Протокол № 2005 от 02.03.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 2005 гр. София, 25.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА

Гражданско дело № 20211110133480 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Р. СТ. Г. - редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Д, адв. К. и адв. Е. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ „Р. И В.“ ООД - редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от управителя М.А. и от адв. К. с пълномощно по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Н. ХР. - редовно призован по телефона, явява се.

СВИДЕТЕЛЯТ В. ВЛ. АНГ. - редовно призована по телефона, явява се.

Съдът ИЗВЕЖДА свидетеля от залата.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА два броя молби на ищеца от 10.12.2021 г. със становище по поставените към него въпроси и с приложени документи за целите на експертизата.

ДОКЛАДВА молба на ответника от 13.12.2021 г. и такава от 14.12.2021 г. с идентично съдържание. С молбите са заявени доказателствени искания и са представени приложения.

Съдът ПРЕДОСТАВЯ папката на делото на адвоката на ответното дружество за потвърждение, че всички документи, които е искала да представи по делото с тези молби са разпечатаните такива и се намират в кориците на делото.

1

ДОКЛАДВА молба на ответника от 17.01.2022 г.

ДОКЛАДВА Определение на Съда от 25.01.2022 г.

ДОКЛАДВА молба на ищеца от 25.01.2022 г., от която Съдът ВРЪЧВА препис на процесуалния представител на ответника.

ДОКЛАДВА молба на адв. Т. от 15.02.2022 г.

ДОКЛАДВА заключение на съдебно-техническа експертиза от 16.02.2022 г., депозирано в срока по чл. 199 ГПК.

В залата влиза адв. Т..

Адв. К. потвърди, че всички приложения с молбите от 13.12.2021 г. и от 14.12.2021 г. са разпечатани и се намират в кориците на делото.

СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с молбите на ответника от 13.12.2021 г. и от 14.12.2021 г. такива

ПРИЛАГА документа, представен от ищеца с молбата от 10.12.2021 г. за целите на заключението на вещото лице.

СНЕМА самоличност на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза:

Н. Н. ХР. - 42 г., неосъждан, без дела и връзки със страните.

Съдът НАПОМНЯ на вещото лице наказателната отговорност по чл. 291 НК.

Вещото лице Х.: Представил съм заключение в срок, което поддържам.

При отговора на задача № 1 на стр. 2 от заключението, а именно има ли следи от манипулация, текстът долу „допълнителната обработка на файла“, представлява изрязване, а „AGC – автоматичен контрол на усилването“ касае само звука и не представлява манипулация, а настройка на заснемащото устройство. При тази настройка, когато се говори тихо, устройството компенсира като изчиства, не записва страничния шум, но е възможно да се получи изрязване на звука, както в случая не е добър като качество звуковият запис.

Освен лошото качество на самия микрофон, който не е настроен добре и проблемът е технически, всички странични шумове, които се чуват са възпроизвеждане на захранващите модули. Чува се самото захранване, което допълнително внася шум в записа. Лошо е качеството му. За изрязване на видеокадрите, освен софтуерната манипулация „изрязване“, което е умишленото, е възможно и самата камера да е настроена да заснема само кадри при движение. Не мога да кажа дали става въпрос за умишлено изрязване – манипулация, която е човешко действие или за функция на камерата към онзи момент, защото не може да бъде установено какви са били настройките на камерата при онзи момент на заснемането.

2

При отговора на задача №2, относно звуковите вълни, при анализа на елементите на записа се чуват едни повтаряния на звукови вълни, което произхожда от тези странични шумове на захранването, за които говорех преди малко, а не произхождат от хората в помещението. „Идентичност във звуковата модулация на всички звукови вълни“ е от техническите характеристики на записващата камера.

При отговора на задача №3 „компресията в звуковите вълни“ мисля, че не е резултат човешко въздействие, а е функция на камерата, включително цифровата модулация на гласа и всички неща. По време на запис самата камера не записва в суров вариант видеоматериала, а го компресира. Прекомпилирането е, ако има последващо въздействие от човек върху така записания от камерата видеофайл. Имам предвид някаква манипулация – изрязване, добавяне на данни или друго. „Допълнително модулиране след акт на заснемането“ пак имам предвид човешки действия, но не мога да кажа дали това е било така.

Не може да бъде установено, защото няма следи, които да бъдат анализирани като артефакти. Ако на видеото бъде въздействано чрез програма, се отрязва на целия аудио- и видео- поток. Вижда се къде има изрязване, наслагване на допълнителна информация, самият сигнал се променя като цялостна конфигурация. Това се вижда чрез специализиран софтуер. Аз съм използвал такъв - упоменал съм го в заключението, но не се установяват такива въздействия на прекомпилиране и допълнително модулиране. Възможно е и да има, но аудиосигналът е твърде недобър и твърде малко данни могат да бъдат сравнявани и анализирани, а и те са с лошо качество. Това е като например върху една добра, хубава снимка да се види има ли върху нея монтаж или няма, и ако е много лошо качеството, съответно – замазване и поставяне на други данни, не може да бъде лесно различено. Казвам го само за пример. Т.е., когато е с по-добро качество сигналът манипулацията е по-лесно различима, но когато качеството е лошо, има твърде странични неща и информацията, която отговаря за аудиосигнала е много малко и ако има въздействие върху нея, много трудно може да се установи. В случая като цяло е лош сигналът на звука.

При отговора на задача №5 „метаданните на файла“ са такива технически неща, които специалистът „вижда“. Те съпътстват файла и могат да бъдат разчетени с не много специализиран софтуер. Това са един вид „данни за данните“ - параметрите на видеоизображението, аудиопотокът, съответно кога е направено видеото, аудиото. Това са възможни данни. Установените от мен такива съм ги посочил в таблица 1. „Процедурна хистограма“ е един вид работна информация за файла. Ако говорим за професионални видеоданни, в самото видео трябва да се съдържа работата – етапи, нива, леъри. В този видеоматериал не се съдържа никаква „работна информация“, а се съдържа само видеосигналът и това е. Не говорим за професионално, работно видео, което е в суров, некомпресиран вид, което, отворено чрез дадена програма, може да се види какво е работено вътре в него. По отношение на записаното в заключението, че „файловете не притежават защитен механизъм и удостоверяваща верификация за коректността на датиране“, видно и от Таблица 1 на стр. 2 говорим за видеозапис от 01.04.2021 г., а в случая се сочи дата на запис върху диска, който съм анализирал, 16.03.2021 г., което е много преди видеозаписа.

3

Т.е. все едно не е сверен часовникът, но това няма къде да се отрази, защото когато е презаписвано върху носителя, устройството, което го е записвало, му е дало тази дата 16.03.2021 г., а самият файл не притежава такъв защитен механизъм да си посочи точната дата, на която е създаден.

При отговора на задача №6 става дума за това, което си говорихме досега, но по друг, технически начин, казано. Установеното „изрязване на кадри звук и картина“ или камерата сама го прави, или някой умишлено е въздействал върху записа, но не мога да кажа кое от двете. Може да се каже, ако се направи анализ на оригиналният носител от камерата, т.е. ако е съхранен записът в паметта на самата камера. Когато се изследва CD, вече говорим за копирано съдържание.

При отговора на задача №9 не мога да разбера какво правят на самите компютри лицата. Не мога да разбера какво се случва, не мога да различа програмните действия, които се извършват върху компютъра, дори при максимално приближаване на образа. Не може да се различи мониторът и какво точно се случва на него. Увеличавал съм видеоизображението в този сегмент и съм се опитвал да постигна максимално изчистване на записа. Вижда се само сменяне на екрана, но какво конкретно се случва не е ясно.

В последната задача №10 не се чува добре какво казва гласът на мъжа с черната шапка, затова е посочено с многоточие. Видеоизображението да кажем, че цифрово е относително добро, но звукът е с много лошо качество.

Не съм имал въпрос и не съм изследвал марката, модела и характеристиките на записващата камера. Дори да съм запознат с техническите параметри на марката, трябва да съм запознат с конкретното устройство, за да установя работи ли коректно. Не всяка охранителна камера записва звук и картина.

Функциите „AGC“ и „ANC” на стр. 2, долу, касаят само звуковите файлове и става дума за автоматична корекция на звука с цел да се намали обемът на записа, като се изчистят страничните шумове.

На стр. 3, в задача №3 „последваща цифрова модулация на звука“ означава последваща допълнителна обработка, каквото и да било човешко действие, на звука, ако е имало такава.

Технологично това би могла да е причината да не може слухово да се възприеме материалът.

За да се произнеса категорично трябва да разполагам със самия материал в оригинал и със самата камера, да зная към онзи момент каква е била, и да направя заключение дали 100 % е технически проблемът, дали тя така записва, дали след това е правено нещо върху аудиозаписа.

Технологично е възможно, ако камера записва само и единствено картина, да се насложи звуков канал, да бъде добавен. Като цяло, това е непрофесионална аудиозаписваща техника и винаги има някаква странична неточност от записа, има си характерно поведение, което се хваща със специален софтуер и може да се установи точно по това характерно поведение, което се записва постоянно на аудиосигнала, дали има някаква човешка намеса.

„Метаданни“ в случая са данните за данните на копието, което аз съм изследвал.

4

Метаданните на оригиналния файл, записан от камерата, се създават от записващото устройство и от неговите настройки, които категоризират часа и датата. Останалите данни във връзка с параметрите на файла, който е създаван от гледна точка на качеството и типа на видеото, съответно и аудиосигнала, се отразяват пак от камерата и те съответстват с това, което тя е настроена и което заснема. Говорим за метаданни като цяло. Една част от метаданните на камерата са кога е създаден файлът, датирането, а другата част са техническите параметри на видео и аудио изображението.

Изцяло съм гледал записите, не само откъсите. Характерът на аудиоканала, на аудиозвука, не се променя като цяло. Друго освен шума от техниката не се чува. Не съм установил манипулация върху частите по вйпрак № 10 с говореното от мъжа с черна шапка без очила, както и върху видеото. Мога да бъда по-категоричен има ли манипулация, ако разполагам с оригинала на записа.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме други въпроси. Да се приеме заключението.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ: