Решение № 3961 от 01.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3961 гр. ***, 01.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110208608 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от В. Я. В. срещу Електронен фиш Серия К № 10616765, издаден от СДВР и с който на жалбоподателя е наложена за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 600,00 лева.

В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че в разрез с разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН била наложена „глоба“ в размер на 600,00 лева. В обжалвания акт липсвало пълно описание на нарушителя, понеже не бил изписан пълния адрес на юридическото лице, а това бил отличителен белег за него. В електронния фиш липсвало позоваване на чл.

188, ал. 2 от ЗДвП – не било посочено дали санкцията се налага на водача или на законния представител. Фишът съдържал непълно и неясно съдържание на нарушението – не било посочено конкретното място на извършването му, липсвала информация за посоката на движение на МПС-то и дали техническото средство снимало в едната или и двете посоки, не било посочено въз основа на какво е определена приложимата разрешена скорост, нито дали 1 в района имало изрично обозначени пътни знаци, указващи ограничение на скоростта или предстоящо видеонаблюдение. Оспорва се заснемащото устройство да е от одобрен тип и да е вписано в регистъра на одобрените за използване средства. Оспорва се годността на снимковия материал като надлежно доказателство, доколкото не отговарял на изискванията на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.

В представени писмени бележки от въззиваемата страна – административнонаказващия орган, са изложени съображения относно неоснователността на подадената жалба, като от съда се иска да потвърди атакувания електронен фиш и да се присъди в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение. Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Посочва се, че при издаването на електронния фиш са били спазени стриктно разпоредбите на закона, по делото било успешно установено виновното извършване на процесното нарушение и правилно е определена наложената санкция.

В открито съдебно заседание нито жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично и не е бил представляван.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна е била представлявана от упълномощен юрисконсулт, който на етап съдебни прения е направил същите искания, изложени вече в писмените бележки. Акцентирано е върху данните по делото относно множество издадени фишове на жалбоподателя в насока константното му поведение да нарушава правилата на ЗДвП.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 30.03.2025 г. „***“ АД било ползвател на лек автомобил с марка „***“, модел „***“, с рег. № ***.

На 30.03.2025 г. около 23,52 часа, неустановено по делото лице управлявало горепосочения лек автомобил в гр. ***, по бул. Бул. „Александър Малинов“ № 63, с посока на движение от ул. „Свети Киприян“ към ул. „Проф.

Александър Тодоров – Балан“, като се движил със скорост от 94 км/ч (при отчетен толеранс от 3 км/ч). В посочения пътен участък в населено място не бил поставен пътен знак „В26“, с който да се въвежда максимално разрешена скорост на движение, различна от регламентираната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 2

50 км/ч. Обстоятелството по управлението на автомобила с горепосочената скорост било установено и заснето с техническо средство SITRAFFIC LYNX ERS 400, № 1035ЕАА4010800Е0. Стационарната системата за видеоконтрол е вписана под № 4823 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като има издадено удостоверение за одобрен тип от 06.10.2009 г. е със срок на валидност на одобрението до 06.10.2019 г.

След като нарушението на скоростта било заснето със системата за видеоконтрол, на 01.04.2025 г. бил издаден процесният електронен фиш, с който на законния представител на дружеството – жалбоподател било наложено административно наказание „глоба” в размер на 600,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място с 44 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %. На 16.05.2025 г. фишът бил връчен на жалбоподателя.

Към датата на извършване на нарушението техническото средство било преминало последваща периодична техническа проверка на в периода от 10.02.2025 г. – 28.03.2025 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към Електронен фиш Серия К№ 10616765; справка от АИС – КАТ относно лек автомобил с марка „***“, модел „***“, с рег. № ***; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; протокол от проверка № 146-СГ-ИСИС/28.03.2025 г.; удостоверение за одобрение на типа на уреда за измерване; справка – картон на водача; писмо от Столична община, ведно с проект на организацията на движението в района с вх. № 263318/01.08.2025 г.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като 3 годно доказателствено средство. От снимките се установява видът и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост, противно на оспорванията в жалбата. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените снимки са изготвени именно при функциониране на процесното автоматизирано средство и при заснемането на описаното в обжалвания електронен фиш административно нарушение, осъществено с процесния автомобил на закрепените в обжалвания фиш дата и час, както и мястото на позициониране на разположение на камерата от вписаното на заснетия снимков материал в горната част.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство, ведно с писмените доказателства към него, се установява, че стационарната система, с която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична техническа проверка, с което са били изпълнени изискванията на чл. 30, ал. 5 и чл. 43 от Закона за измерванията. Предвид събраната доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение и е бил технически изправен.

От постъпилата информация от Столична община се установява, че процесният пътен участък не е бил регулиран с допълнително поставен пътен знак „В26“, поради което максималната скорост на движение в населено място за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. Доколкото не се установява да е поставен пътен знак „В26“ съгласно изискванията на закона е безпредметно обсъждането дали МПС-то е попадало в зоната му на действие, тъй като видно от предоставената от Столична община информация за посочения по-горе пътен участък важи общото ограничение на скоростта за границите на населени места от 50 км/ч.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът счита за доказано, че жалбоподателят е извършил състава на 4 вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Безспорно се установява, че ограничението в процесния участък от пътя е било 50 км/ч, доколкото не е имало поставени допълнителни пътни знаци „В26“, а заснетият автомобил се е движил със скорост над тази. В електронния фиш са приспаднати в полза на нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена скорост на движение от 94 км/ч, което е със 44 км/ч повече от позволената в този участък на пътя от 50 км/ч.

Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото от приложената справка от СДВР е видно, че именно търговското дружество „***“АД е ползвател на автомобила, а съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП неговият законен представител се явява административнонаказателно отговорно лице. Предвид неподаването на декларация от жалбоподателя в ОПП-СДВР за управлението на МПС-то от друго лице, актът правилно не е бил анулиран,а и не се навеждат твърдения за поверяване на лекия автомобил за управление на другиго. С оглед на това, отговорност за извършеното нарушение съобразно императивната разпоредба на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП (с оглед актуалната редакция към извършване на нарушението и издаване на фиша) следва да понесе именно законният представител на дружеството. С оглед общодостъпните вписани данни за търговските дружества в публичния ТРРЮЛНЦ се установява по партида на дружеството, че именно жалбоподателят е бил законен представител на дружеството.

Неоснователно е оспорването, че липсвало основанието за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Основанието се свързва с поведението в разрез със законовите разпоредби. Не е необходимо цитирането във фиша на каквато и да е законова разпоредба касателно възлагането на отговорността на конкретно лице, доколкото законодателят изрично е предвидил отделните хипотези в чл. 188 от ЗДвП и във фиша ясно е било посочено „собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател“ с наименование на юридическото лице и името на законния му представител, ЕИК и ЕГН за тях. В този смисъл не се внася съмнение кое е санкционираното лице и поради кое негово качество му се възлага отговорността. Несъстоятелно е оплакването в жалбата за липса на ясна индивидуализация на юридическото лице поради неизписване на пълния му адрес. Както търговската фирма, правно5 организационната форма, персоналния състав на управителните органи, така и седалището и адреса на управление на търговските дружества могат да претърпят изменения във времето, но константният белег за индивидуализация на всяко дружество е ЕИК, който е бил надлежно изписан в случая.

Предвид доказаността за управлението на процесния лек автомобил със скорост от 94 км/ч при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съдът намира за неоснователни и бланкетни релевираните от жалбоподателя възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на атакувания електронен фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички горепосочени реквизити са описани в процесния електронен фиш, включително мястото и времето на извършване на нарушението, посоката на движение на заснетия автомобил и самото противоправно поведение, ограничението на скоростта, които като признаци съставляват описание на нарушението (в какво се е изразило то). В този смисъл постигната е достатъчна индивидуализация на нарушението, за да може извършителят да е запознат с параметрите на санкционираното поведение и да упражни в пълен обем защитата си срещу наложената санкция.