Решение № 7715 от 11.11.2015, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

№……………..,гр.

София, 11.11.2015г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-в въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети април, две хиляди и петнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Златка Чолева

ЧЛЕНОВЕ : Зорница Хайдукова

Мл.съдия Димитър Петров при секретаря А. Л. , като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 20569 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258- чл.273 от ГПК.

С решение от № ІІ-57-239 от 16.01.2014г., постановено по гр. д. № 62571/2011 г. на СРС, ІІ ГК, 57 състав са отхвърлени предявените от М.Г.М. срещу „Д.И.П.Г.“ ЕООД искове с правно основание чл.344,ал.1 и т.3 от КТ. С решението „Д.И.П.Г.“ ЕООД е осъден да заплати на М.Г.М. сумата от 3 812,89лв., на основание чл.128,т.2 от КТ, като неиздължени трудови възнаграждения за периода 01.02.2008г.- 18.05.2009г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ /22.12.2010г./ - до окончателното изплащане, като исковата претенция е отхвърлена за разликата над уважения размер от 3 812,89лв.- до пълния предявен размер от 9 605,00лв., както и за периода 18.05.2009г.-30.11.2010г. С решението „Д.И.П.Г.“ ЕООД е осъден да заплати на М.Г.М. сумата от 1 356,42лв., на основание чл.245,ал.2 от КТ, като лихва за забава върху неиздължените трудови възнаграждения за периода 01.03.2008г.- 22.12.2010г., като за разликата над уважения размер – до пълния предявен размер от 1 396,36лв. искът е отхвърлен, като неоснователен. С решението „Д.И.П.Г.“ ЕООД е осъден да заплати на М.Г.М. сумата от 758,00лв., на основание чл.224,ал.1 от КТ, като обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 56 дни. С решението „Д.И.П.Г.“ ЕООД е осъден да заплати на М.Г.М. и сумата от 516,03лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК – разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, както и по сметка на СРС – сумата от 238,17лв.- държавна такса и сумата от 57лв.- възнаграждение за вещи лица, на основание чл.78,ал.6 от ГПК. От своя страна М.Г.М. е осъден да заплати на „Д.И.П.Г.“ ЕООД сумата от 114лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението се обжалва от двете страни по делото.

Въззивникът- ищец М.Г.М. обжалва първоинстанционното решение с подадената от него насрещна въззивна жалба в частта, с която са отхвърлени предявените от него обективно съединени искови претенции с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 от КТ, както и в частта , с която са отхвърлени исковете по чл.128,т.2 от КТ и чл.245,ал.2 от КТ. Ищецът поддържа доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в атакуваната от него част и заявява искане за отмяната му в тази част и вместо това- постановяването на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло, с присъждане на направените по делото разноски.

Въззивникът - ответник „Д.И.П.Г.“ ЕООД атакува първоинстанционното решение с подадената от него първоначална въззивна жалба в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.128,т.2 от КТ, чл.245,ал.2 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ. Ответникът заявява доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд при събирането на доказателствата по делото, както и за необоснованост на решение в атакуваната от него част, които доводи са подробно развити в жалбата и писмено становище на процесуалния му представител – адв.Д.К.. Заявява искане за отмяна на решението в обжалваната от него част и отхвърляне на исковете. Претендира разноски по делото.

По жалбите и на двете страни са постъпили писмени отговори от насрещната страна, с които те са оспорени, като неоснователни.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивните жалби, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния спора, в рамките на доводите, заявени с жалбите, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Производството по делото е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, чл.128,т.2 от КТ, чл.245,ал.2 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ.

По жалбата на ищеца срещу решението по исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 от КТ – Жалбата е частично основателна.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е прието, че исковата претенция по чл.344,ал.1,т.1 от КТ е предявена след изтичане на 2-месечния срок по чл.358,ал.1,т.2 от КТ. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че спорната заповед за уволнение е връчена на работника-ищец при отказ на 18.05.2013г. От първоинстанционния съд не е взето предвид и не е обсъдено заявеното от ищеца изрично оспорване на датата и начина на връчване /при отказ/ на заповедта. Извършеното удостоверяване в заповедта за връчването й при отказ на датата 18.05.2009г. представлява по своята правна същност частен свидетелстващ документ, установяващ благоприятен за ответника факт, поради което е непротивопоставимо на ищеца. Връчването при отказ и удостоверената дата са оспорени изрично от ищеца. При тази хипотеза, в доказателствена тежест на ответника е установяването на факта, че заповедта е връчена на сочената от него датата и по посочения от него ред- при отказ, съгласно нормата на чл.154,ал.1 от ГПК. От ответника не са ангажирани никакви доказателства по делото в подкрепа на твърдението му, че заповедта за уволнение е връчена на ищеца при отказ на датата 18.05.2013г., включително и гласни такива - чрез разпит като свидетел на лицето, удостоверило отказа – Р.Д.. В тази връзка следва да се посочи, че подаденото уведомление до НАП представлява също едностранно изходящо от ответника изявление, поради което и е непротивопоставимо на ищеца. Нещо повече, по своята правна същност то и не представлява доказателство за връчването на заповедта на ищеца по надлежния ред. Като последица от това, съдът приема, че спорната заповед за уволнение е достигнала до знанието на ищеца /връчена е/ на датата 01.12.2010г., на която дата на ищеца е връчена трудовата книжка чрез баща му – Г. М., в която е извършено удостоверяване на прекратяването на трудовото правоотношение и основанието, на което то е прекратено. Исковата молба, с която е предявен искът по чл.344,ал.1,т.1 от КТ е подадена на 22.12.2010г.- в рамките на законоустановения двумесечен срок по чл.358, ал.1,т.2 от КТ. Предвид изложените мотиви, съдът намира за неоснователно възражението на ответника и съответно- за неправилен извода на СРС за подаване на ИМ след законовия 2 месечен срок по чл.358,ал.1,т.2 от КТ.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира исковата претенция за признаване за незаконно и отмяна на процесното уволнение

- за основателна. Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основанието по чл.328, ал.1,т.3 от КТ- намаляване обема на работа. От ищеца е оспорено наличието на това правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. С доклада по делото при спазване правилото по чл.154,ал.1 от ГПК, първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е указал на ответника, че той носи доказателствената тежест да установи наличието на законовите предпоставки за уволнението по чл.328,ал.1, т.3 от КТ. В съответствие с носената от него доказателствена тежест от ответника не са ангажирани доказателства по делото, които да установяват наличието на реалното намаляване обема на работа. Единствените ангажирани от ответника доказателства /писма от трети лица-клиенти/, сочат евентуално на извършени от ищеца дисциплинарни нарушения – неспазване на трудовата дисциплина и работното време, но не доказват твърдението на ответника-работодател за намаляване обема на работа.

Нещо повече, самият ответник признава с отговора на ИМ, че след уволнението на ищеца е назначил друго лице на негово място, което категорично опровергава твърдението му за намаляване обема на работа, като се има предвид и обстоятелството, че ищецът е бил единственият работник, който е работил като продавач в процесния магазин. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на основанието по чл.328, ал.1,т.3 от КТ, поради което и спорното уволнение следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Като последица от отменяната на незаконното уволнение, основателна се явява претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа. От ищеца е представено с ИМ заверено ксерокскопие на трудовата книжка, от което се установява, че в периода от време от 02.12.2010г. – до датата на предявяване на ИМ / 22.12.2010г./, няма отбелязвания за започване на работа от ищеца при друг работодател. Ето защо, за този период от 21 дни ищецът има правото на обезщетението по чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ. Между страните по делото няма спор, а и от представеното допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2009г. се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец е било в размер на 310лв., поради което за процесните 21 дни на същият се дължи обезщетение в размер на 295,90лв. За останалата част от исковия период /23.12.2010г.- 02.06.2011г./ от ищеца, в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, /спазено с доклада по делото/, не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че е бил без работа, включително и чрез представяне на оригинала на трудовата книжка за констатация. Ето защо за разликата над сумата от 295,90лв. – до пълния предявен размер от 1 980,00лв. и за периода 23.12.2010г.- 02.06.2011г. исковата претенция по чл.344,ал.1,т.3, вр. с чл.225,ал.2 от КТ следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна, съответно - отхвърлителното първоинстанционно решение в тази му част следва да бъде потвърдено.

По жалбите на ищеца и ответника срещу решението по иска с правно основание чл.128,т.2 от КТ

Исковата претенция е частично основателна. Между страните по делото няма спор, че в рамките на частта от исковия период 01.02.2008г.- 18.05.2009г. ищецът е престирал труд по трудовото правоотношение с ответника. За този период от време от неоспореното заключение на ССЕ се установява, че по ведомост на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 3 812,89лв., за което по ведомостта липсват подписи на ищеца, които да удостоверяват получаването му.

От друга страна, от представените по делото ордери /РКО и квитанции към ПКО/, за които от приетото по делото заключение на съдебно-графологическата експертиза се установява безспорно, че са подписани от ищеца, се установява, че на същият е изплатена общо сумата от 705,00лв., за която по посочените ордери изрично е посочено, че е изплатена като заплата. А именно : с РКО № 131/30.08.2008г.- 120,00лв., с РКО от 30.04.2009г.- 100лв., с ПКО № 30/11.04.2008г.-120лв., с ПКО № 45/ 21.06.2008г.-125,00лв., с ПКО от 01.02.2008г.- 115лв. и с квитанция към ПКО № 44/ 21.06.2008г.- 125,00лв. Така получената от ищеца обща сума като трудово възнаграждение от 705,00лв. настоящият съдебен състав приема, че следва да бъде приспадната от общо дължимата от ответника сума от 3 812,89лв.

/като брутна сума/ за периода

01.02.2008г.- 18.05.2009г., или за този период от ответника остава дължима сумата от 3 107,89лв., /като брутна сума/, която той следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.128,т.2 от КТ. За останалите РКО и ПКО, /извън гореописаните/, представени от ответника по делото, с които е удостоверено плащане на суми с посочено основание – заплата, се установява, че 5 от тях не са подписани, поради което и не доказват факта на извършено плащане, а за останалата част от неоспореното заключение на съдебно-графологическата експертиза е видно, че не са подписани от ищеца, поради което и също не могат да бъдат ценени като доказателства за плащане на заплата на последния.