Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4166 от 30.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5277/2024
Вид
Решение № 4166
Подписан
30.06.2025
Състав
Евгени Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4166 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20241100105277 по описа за 2024 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] М. Т. е заявила в искова молба от 08.05.2024 г., че на 25.11.2020 г. около 17:30 часа е пресичала по пешеходна пътека на бул. „Г. М. Димитров“, когато е била ударена от автомобил „Ауди“, управляван от К. Г.. От удара М. Т. е получила разместено счупване на горното рамо на лявата срамна кост.

[2] Гражданската отговорност на К. Г. е била застрахована при ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ (АЛИАНЦ). М. Т. е поискала от АЛИАНЦ да заплати обезщетение и той е заплатил такова от 30 000,00 лева.

Според М. Т. дължащото се обезщетение е 65 000,00 лева. Затова тя моли съда да осъди АЛИАНЦ да заплати още 35 000,00 лева обезщетение плюс законната лихва от предявяването на претенцията до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).

1

2. На ответника

[3] АЛИАНЦ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. М. Т. не е претърпяла вреди в твърдения обем;

2. дори да е претърпяла, тя е получила обезщетение по чл. 200 от КТ от работодателя си, което следва да се приспадне;

3. М. Т. е допринесла за настъпването на ПТП, понеже е удължила ненужно времето за пресичане на пешеходната пътека, докато се е карала на предходен водач как да пресече, въпреки че видимостта е била намалена. Така ударът е бил непредотвратим за водача на автомобила. Затова АЛИАНЦ моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 31-33).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът приема за установени

[4] Не се спори, че М. Т. е била родена на ********* г. Около 2014 г. тя е сменила дясната си тазобедрена става с изкуствена. За около шест месеца тя се е възстановила от операцията по смяната на ставата и след това се е чувствала добре и нормално (показанията на свидетелката З., л. 161-163; заключението на вещото лице д-р М., л. 146-147).

[5] М. Т. е била разведена, но е имала приятел, с когото не са живеели заедно. М. Т. е работила като главен експерт – маркер в Патентно ведомство, помагала е на дъщеря си свидетелката З. в отглеждането на нейната дъщеря и внучка на М. Т., както и в домакинството; грижила се е за възрастния си баща.

М. Т. е била позитивна, общителна и всеотдайна; спортувала е фитнес и е играела народни танци (показанията на свидетелката З., л. 161-163).

[6] На 25.11.2020 г. около 17:30 часа в София, в района на бул. „Г. М.

Димитров“ е имало незначителна слоеста облачност, без вятър като 2 хоризонталната видимост е била намалена, но все пак между 1 000,00 и 10 000,00 м., а температурата е била около 0,4 ℃. Движението по бул. „Г. М.

Димитров“ е било интензивно, имало е задръстване, автомобилите са се движили бавно и с малко дистанция помежду си.

[7] По това време свидетелката Г. е управлявала лек автомобил „АУДИ“ по бул. „Г .М. Димитров“ с посока от супермаркет Кауфланд към бул.

„Климент Охридски“ с около 5 км/ч. След светофара пред Национална следствена служба (НСС) свидетелката Г. се е преустроила в лявата лента на своето платно, за да може по-късно да завие наляво.

[ 8 ] По същото време, М. Т. е предприела пресичане на бул. „Г. М.

Димитров“ по пешеходна пътека, която е била след светофара на НСС и преди бензиностанция OMV, от страната на НСС към отсрещния тротоар. Докато е пресичала, тя е била ударена от автомобила „АУДИ“, тъй като свидетелката Г. не е пропуснала М. Т. да премине по пешеходната пътека (показанията на свидетелката Г., л. 182-187; сведението, което свидетелката Г. е дала на досъдебното производство, л. 195; заключението на вещото лице инженер Т., л. 174-178). Не се спори, че към този момент ГО на свидетелката Г. е била застрахована при ответника АЛИАНЦ.

[ 9 ] От удара М. Т. е получила: счупване на горния клон на лявата срамна кост на таза. Счупването е било косо-спираловидно с леко разместване на повърхностите на счупването, но не е имало цялостно прекъсване на тазовия пръстен. Долното рамо е било здраво и стабилността на таза е била запазена. Около счупването се е образувал посттравматичен хематом, който е довел до оток на меките тъкани.

[10] М. Т. е била лекувана консервативно, на постелен режим, като първите пет дни лечението е било в болница. Възстановяването от подобно счупване е около 90-120 дни. През първите два месеца от възстановяването М.

Т. е могла да се движи с помощни средства, но без да стъпва на левия крайник, като е имала ограничени движения и болки в лявата тазобедрена става. Не е 3 било необходимо денонощно лежане, а М. Т. макар и чрез помощни средства е могла да става, да отиде до тоалетна, да се нахрани (заключението на вещото лице д-р М., л. 146-147).

[11] Увреждането се е отразило на психиката на М. Т.. Тя е станала затворена, тъжна, апатична, а все още се притеснява при пресичането на бул.

„Г. М. Димитров“, когато отива на работа (показанията на свидетелката З., л.

161-163).

[ 1 2 ] Увреждането на М. Т. е било по-леко от това, предмет на обезщетяване на решение на ВКС 468-2024-III Г. О. по гр. д. 3 263/2023 г. към отсрещния тротоар, защото при М. Т. не е бил прекъснат тазовия пръстен, а ищецът по решението на ВКС е бил с прекъснат тазов пръстен. Увреждането на М. Т. се утежнява от ендопротезирането на дясната тазобедрена става, предшествало увреждането от ПТП. По скала от едно до пет, където едно е оценката за най-лекото подобно увреждане, а пет е за ней-тежкото, увреждането на М. Т. е с оценка между две и три, а това по решението на ВКС между три и четири (показанията на вещото лице д-р М., л. 157-158).

[13] Не се спори, че на 02.04.2024 г. АЛИАНЦ е изплатил на М. Т.

30 000,00 лева обезщетение. М. Т. е заплатила: 1 400,00 лева държавна такса (л. 25); 600,00 лева за вещи лица (л. 59-60); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 113); 3 450,00 лева на адвокат (л. …). АЛИАНЦ е заплатил: 4 140,00 лева на адвокат (л. 36-38); 250,00 лева за вещо лице (л. 65 и 171; 30,00 лева депозит за свидетел (л. 65); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 64).

2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени [14] Съдът не приема за установено, че М. Т. е удължила ненужно времето за пресичане на пешеходната пътека, докато се е карала на предходен водач как да пресече поради следното: при разпита от съда свидетелката Г. е заявила, че М. Т. е казала, че се е скарала на предния автомобил, който е щял да я отнесе (л. 185). Непосредствено след случилото се, в сведението си, 4 дадено на досъдебното производство, обаче, свидетелката Г. е заявила, че е блъснала жена на пешеходна пътека и не е забелязала тази жена (л. 195).

[15] Съдът не вярва на показанията на свидетелката Г., събрани от съда относно съобщеното от М. Т., защото спомените на свидетелката Г. следва да са били по-добри непосредствено след случилото се, а не повече от четири години по-късно. Съдът също така отчита, че като причинител на ПТП свидетелката Г. дори интуитивно може да търси оправдание на случилото се.

Това важи в още по-голяма степен, когато съдът отчете, че срещу свидетелката Г. все още протича наказателно производство за случилото се.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[16] М. Т. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

1. По исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

[17] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума, определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

[18] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:

1. М. Т. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО и причинено от К. Г.;

5

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на М. Т.;

3. ГО на К. Г. да е била застраховане при АЛИАНЦ;

4. вследствие на уврежданията М. Т. да е претърпяла неимуществени вреди;

5. АЛИАНЦ да не е изплатил на М. Т. или да е изплатил в намален размер обезщетение за тези вреди;

[19] Съдът приема, че на 25.11.2020 г. К. Г. е причинила ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО и в него е участвала М. Т.. Съдът приема това поради следното: при приближаване към пешеходна пътека водачът на автомобил е длъжен да пропусне пешеходците, които са стъпили или преминаващи по нея, като намали скоростта или спре (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП).

В случая съдът установи, че, когато М. Т. е преминавала по пешеходната пътека, К. Г. е могла да я види и да спре. Въпреки това тя не го е направила и така е нарушила чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Затова съдът приема, че К. Г. е причинила ПТП. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

[20] Съдът установи, че: ПТП е причинило увреждания на М. Т.; ГО на К. Г. е била застрахована при АЛИАНЦ; от уврежданията М. Т. е претърпяла болки, страдания и неудобства. Налице са първите четири предпоставки за уважаването на иска.