Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 05.01.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 2098/2025
Вид
Решение № 1
Подписан
05.01.2026
В сила
27.01.2026
Състав
Асен Иванов Даскалов

Цитирани разпоредби

  • чл.3 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183 ал.3 т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.40 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Плевен, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20254430202098 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 25-0938-002143/20.06.2025 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ПЛЕВЕН, на И. П. П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.3 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 30 /тридесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – като очевидец на нарушението, в съставения АУАН е вписан заинтересован участник в движението. Наред с това, оспорва фактическата обстановка, приета в НП като изтъква, че в действителност, поради ремонтни работи, в пътния участък, в който П. е предприел изпреварване, въобще не е имало положена пътна маркировка. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълва, че Актът е съставен единствено по данни на друг участник в движението, който при това, е бил заинтересован в конкретния случай, а и липсват други свидетели на твърдяното нарушение; в тази връзка 1 счита, че е допуснато както съществено нарушение на процесуалните правила, така е и недоказана отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка, още повече, че от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че в процесния пътен участък, в действителност, не е имало положена пътна маркировка. Пледира за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №3374413/03.06.2025г. от страна на М. П. Ц. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Й. В. Ф. и нарушителя – И. П. П.. Съставен е за това, че на 03.06.2025 г. около 17:25 часа, на Първокласен път I-3 (БЯЛА-БОТЕВГРАД), км.130.00, с посока на движение гр.ДОЛНИ ДЪБНИК, като водач на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, предприема маневра изпреварване, като не съобразява поведението си с пътна маркировка М2 /двойна непрекъсната линия/ и изпреварва товарен автомобил „***“ с рег. № *** с прикачено полуремарке марка „***“ с рег. № ***, с водач Й. Ф. – нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят възразил, че изпреварването е било извършено в участък, където няма положена пътна маркировка; допълнителни възражения не постъпили по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло възприел гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението, респ. – преценил като неоснователно, направеното от нарушителя възражение. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на И. П. П. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.3 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 30 /тридесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.11 - 12 от делото/. Не е налице претендираното от жалбоподателя и неговия защитник, нарушение на процесуалните правила.

Съобразно чл.40 ал.1

ЗАНН,

„Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.“. Именно това е сторено в настоящия случай, тъй като Й. Ф. е 2 свидетел – при това, единствен - на извършването на твърдяното нарушение, а обстоятелството, че има определена степен на заинтересованост от изхода на делото, бидейки участник в движението към процесната дата – нито изключва свидетелското му качество по смисъла на чл.40 ал.1 ЗДвП, нито – по смисъла на НПК. Следва да бъде специално подчертано, че подаването на сигнал до контролните органи, в случаи на възприети от участниците в движението нарушения по ЗДвП, е проява на гражданска съвест и следва да бъде адмирирано, особено към днешния исторически момент на ноторно известното широко разпространение на нарушения на този нормативен акт.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление, е формално законосъобразно.

От друга страна, Наказателното постановление се явява неправилно – и следва да бъде отменено като такова, по следните съображения:

На първо място, след издаването на Наказателното постановление, административнонаказателната разпоредба на чл.183 ал.3 т.6 ЗДвП, е била отменена с ДВ бр. 64 от 2025 г. - в сила от 07.09.2025 г. В този смисъл и по аргумент от чл.3 ал.2 ЗАНН, отпаднало е правното основание за налагане на административното наказание, тъй като Законодателят е декриминализирал очертаните в същата административнонаказателна разпоредба, деяния - и макар същото основание да е било налице към момента на издаване на НП, това обстоятелство не следва да влошава административнонаказателното третиране на жалбоподателя.

На второ място – и независимо от изложеното в предходния абзац – следва да бъде отбелязано, че липсва съответствие между отразеното в АУАН/НП нарушение, от една страна и приложената административнонаказателна разпоредба – от друга. Така, в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП действително се твърди, че нарушителят не е съобразил поведението си с пътната маркировка М2, като е предприел изпреварване, въпреки същата маркировка. Същевременно, съобразно вече отменената редакция на чл.183 ал.3 т.6 ЗДвП / отм. ДВ бр. 64 от 2025 г. , в сила от 7.09.2025 г./, „Наказва се с глоба 30 лв. водач, който: при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението…“. Следва да бъде отбелязано, че обстоятелствената част на АУАН/НП, въобще не изследва въпроса дали е създадена или не е създадена опасност за движението, но така или иначе, посочена е като нарушена разпоредбата на чл.6 т.1 ЗДвП, съобразно която „Участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка…“, т.е. акцентът е поставен именно върху несъобразяването от страна на водача, на пътната 3 маркировка. В този смисъл, следвало е да бъде наложено административно наказание на основание чл.185 ЗДвП, вместо – на основание чл.183 ал.3 т.6 ЗДвП, т.е. неправилно е приложен материалният закон.

На трето място, налага се да бъде отбелязано, че процесното нарушение се установява единствено посредством събраните гласни доказателствени средства – показания на свидетелите М. Ц. и Й. Ф.. Съдът не намира основание да лиши от кредитиране показанията на тези свидетели – напротив, преценява същите като добросъвестно дадени и убедителни.

Същевременно обаче, не е налице друг очевидец на твърдяното административно нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП, освен свидетелят Ф., докато св.Ц., е установил извършването на това нарушение, именно по данни на св.Ф.. Следва да бъде подчертано, че спорният момент във фактическата обстановка се свежда до въпроса дали в процесния пътен участък е имало положена пътна маркировка, в частност – от вида М2. Според св.Ц., такава маркировка е била налице, въпреки извършваните към онзи момент ремонтни работи, но тук отново следва да бъде подчертано, че свидетелят не е очевидец на твърдяното нарушение и няма как да има възприятия относно точното място, на което се твърди, че И. П. е предприел пресичане на двойната непрекъсната линия. На свой ред, в своите показания свидетелят Ф. посочва, че пътната маркировка е била „частична“, като в участъка, предхождащ изпреварването от страна на автомобила, управляван от П., маркировка М2 е била налице, но по-нататък, предвид новоположения асфалт, пътна маркировка е отсъствала въобще – и именно в такъв участък от пътя, П. е предприел изпреварване на превозното средство, управлявано от св.Ф.. Тук няма как да не бъде отбелязан един съществен пропуск в хода на административнонаказателното производство, а именно – не е бил изследван въпроса какви пътни знаци са били поставени в ремонтирания участък от пътя, а оттук – и да се прецени дали поведението на жалбоподателя, е било съобразено със същите знаци, още повече – при липса на положена пътна маркировка. Безспорно е обаче, че при липсата на каквато и да било пътна маркировка, от обективна страна не е възможно извършването на нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП в частта на разпоредбата, касаещ съобразяването с пътната маркировка. С други думи – и независимо от изложеното в предходните два абзаца – неправилно е приложен материалният закон, тъй като жалбоподателят е административно наказан за деяние, което не само не е извършил, но и не е било обективно възможно, да извърши.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №

25-0938-002143/20.06.2025 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, 4

СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, с което на И. П. П. ЕГН:

********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.3 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 30 /тридесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от уведомяването, пред Административен съд – Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5