Решение № 264 от 16.02.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ................/ 02.2018г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ХРИСТОВА

НАТАЛИЯ

НЕДЕЛЧЕВА при секретаря Галина СЛАВОВА, като разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело №2159/2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№45672/10.08.2017г. на Ю.Г.К.

ЕГН ********** срещу решение №3065/21.07.2017г., постановено по гр.дело №6571/2016 г. по описа на ВРС, с което предявеният от нея иск е отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателката счита решението за неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди, че районният съд е извършил съществени процесуални нарушения като е оставил без уважение направени от нея основателни доказателствени искания, в резултат на които делото е останало непопълнено с относими към предмета на спора доказателства, което е опорочило крайните изводи на съда и е довело до отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Счита, че неправилно ВРС е оставил без уважение искането за разкриване на банкова тайна и операции по банковата сметка на Г. Н.

К. в Първа инвестиционна бА. АД. Твърди, че от представените по делото от „Първа инвестиционна бА." АД документи, съпоставени с приложената към исковата молба нотариално заверена декларация на А.

К. относно паричните средства в „Първа инвестиционна бА." АД в наследствената маса на наследодателя К., може да се предположи, че наличната сума към 24.11.2014г. по банковата сметка на Г. Н. К. в размер на 5170.04 евро е била изтеглена от тази сметка, но не е била внесена по откритата на същата дата банкова сметка *** К.. Поради съществуващата банкова тайна преди датата на смъртта на наследодателката К., починала на 20.12.2015г., ищцата не е могла да узнае от коя банкова сметка (*** К.) е била извършена транзакция - теглена в брой, както и кой е извършил същата (наследодателката К. или ответника).

Жалбоподателката твърди, че в съдебно заседание от 23.06.2017г. районният съд е оставил без уважение доказателственото ѝ искане като неправилно е приел, че същото няма касателство с въведения предмет на спора, очертан с исковата молба. Счита, че този извод на съда за липса на относимост е неоснователен, тъй като още с исковата молба се е твърдяло, че тази сума е била изтеглена от ответника в качеството му на пълномощник на А.

К. след откриване на наследството на Г. К.. Жалбоподателката твърди, че като не е уважил това искане, съдът е допуснал процесуално нарушение, което я е лишило от възможността да докаже исковата си претенция. Твърди също, че районният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, както и всички нейни възражения и доводи, което е съществено процесуално нарушение според задължителната съдебна практика на ВКС. Посочва, че в мотивите на обжалваното решение съдът не е изследвал какви по размер са сумите, приети за изплатени от ответника за такси и разноски по възложената му от упълномощителката А. К. правна работа, както и конкретната обща сума, получена като адвокатско възнаграждение. Липсата на фактически констатации относно размера на тези суми правят невъзможна проверката на приетите от съда като отчетени на упълномощителката с разходно-оправдателни документи суми и платените от същата суми за адвокатски хонорар на ответника. Счита, че за ответника по настоящия иск е възникнало задължение да предаде на упълномощителката А. К., а след нейната смърт, настъпила на 20.12.2015г.- на нейната наследница Ю.К. получената сума от закритите банкови сметки през м.ноември 2014г. в трите банки в общ размер 7753.38 лева и 2500 евро. В случая към момента на извършените на 11.11.2014г. банкови транзакции адвокат Д.М. е бил задължен по силата на специалния закон (39, ал.2 от ЗА), както и на чл.284, ал.1 ЗЗД да уведоми упълномощителката за изтеглените от него суми от посочените банкови сметки в изпълнение на договора за поръчка, като даде отчет и предаде полученото. При установеното неизпълнение на горното задължение, от този момент (най-късно от деня, следващ последното теглене, извършено на 11.11.2014г.) ответникът е изпаднал в забава, считано от 12.11.2014г. и дължи обезщетение по чл.8б ЗЗД.

По изложените съображения моли решението на ВРС да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени като ответникът бъде осъден да ѝ заплати претендираните суми ведно с направените по делото разноски. В о с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Ответната страна, чрез представения писмен отговор и в ос.з. лично и чрез пълномощник изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му първоинстанционният съд обстойно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Излага, че фактите по делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са изведени правилни фактически и правни изводи за неоснователност на предявените искове. Счита а неоснователно твърденията за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. В заключение моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира и присъждане на направените разноски.

Настоящото производство не е контролно

- отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по искове на Ю.Г.К. ЕГН **********, предявени срещу Д.И.М. ЕГН **********, за осъждане на последния да ѝ заплати сумата от 6137,95лв., включваща изтеглени на 11.11.2014г. суми от сметките на Г. К. в

„СиБанк” ЕАД, ведно със сумата от 981.83лв., предетендирана като закона лихва за периода от 12.11.2014г. до 08.06.2016г.; сумата от 1615.43 лв., представляваща изтеглена на 11.11.2014г. сума от сметката на Г. К. в „БА. ДСК” АД, ведно със законната лихва в размер на 258.40 лв. дължима за периода 12.11.2014г. до 08.06.2014г., както и сумата от 2500 евро, изтеглени през м. ноември 2014г. от сметката на А. К. от „Първа Инвестиционна БА.” АД, ведно със сумата от 400.31 лв., претендирана като законна лихва за периода от 12.11.2014г. до 08.06.2016г. на основание чл.39, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл.79, ал.1 и чл.284, ал.2 от ЗЗД, и във вр. с чл.86 от ЗЗД. Ищцата излага, че тези суми са останали непредадени и неотчетена от ответника в полза на упълномощителката, починала на 20.12.2015г. въпреки наличието на сключен помежду им договор за поръчка. Твърди, че е единствен наследник по закон на А. Д. К., починала на 20.12.2015г.

Последната от своя страна е била съпруга и наследник по закон и завещание на съпруга си Г. Н. К., починал на 08.03.2014г. На 17.07.2013г., наследодателят Г.

Н. К. е открил в „Първа инвестиционна бА."АД депозитна банкова сметка ***.

С протокол от 08.05.2014г. на помощник нотариус било обявено саморъчното завещание от 27.02.2009г., с което Г. Н. К. завещава на А. К. недвижими имоти и пари, налични по банковите му сметки. С нотариално заверено пълномощно с рег.№1704 от 15.10.2014г. наследодателката А. К. упълномощила адвокат Д.И.М.

ЕГН **********, с правото да тегли суми от откритите на името на Г. Н. К. банкови сметки в "Първа инвестиционна бА." АД, „БА. ДСК" ЕАД и „СиБанк" ЕАД, включително с право да закрие банковите сметки. Ищцата твърди, че на 11.11.2014г. ответникът Д.И.М. изтеглил: от „СиБанк" ЕАД от банкова сметка ***: ***.92лв. и от банкова сметка ***: ***.02лв., т.е. общо изтеглената сума от „СиБанк" ЕАД е в размер 6137.95лв.; от „БА. ДСК" АД от банкова сметка ***: ***.43лв., като е закрил банковата сметка.

През м.ноември 2014г., в качеството на пълномощник на наследодателката А. К., адв. М. изтеглил от „Първа инвестиционна бА." АД от банкова сметка *** К., сумата 2500евро, като е закрил същата. Ищцата твърди, че при извършване на транзакциите от банковите сметки на наследодателя Г. Н. К. в „СиБанк"ЕАД, „БА. ДСК"АД и „Първа инвестиционна бА." АД, както и на наследодателката А. Д. К., упълномощеният адвокат М. се излага е действал от името и за сметка на упълномощителката А. Д. К. като неин довереник и пълномощник /чл.292, ал.1 ЗЗД/. Правото, съгласно даденото с пълномощното да се теглят суми от банките сметки на наследодателя, не освобождава упълномощеното лице (довереника) от задължението за даване на сметка, което включва не само посочване на полученото и изразходваното, но и представяне на отчетни документи за отделните разходи и за изпълнението на поръчката. Именно поради задължението за даване на сметка, в тежест на довереника е било да се снабди с доказателства за полученото и даденото в изпълнение на поръчката. От разпоредбата на чл. 281 ЗЗД следва, че довереникът е длъжен да изпълни и основното си задължение по даване на отчет на доверителя, вкл. да осигури необходимите отчетни документи с грижата на добър стопанин. Тъй като адв. М. не бил изпълнил това свое задължение, а именно да предаде на упълномощителката А. К., а след нейната смърт на 20.12.2015г. на нейната наследница Ю.К. получената сума от закритите банкови сметки през м.ноември 2014г. в трите банки, в общ размер 7753.38 лева и 2500 евро. Според ищцата, още към момента на извършените на 11.11.2014г. банкови транзакции адв. М. е бил задължен по силата на чл. 39, ал.2 от ЗА и чл.284, ал.1 ЗЗД да уведоми упълномощителката за изтеглените от него суми от посочените банкови сметки в изпълнение на договора за поръчка, като даде отчет и предаде полученото, и след като не изпълнил това свое задължение, от този момент, ответникът е изпаднал в забава, считано от 12.11.2014г. и поради това се настоява, че дължи и обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на общо 1240.24лв. Въпреки, че ищцата многократно канила устно адвоката да даде отчет и предаде получените суми от банковите сметки, до настоящия момент ответникът не е сторил това. С оглед изложеното в исковата молба, след като приживе А.

Д. К. е упълномощила адв.Д.И.М. с право да тегли суми от откритите на името на Г.

Н. К. банкови сметки в „СиБанк”, в „ПИБ”АД, в „БА. ДСК”, вкл. с право да закрие тези сметки, то при теглене на суми от посочените банкови сметки, отв.М. се сочи, че е действал от името и за сметка на упълномощителката, като неин довереник и пълномощник/чл.292, ал.1 ЗЗД/, но не е спазил задълженията си по чл.284, ал.2 от ЗЗД да даде на доверителя отчет и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

Ответникът, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. лично и чрез пълномощника си оспорва исковите претенции и фактическите твърдения на ищцата. Излага, че е действал правомерно и добросъвестно, съобразно предоставените му пълномощия от наследодателката на ищцата, като получените от банковите институции парични средства е употребил в неин интерес, по посочения от нея/упълномощителката/ начин, при наличие на надлежни документи за извършените отчетни сделки. Не оспорва, че между него и наследодателката на ищцата са съществували договорни отношения по сключен договор за правна помощ, като освен чисто правните действия, той е оказвал и битова помощ на А. К., която била възрастна и болна жена, и не получавала такива грижи от своята дъщеря. Ответникът твърди, че като адвокат на наследодателката на ищцата, я е представлявал и защитавал, оказвайки и не само правна помощ по повод водени съдебни производства, но и е извършвал и други фактически действия, основани на човешкия морал, като на практика е заместил дъщерята в грижите за нейната болна майка. Ответникът не оспорва, че по силата на посочения по-горе договор, К. му предоставила пълномощно, чрез което той да има право да се разпорежда с нейните парични средства по влоговете й. Излага, че от фактическа и правна страна отношенията между А. К. и адв.Д.М. са се основавали както на обичайните човешки взаимовръзки, така и на поет от страна на ответника ангажимент по договор за правна услуга от 22.05.2014 година, който се представя, но и на лични отношения, представляващи хуманна грижа за един възрастен и болен човек. Не оспорва, че чрез предоставеното му пълномощно, е изтеглил от „СИБанк" АД и от „БА. ДСК" АД претендираните парични суми в лева, но твърди, че част от сумите са използване за да извърши /съобразно договора/ от името и за сметка на доверителката си всички необходими правни и фактически действия, които да направят възможно вписването на завещанието - като подготви искането до нотариуса, изготви декларация за притежаваните от завещателя имущества, набави необходимите документи, описани подробно но неизчерпателно в договора за правна услуга, което е било свързано и с пътуване до всяко едно от населените места /Провадия, Ветрино, Вълчи дол/. По повод самото обявяване на Завещанието също сочи, че са заплатени разходи в размер на 230,26лева в полза на Нотариус Ал.Ганчев, както и сумата от 115,20лева разходи по нотариално производство при нотариус Наталия Стоева. Твърди също, че тъй като ищцата, като дъщеря на починалата А. К., категорично не е желаела да се грижи за майка си, именно ответникът бил този, който организирал полагането на необходимите грижи за едно изоставено от собственото си дете човешко същество, като за да има А. К. необходимите средства за живот, и в изпълнение на договора за правна услуга, адв.Д.М. ѝ предоставял необходимите й парични средства, като с част от тях е заплатила уговорени в негова полза хонорари, както следва: по декларация /разписка/ от 01.11.2014 година - получена сума в размер на 150.00лв.; по декларация от 01.12.2014 година - изплатена сума за адвокатски хонорар в размер на 2000.00лева, който хонорар е общ такъв по три дела за делба, посочени в договора за правна помощ; По декларация от 01.12.2014 година изплатена сума в размер на 750.00лева, необходими за заплащане на такси по обявяването на завещанието; По декларация от 01.12.2014 година изплатена сума за адвокатски хонорар в размер на 600 лева, по повод по обявяването на завещанието на съпруга на А. К.; По декларация /разписка/ от 05.12.2014 година - получена сума в размер на 200.00лв, като общият размер на тези суми е 3 700.00лева. Твърди, че във връзка с претърпяната травма и наложилото се лечение на А. К., било наето лице, което да се грижи за нея- Б. К. Т., на която на два пъти са били изплатени парични суми в размер на по 2000.00лева - общо 4000.00лева.