Решение № 395 от 30.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20251000503043 по описа за 2025 година

С решение № 4799 от 22.07.2025 по гр. д. № 896/2023 г., СГС, І-3 с-в, ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД да заплати на В. С. Н. сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 10.08.2022 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до претендираните 110 000 лв., предявен като частичен от 150 000 лв.

Със същото решение се ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД да заплати на В. С. Н. сумата 47 921,74 лв. - претърпени имуществени вреди, във връзка с лечение, вследствие на ПТП на 10.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2023 г. до окончателното изплащане.

Срещу решението, в осъдителната му част за разликата над присъдените 40 000 лв. до 70 000 лв. и относно всички имуществени вреди, е депозирана въззивна жалба от "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. Сочи, че следва да се вземе предвид извършеното след постановяване на решението плащане на обезщетение от 40 000 лв. с лихви.

Твърди, че не е установена причинната връзка на всички телесни вреди с 1 процесното ПТП, като подчертава, че ищецът е имал предхождащи заболявания и увреждания. Твърди, че опасността на пътя се е породила от независещи от водача причини, тъй като той не е бил длъжен да предвиди, че пътната настилка ще е в изключително лошо състояние и ще се появи друго ППС или препятствие, което да създаде опасност за движението. Счита, че липсвало категорично заключение за вината на водача и тя можело само да се презумира. Намира, че е налице съпричиняване от ищеца, тъй като той не се е съгласил своевременно на допълнителни специализирани образни изследвания. Намира показанията на съпругата на ищеца за предубедени.

Оспорва САТЕ като незадълбочена. Счита размера за обезщетяване на неимуществени вреди за завишен и в противоречие с чл. 52 ЗЗД, съдебната практика, стандарта на живот и несъответен на състоянието на ищеца понастоящем, което намира за възстановено. Относно обезщетяването на имуществените вреди подчертава, че е недължимо, тъй като лечението можело да бъде проведено и в България, а не в Турция, а разходите не могат да бъдат възприети като необходими и разумни, според вещото лице. Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се присъдят разноски.

Ответникът по жалбата В. С. Н. оспорва същата, като подчертава, че процесът по възстановяване е бил продължителен, с ползване на количка, патерици, бастун, чужда помощ, а той понастоящем все още изпитва болки и се чувства невъзстановен и непълноценен. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът В. С. Н. твърди, че на 10.08.2022 г. бил пътник в автомобил, управляван от водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, и който самокатастрофирал в крайпътно дърво, поради заспиване на волана. Ищецът получил контузия на корема, долната част на гърба и таза.

Първоначално ищецът бил изписан, но след няколко дни отново потърсил помощ и било установено счупване на ацетабулума и предприето оперативно лечение в Турция, с поставяне на пластина и пирони. Претендира като обезщетение на неимуществените си вреди сумата 110 000 лв., част от обща 2 сума 150 000 лв., а за обезщетение за неимуществени вреди - сумата 47 921,74 лв., ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от 24.01.2023 г.

- датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя, до окончателното изплащане, както и разноски.

Ответникът ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Твърди, че не е нарушен ЗДвП, водачът нямал вина, а автомобилът бил управляван от самия ищец. Оспорва вида на травмите като прави възражение за съпричиняване на ПТП от ищеца, поради неизползване на предпазен колан, както и поради това, че не е проведено необходимото и предписано му лечение. Оспорва иска за имуществени вреди.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор пред настоящата инстанция, че на 10.08.2022 г. е настъпило ПТП, при което е пострадал ищеца Н., както и че управляващия автомобила водач имал сключена застраховка за гражданската си отговорност при жалбоподателя.

Приетата по делото САТЕ установява, че управлявайки лек автомобил, водачът изгубил контрол и превозното средство, напускайки платното за движение вдясно, се ударило последователно в няколко крайпътни дървета.

Според СМЕ, ищецът Н. получил счупване на ацетабулума на дясна тазобедрена става, което трайно затруднило движението на десен долен крайник, като първоначално лечението е било консервативно, а след това е преминато към оперативно лечение на счупването. През първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. Отразено е, че фрактурата е зараснала, но се очаква в бъдеще, ищецът да има болки в дясна тазобедрена става, тъй като счупването е вътрешноставно и е засегнат и ставния хрущял .

Установено е, че направените от ищеца разходи са във връзка с проведеното лечение. Пояснено е, че несъответствието между медицинската документация от УМБАЛ „Свети Георги“ и УМБАЛСМ „Пирогов“ е дошло от факта, че в болницата в Пловдив, не е направена КТ (скенер) на таза, което е повисокоспециализирано изследване и дава повече информация от направената рентгенова снимка на таза. При направените образни изследвания на гръбначния стълб и таз, са установени дегенеративни спондилартрозни и 3 остеохондрозни промени в прешлените от поясен отдел на гръбначния стълб и артрозни промени в двете тазобедрени стави. Тези заболявания са предпоставка за удължаване на възстановителния период. Посочено е, че ищецът е провел курс по физиотерапия и рехабилитация в Турция.

Понастоящем при преглед се констатира добро здравословно състояние на ищеца, макар, че той е трябвало да се придвижва 6 месеца с помощни средства, за да не се натоварва десния крак. Пояснено е, че лечението в Турция и вложените импланти, не се заплащат от НЗОК. Според експерта това лечение в чужбина не е било наложително, тъй като е можело да бъде проведено и в България. При разпит в о.з. е пояснено от експерта, че в случая са счупени две кости (от общо трите кости в ацетабулума). Разяснено е, че периодът на възстановяване е около 6 месеца, като се включва оперативното лечение, след което два месеца не се допуска стъпване на крака, за да зарасте.

След този етап започва раздвижването, което варира в зависимост от общи заболявания, но е средно около 6 месеца. Понастоящем ищецът има болки в тазобедрената става, които ще продължат при движение, раздвижване сутрин, натоварване, вдигане на тежко.

От заключението на КСМАТЕ се установява, че увреждането в ставата е настъпило поради контакт на коляното с борд-таблото, при което силата на удара се е предала по оста на бедрената кост и е довела до фрактура в тазовата област, като това увреждане не се влияе от поставен колан.

Като свидетел е разпитана св. И. О. Н., съпруга на ищеца. Когато го видяла в болницата в Пловдив, той бил в много тежко състояние, с болки в гърба, корема, десния крак, с цепната вежда. Според лекарите, които му направили снимки, той нямал нищо счупено. В болницата в Пловдив ищецът престоял около една седмица, като свидетелката ходела да го обслужва, защото бил неподвижен. След изписването се насочили към „Пирогов“, за да му направят по-подробни изследвания. Транспортиран бил с линейка, а при преглед се установило, че има счупване на таза от двете страни. Казали им, че много спешно трябва да бъде опериран, поради факта, че бил диабетик, но не давали големи гаранции. Поради тази причина се консултирали с турска болница, от където им дали 99% гаранция за успеваемост на операцията.

Заминали веднага за Турция. До там е транспортиран с частна линейка, тъй като бил неподвижен и с много оплаквания от болки. Била извършена операция и последвала рехабилитация. Около месец били в Турция, като 4 съпругата му била негов придружител, тъй като в началото той бил напълно неподвижен и тя го обслужвала. Последвало придвижване с количка, след това с проходилка и съответно с патерици. Сега ищецът бил възстановен, но имал моменти с болки. Разказва, че събитията били голям удар за него, тъй като той е глава на семейството, а се чувствал безпомощен.

Видно от представена по делото епикриза от 18.08.2022 г. (л. 14) пациентът Н. категорично е отказал оперативно лечение в „УМБАЛСМ Пирогов“ ЕАД и е изписан по собствено желание на 19.08.2022 г. На същата дата, видно от епикриза на л. 15, той е постъпил в клиника в Истанбул, където е опериран, а след това е проведена рехабилитация и е изписан на 8.09.2022 г.

(л. 23).

Според приложени по делото фактури на л. 36-44, болният е направил разходи в размер на 2399 лв. за стая в „Пирогов“, преглед и пакет ФТП, комбиниран стол за тоалет и баня, матрак и калъф, наем на електрично легло, инвалидна количка, устройство за изкачване на стълби. До сумата от 47 921,74 лв. разходите са извършени в клиниката в Истанбул за лекарски и болнични услуги.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Спорни пред настоящата инстанция са въпросите относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, вината и противоправното поведение на водача, причинно следствената връзка между вредите и ПТП, съпричиняването на вредните последици, дължимостта на обезвредата за имуществени вреди.

Настоящият състав приема, че събраните доказателства установяват виновното и противоправното поведение на водача. На първо място, съгласно общия принцип в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината на дееца се предполага, т.е. в тежест на застрахователя е да ангажира доказателства, които да изключат същата. В хода на делото такива не са събрани, което прави оплакванията на въззивника досежно презумирането на вината за напълно безпочвени и противоречащи на закона.

На следващо място - приетата САТЕ категорично установява, че водачът е нарушили чл. 20, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е упражнил контрол върху превозното средство, то е напуснало пътното платно и се ударило 5 последователно в крайпътни дървета. Напълно несъстоятелни са оплакванията, че водачът не бил длъжен да предвиди, че пътната настилка ще е в изключително лошо състояние и ще се появи друго ППС или препятствие, което да създаде опасност за движението. Обратно – едно от основните правила в ЗДвП – чл. 20, ал. 2, изр. 1 и 2, предвижда, че водачът е длъжен при избиране скоростта на движение да се съобразява с всички условия на пътната обстановка, а когато възникне опасност за движението – да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.

Изводите в КСМАТЕ на свой ред установяват, че в резултат на този сблъсък, кракът на пътуващия в купето ищец е осъществил контакт с таблото на автомобила, и голямата кинетична енергия се е предала по оста на бедрената кост, което е предизвикало фрактура в тазобедрената става. Счупването е било сложно по своя характер – като са засегнати две кости и хрущял, вътрешноставно, а лечението му е било продължително – повече от половин година. От страна на застрахователя не са ангажирани доказателства, че ищецът с противоправно поведение е предпоставил усложнение на лечението или безпричинното му забавяне. Данните, че здравословния статут на пострадалия от преди ПТП е повлиял на времевия план на възстановяване не могат да се поставят в тежест на ищеца, тъй като липсва елементът противоправност, изискуем за да се приеме наличие на принос. Свидетелските показания на съпругата на ищеца, настоящият състав приема за последователни, детайлни, житейски достоверни и базирани на преки впечатления, и в този смисъл не намира основания да ги изключи от доказателствения материал.