да се посочи следното:

Критериите, по които следва да се определи размерът на разноските за адвокатско възнаграждение при направено своевременно възражение за прекомерност на претендираното /в случая възражение за прекомерност е направено от НЕТКРЕДИТ ООД още с отговора по чл. 131 ГПК – л.85 РС/, са разяснени в утвърдената и последователна практика на касационната инстанция (Определение № 401 от 7.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 738/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 2741 от 22.10.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1433/2024 г., II т. о., ТК, Определение № 4221 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2024 г., I г. о., ГК, Определение № 5251 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д.

№ 1706/2023 г., III г. о., ГК) и те, примерно изброени, са: видът на претенцията/спора, етапът на производството, обемът на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхватът на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба, съдебна практика и правна доктрина, активност при извършване на процесуални действия и участие в открити съдебни заседания, и конкретната за всеки спор фактическа и правна сложност на делото. Така и Определение № 3267 от 19.11.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2222/2025 г., I т. о., ТК.

Наред с това се съобразява и обстоятелството, че с оглед постановеното задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, решение от 25.01.2024 г.

4 по дело С 438/22 г. на СЕС, установените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (определение № 2422 от 30.07.2025 г. по т. д. № 664/2025 г. на І т. о. на ВКС и посочените в него актове). В процеса, който извършва съдът при определяне на възнаграждението на адвокат, намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение (чл. 36, ал. 2 ЗА - изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо) и принципът за съразмерност (правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес съгласно чл. 78 ГПК) (определение № 1640/04.04.2024 г. по ч. гр. д. № от 3549/2023 г. на ІІІ г. о. на ВКС). Така и Определение № 4890 от 28.10.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3712/2024 г.

Отнесени към настоящия случай, посочените обстоятелства налагат извод, че с оглед материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, е основателно, а присъденото адвокатско възнаграждение на молителя за първата инстанция в размер на 600 лева е правилно определено, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил без уважението искането разликата над присъдения размер 600 лева до пълния претендиран размер от 1 477.60 лв.