Определение № 28308 от 05.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28308 гр. София, 05.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110115302 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от Е**********************, представлявана от*************, съдебен адрес:******************* чрез адв. К. И. К., срещу С. Ц. У. с ЕГН: **********, с адрес: ************************ по иск с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС във вр. чл. 6, т. 9 и т.10 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати сумата от 1878.38 евро - незаплатени месечни вноски за такси по управление и поддръжка и еднократна вноска към Фонд „***********“ за периода от м**************** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба/02.06.2026 г./ до окончателното изплащане.

Твърди се, че ответникът е собственик на апартамент ***********находящ етажната собственост по силата на учредено право на строеж от наследодателите му, които са притежавали дворното място, върху която е построена сградата. На общо събрание, проведено на 06.06.2021 г., са гласувани месечните такси към Етажната собственост, които членовете й следва да извършват- 20 лева за разноски по потребление и управление на сградата и еднократно да се събере сумата от 10 000 лева, която да постъпи във фонд „Ремонт и обновление“. Сумата е разпределена на идеални части, които са разгледани и одобрени по смисъла на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС на общо събрание, състояло се на 22.01.2021 г.

Видно от протокола общото събрание е одобрило идеалните части на всеки един самостоятелен обект, като припадащата се част на апартамент ********* е съответно: 19.155 % и 10.183 % или общо 29.338 % идеални части от общите части на сградата. С оглед на това може да се ответникът дължи сума, равняваща се на 29.338 % от 10 хиляди лева, респективно 2933.80 лева.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Ц.

У., чрез адв.******** шения, а договора с професионалния домоуправител е изтекъл към 2023г. По тази причина иска в частта за разходите за управление се оспорва като неоснователен, тъй като в процесния период не са били налице разходи, свързани с управлението. Оспорва се дължимостта на сумата и тъй като разходите са определени общо - за управление и за поддържане, то не е ясно каква част се дължи по т.11 „Разходи за управление” и каква по т.11а –„Разходи за поддръжка“, Въвежда се довод за недължимост и поради това, че ответникът не живее в апартамента през по-голямата част от годината.

По отношение на вноската за “Ремонт и обновяване” се поддържа, че е взето решение за събиране еднократно на сумата от 10 000 лева, тьй като на сградата вероятно й 1 предстоят ремонтни дейности. Вноските към фонд “Ремонт и обновяване” се събират целево - за да покрият конкретни нужди в етажната собственост, а не в хипотезата на вероятност и предполагаемост. Размерът на дължимите вноски се осъществява въз основа на очакваните разходи за етажната собственост. Сочи се, че етажните собственици не могат да бъдат задължавани да извършват вноски в бюджета за цели, непредвидени в закона.

Сочи се, че на

0*********************************************************

Иска се да бъде да спряно настоящото производство до приключване на производството по чл.40 от ЗУЕС относно решение на ОС на ЕС от 06.06.2021г. с влязло в сила съдебно решение. т.4 ГПК

По искането за спиране съдът намира, че е налице предпоставката по чл.229, ал.1, В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения.

Съобразно т.2 от Тълкувателно решение №2 по тълк. д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от Етажната собственост иск срещу етажен собственик за заплащане на вноски за управление и поддръжка и Фонд „Ремонт и обновяване“ и иска за отмяна на решение на общото събрание на същата етажна собственост, въз основа на което се търсят сумите.

В процесния случай доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти на ищеца е да докаже, че общото събрание на етажните собственици е взело валидни решения на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 и т.7 от ЗУЕС за заплащане на вноски за управление и поддръжка, и фонд „Ремонти и управление“, както и че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата. Валидността на решенията по т. 2 от ОС на ЕС от 06.06.2021 г. е предмет на иска по чл. 40 ЗУЕС/ гр.д.№**********************/ по въззивния контрол на решението по което е образувано в.гр.д.№ ************************* на СГС/.При извършената служебна проверка е видно, че обуславящото дело не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Поради това, с оглед на разпоредбата чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да се изчака влизане в сила на решението по обуславящото дело, което налага спиране на производството по обусловеното.

Ето защо Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр.д. *******************

ДА СЕ СВЪРЖЕ в ЕИСС гр.д.№ ********************** настоящото с оглед възможността за служебна проверка за предпоставките за възобновяване на настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3