Решение № 70 от 20.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Бургас, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501842 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК, по жалбата на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“(ГДПБЗН-МВР), представлявана от процесуален представител гл.ю.к. Татяна Стойкова, отдел ПНО при ГДПБЗН-МВР с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.“Александър Велики“№37Б, РДПБЗН-Бургас, против Решение № 2054 от 29.09.22г., постановено по гр.д.№20222120103275 по описа за 2022г. на РС-Бургас, гражданско отделение, LX състав, с което ГД ПБЗН –МВР София е осъдено да заплати на Ж. И. В. ЕГН ********** от *********, сумата от 777,70 лв., представляваща ДТВ за положен извънреден труд в размер от 90,38 часа за периода от 01.07.19г.-09.07.20г., дължимо по силата на служебно правоотношение за длъжност ******, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаването на исковата молба в съда(26.05.22г.), до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 172,55 лв., представляваща обезщетение за забава(мораторна лихва), считано от падежа на всяко вземане, за периода от 01.10.19г. до 25.05.22г., като Дирекцията е осъдена да заплати на физическото лице и разноски в размер на адвокатско възнаграждение от 400лв., а също 300лв. държавна такса и възнаграждение за вещо лице по сметка на БРС. Решението е поправено заради допусната ЯФГ в имената на ищеца, с Решение №2057/29.09.22г. по гр.д.№3275/22г.

Въззивната жалба съдържа оплакване срещу постановения акт по същество, който се сочи за неправилен и необоснован.Моли се за отмяната му и за постановяването на друго решение, с което главният и акцесорният за мораторна и законова лихва искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

Конкретно доводите са за : неправилно тълкуване и прилагане на нормативната база, уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР(обн. ДВ бр.53/27.06.14г.) Като основен порок на акта се сочи неправилното прилагане на материалното право, изразяващо се в допуснато от съда субсидиарно приложение на наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), приета с ПМС №4 от 17.01.07г.Поддържат се мотивите за неприложимост на посочената обща уредба, изнесени от страната в отговора на исковата молба пред първата 1 инстанция.Тя счита, че приложението на общите правила по Закона за държавния служител(ЗДСл), Кодекса на труда(КТ) и съответните актове по тяхното приложение е отклонено от чл.187,ал.9 от ЗМВР, делегиращ на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт.Затова не са налице предпоставките за прилагането на общите правила към казуса.

Ищецът имал качеството на държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР и статутът му се уреждал само от ЗМВР. Статутът на останалите две групи служители в същата система се уреждали по КТ и ЗМВР, но това е изрично посочено в чл.142, ал.5 от ЗМВР.Правоотношенията на друга категория служители в системата на МВР и работодателя се уреждали пък от ЗДСл, но това също е изрично посочено в чл.142,ал.4 от ЗМВР.

По отношение на ищеца обаче общите правила на КТ и ЗДСл не намирали приложение.Счита, че всички препратки от специалния закон ЗМВР към правилата на общите(КТ и ЗДСл) са изрични, а не непреки, т.е. при „съответно“ приложение на уредбата.

Посочва и приложимите към казуса подзаконови нормативни актове-Наредба №8121з776/29.07.2016 година и Наредба №8121з-36/07.01.20 година, за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Тези наредби имат еднакъв предмет на регламентация с Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

На следващо място акцентира, че за разлика от КТ, ограничаващ нощния труд до седем часа дневно, ЗМВР не предвижда такова ограничение за своите служители и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта, като тя е 8:00 часа.Разликата между общата и специалната уредба се обяснява със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал.1 ЗМВР, пряко обусловено от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Посочват се и спецификите на уредбата във връзка с регулирането на трудовите правоотношения и полагането на извънредния труд. Поддържа се, че за служителите в МВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, които компенсират тази разлика в продължителността на работното време.

Поддържа се, че чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ не се прилага за служители по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ, а още по-малко тя се прилагала за държавните служители по ЗДСЛ и ЗМВР. Наредбите и чл. 187 ал. 9 ЗМВР основателно не предвиждали такава разпоредба, защото за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпадат и коефициентът от тяхното съотношение би бил единица. Следователно преизчисляване с коефициент 1,143 не е приложимо в конкретния казус. Цитира се съдебна практика в подкрепа на горното становище.

Според въззивника въвеждането на коефициент за превръщане на нощният труд в дневен и отпадането на този коефициент, е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, а отсъствието на норма, регламентираща преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент, равен на съотношението на нормалната продължителност на работното време през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не представлява празнота в правната уредба. Това означавало само, че органът, имащ правомощието да създаде наредба относно полагането и отчитането на труда е последователен в това да не урежда такъв коефициент, след като в ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и нощта са еднакви.

Израз на това били и последните изменения на ЗМВР от 11.07.20 година, изрично определящи нормалната продължителност на работното време през нощта като 8-часова за всеки 24-часов период за служителите в системата на МВР.

Уредбата се сочи за изчерпателна , а в случая не била приложима и аналогия на закона, освен в насока размера на заплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд, не помалък от 0,25 лв. за всеки отработен час в периода 22.00- 6.00 часа.

Не се споделят и доводите на РС, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, се дължи заплащане като извънреден труд. Страната счита за 2 ясно заявено от ищеца в исковата молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства, положени по график. Затова бил неправилен изводът на РС, че положеният нощен труд следва да бъде заплатен като извънреден. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден нямало нито в ЗМВР, нито в КТ.

Направено е евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и се моли за намаляването му до минимума, визиран в НМРАВ, т.к. не е налице фактическа и правна сложност на делото и то може да приключи в едно съдебно заседание.

Дирят се съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсулско възнаграждение и платената държавна такса.Представен е списък по 80 ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор на жалбата , подаден от Ж. И. В. ЕГН ********** от ****,чрез процесуален представител адв. Георги Стоянов. от БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“В.Левски“№16, ет.2, офис 210.

В същия жалбата се сочи за изцяло неоснователна и се моли за потвърждаването на процесното решение, като законосъобразно и правилно.

Излагат се подробни съображения в насока, че първоинстанционният съд е приложил правилно относимите към разрешаването на казуса материално правни норми.Сочи се, че цитираните от въззивника две наредби по прилагането на ЗМВР, действително не съдържат изрични норми, визиращи преизчисляването на отработените часове нощен труд в дневен с коефициент 1, 143, но счита, че тази липса представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, какъвто е ищецът. Тази празнота следвало да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ. Субсидиарното приложение на последната се налагало от това, че се касае за полагане на нощен труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение, а третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение, за които е приложимо изчисляването на часовете положен труд сумирано, би го поставило в понеблагоприятно положение спрямо тях, което е недопустимо. Черпят се съображения и от мотивите на решение на СЕС от 24.02.22 година по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване на РС Луковит по прилагането на чл.8 и чл. 12 буква „А“от Директива 2003/88 ЕО. Сочи се, че мерките, взети от националното законодателство за компенсация на положения от служителите в системата на МВР нощен труд в повече от лимитирания по Кодекса на труда такъв, са недостатъчни. Намира за приложим към спорното правоотношение коефициент 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време(8часа :7часа). Позовава се и на установените факти, чрез назначената в първа инстанция експертиза, обосноваваща по размер заявените от въззиваемия ищец суми за ДТВ и лихва за забава, дължими поради неплащане на задължението, до окончателното изпълнение.Счита за правилно определени и разноските, присъдени с първоинстанционното решение.Дири разноски за въззивното производство.Не ангажира нови доказателства.

Служебната проверка по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а тази по чл.269 от ГПК, определя съдебното решение на първата инстанция за валидно и допустимо, изключая частта, в която БРС е присъдил на ищеца като мораторна лихва сумата от 1,19лв. за период на забава от 01.10.19г. до 30.10.19г., за което вземане с нарочна молба от 05.09.22г.,докладвана и приета от РС в първото по делото съдебно заседание(вж. л. 133 гръб- дело РС), претенцията е оттеглена. В тази част обжалваното решение е постановено плюс петитум и поради това е недопустимо. Като такова, то следва да бъде обезсилено в посочената част.

По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебния акт, при съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в приложение на действащото право , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред първата инстанция производството е образувано по предявените от Ж. И. В. срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 700 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 82 часа за периода от 01.07.2019 г. до 09.07.2020 г., дължимо по силата на служебно правоотношение за длъжност ******, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 26.05.2022 г., до окончателното изплащане 3 на задължението, както и сумата от 130 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода от 01.10.2019 г. до 25.05.2022 г., на основание чл. 179 ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Претенциите се обосновават с твърдение, че за периода от 01.07.2019 г. до 09.07.2020 г. ищецът е полагал труд на длъжността ****** в РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас по служебно правоотношение. Сочи се, че за посочения период той е положил общо 560 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 640,08 часа. Поддържа се, че преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 82 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Претендирани са и разноски.