Решение № 225 от 07.02.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 225/07.02.2023 г. гр.

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, XІХ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 12.01.2023 г. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР КАСАБОВ

СВЕТОМИР БАБАКОВ при участието на секретаря

Петя Добрева и при участието на прокурора Даниела Стоянова като разгледа дело номер 3031 по описа за 2022 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на А.Н.К. *** срещу Решение № 1928/14.10.2022 г. по АДН № 20225330203671/2022 г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4459489 на ОДМВР Пловдив.

Касационният жалбоподател оспорва решението на първоинстанционния съд, като счита, че ЕФ е връчен след изтичането на срока по чл. 34 от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба ОДМВР Пловдив. ангажира становище по касационната жалба и претендира разноски.

Прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.

Административен съд Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.

211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.

218 от АПК същата се явява неоснователна.

Районен съд Пловдив е установил, че На

03.02.2021 г. в 11:12 часа лек автомобил "Мерцедес Е 220 Д 4 Матик" с рег. № СВ***МТ, с ползвател „Фреш Енд Фууд Лоджистик“ ЕООД, чийто законен представител е касатора К.., се движил по път клас ІІ-64 Карловско шосе. При км 33+500 в посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен скоростта му била 111 км/ч при ограничение за движение с нарочен пътен знак В-26 за скорост до 60 км/ч. Горното било заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 монтирана в служебен автомобил. В последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на касатора като законен представител на дружеството ползвател на МПС, с което е извършено нарушението.

За да потвърди електронния фиш, съдът е приел, че не са допуснати процесуални нарушения във връзка с издаването му. Приел е, че техническото средство, с което е установено нарушението е от одобрен тип, както и че е изготвен надлежен протокол съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.1 от Наредба 8121з532/12.05.2015 г. Обсъдил е възражението за настъпила погасителна давност и го е отхвърлил.

Решението на РС Пловдив е валидно, допустимо, и правилно.

Настоящият съдебен състав счита, че нарушението е установено по безспорен начин и правилно е приложен законът, като не са допуснати процесуални нарушения. Съобразно представените по делото доказателства, нарушението е установено посредством използването на мобилна система за видеоконтрол, за което по делото е представен Протокол за използване на съответната дата съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.1 от Наредба 8121з532/12.05.2015 г.. Техническото средство е от одобрен тип, както е преминало и последваща проверка. Нарушението е документирано и със съответен снимков материал, на който ясно се вижда регистрационния номер на автомобила с GPS координати. При използването на техническото средство са изпълнени условията за приложение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Спазени са и изискванията на ЗДвП за съдържание на фиша и процесуалните правила по чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 600 лева съответства на нормативно предвидения в чл.

182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП по вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на контролирана инстанция, че в процесния казус не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Електронният фиш има двуяка природа- той играе ролята не само на АУАН, но и на наказателно постановление /акт едновременно с установителни и санкционни последици/ и за него не преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН не важи. Правилно е отбелязал районния съд, че в случая намира приложение абсолютната давност по чл. 81 ал.3 от НК, която е 4,5 години, а нарушението е извършено на 03.02.2021 г.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.

63в от ЗАНН, във вр. с чл.

218, ал. 2 от АПК, съдът следва да остави в сила оспорения съдебнен акт.

Предвид установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл.

63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, в полза на ОДМВР Пловдив следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл.

63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл.

37 от Закона за правната помощ, вр. чл.

27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XIХ – състав Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 1928/14.10.2022 г по АДН №

20225330203671/2022 г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4459489 на ОДМВР Пловдив.

ОСЪЖДА

А.Н.К. ЕГН **********, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева разноски Пловдив за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.