Решение № 865 от 15.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20221100508991 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 6815 от 20.06.2022 г., постановено по гр. д. № 20211110158178 по описа за 2021 г. на СРС, 27 състав, е отхвърлен предявеният от Р. М. П., ЕГН: **********, и М. Р. С. – П., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. София, ул. ****, срещу Ц. Е. Е., ЕГН: **********, гр. София, ул. „Черковна“ № ****, А. Ц. Е., ЕГН:

**********, и Е. А. Е., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. София, ул. ****, ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици при равни квоти, на югоизточна част с площ от около 3 кв. м. от Гараж № 11, в ЖСК „Великотърновец“, находящ се в гр. София, р-н Оборище, ул. ****, на кота 0.00, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, последният с площ по документи 17.34 кв. м, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху процесните реални части.

Срещу решението на районния съд е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство – Р. М.

П. и М. Р. С. – П.. В депозираната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Въззивниците считат, че съдът не е изследвал правото на собственост на ищците върху процесните части, а отхвърлил иска с единствения мотив, че липсва одобрен проект. Поддържат, че съдът не е отчел, че в забележка към неодобрения 1 проект от 1982 г., изписана на ръка и подписана от архитектурния екип, изработил проектите на сградата, било посочено, че проектът от 1982 г. представлява действителното разположение след завършване на строителството, което изразявало волята на всички съкооператори. Излагат, че разликите в двата проекта – от 1980 г., който бил обезсилен и този от 1982 г., по отношение на Гараж № 11 и Мазе № 11, били минимални – без промени в границите. Сочат, че съдът изобщо не бил обсъдил, че границите по документи за собственост напълно съвпадат с границите по двата проекта, но не съвпадат с фактическото положение, което се установявало от приетата по делото СТЕ. Поддържат, че процесните реални части се владеят от ответниците без основание. Отправя се искане да бъде отменено изцяло първоинстанционното съдебно решение, а предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство – Ц. Е. Е., А. Ц. Е. и Е.

А. Е.. Излагат се съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателите.

Отправя се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Процесуалния представител на въззиваемите – адвокат н. д., САК претендира адвокатско възнаграждение за всеки от въззиваемите по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, както и че настоящият казус не по-пада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

По доводите за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Р.

М. П. и М. Р. С., с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 108

ЗС срещу Ц. Е. Е., А. Ц. Е. и Е. А. Е., за признаване правото на собственост върху 3 кв.м реални части от недвижим имот с идентификатор № ***, представляващ Гараж № 11, в ЖСК „Великотърновец“, 2 находящ се в гр. София, ул. **** на кота 0.00 м., целият с площ по документи 17.34 кв.м., при равни квоти за ищците, така и за осъждане ответниците да предадат владението на процесните реални части, които ползвали неоснователно.

Ищците твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 24.06.2016 г. № 167, том I, рег. № 2837, дело № 121/2016г. на нотариус М.К., с който закупили Апартамент № 14 с идентификатор № ***, заедно с прилежащото към жилището Мазе № 11 с площ от 3.75 кв.м. при съседи: гараж на В. Т., вход за подземни гаражи, склад на семейство Л., асансьор. Сочат, че действителните граници на Мазе № 11 били различни и площта значително по-малка, като описаната граница „вход за подземни гаражи“ след преместване на стена между Мазе № 11 и Гараж на В. Т. била увеличена площта на Гараж № 11 за сметка на Мазе № 11.

Твърди се, че в архитектурните проекти на сградата имало разминаване между проекта на Гараж № 11 и настоящото заснемане в кадастралната карта на гр. София. Така и по документи за собственост Гараж № 11 бил с площ от 17.34 кв.м, с граници: север – ул. Велико Търново, изток – вход за подземни гаражи на ЖСК Великотърновец, юг – мазе № 11 на В. Т., запад – стълбище на ЖСК Великотърновец. В кадастралната карта площта му била 21 кв.м и с различни граници като в югоизточната част „се появява“ нова част, която не фигурирала в проектите на сградата. Твърди се, че Гараж № 11 бил собственост на Ц. Е. и спрямо него имало учредено вещно право на ползване в полза на А. Е. и Е. Е., както и че тримата ответници владеят процесните реални части без основание.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват исковете. Твърдят, че процесната площ не представлявала самостоятелен обект. Твърди се, че имотът никога не е граничел с „вход на подземни гаражи“. Сочат, че Гараж № 11 и Мазе №11 никога не са имали обща граница с „вход на подземни гаражи“, което било видно от представения нотариален акт и кадастралната карта. Твърди се, че процесният имот в сегашния му вид отговарял на представения нотариален акт, по описа на нотариус М.К.. В условията на евентуалност се твърди, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесните 3 кв.м въз основа на придобивна давност в резултат на фактическо владение, което било необезпокоявано и непрекъснато в продължение на 11 г. и 9 м., считано от 04.05.2010 г.

От приетите в първоинстанционното производство доказателства се установява следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 167, том 1, рег. № 2837, н. д. № 121/2016 г., че на 24.06.2016 г.

„В.П.И.“ ЕООД продало на ищците самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, заедно с мазе № 11, с площ от 3.75 кв.м., при съседи: гараж на В. Т., вход за подземни гаражи, склад на семейство Л., асансьор.

3

Не е спорно между страните, а и се установява от приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 135, том 1, рег. № 9480, дело № 117/2010 г., че на 04.05.2010г. В.М. Т. и А.М. Т.а, учредили в полза на Е. А. Е. и

А. Ц. Е. право на ползване върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ****, в сградата на ЖСК

Великотърновец, собственост на продавачите, придобит чрез извършване на строителство от ЖСК върху държавен поземлен имот, а именно Гараж № 11, разположен на първи етаж над мазетата със застроена площ на гаража от 17.34 кв.м., при граници: север – улица Велико Търново, изток – вход на подземни гаражи, юг – Мазе № 11, запад – стълбище на ЖСК, като със същия нотариален акт В.М. Т. и А.М. Т.а продали на Ц. Е. Е. описания гараж.

С приетия по делото доклад, първоинстанционният съд е отделил като безспорно между страните обстоятелството, че ответниците са във фактическа власт на процесните реални части от Гараж № 11.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпити на свидетелите – Р. Е., св. Р. д. и св. А.М.. От показанията на св. Е., ценени по реда на чл.172 ГПК с оглед родствената връзка (брат, съответно син на ответниците), от които се установява, че от закупуване на имота (гараж 11) през 2010 г. не били правени реконструкции, а имотът е бил такъв, какъвто бил купен. От показанията на св. д. се установява, че навремето правил козметичен ремонт на гаража (шпакловка, боядисване и отстраняване на теч), без реконструкции, като имотът представлявал едно общо помещение. От показанията на св. М. се установява, че имотът представлявал едно помещение с баня и тоалетна, без да е правено преустройство.

По делото е прието заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ, от което се установява, че сградата, където се намират обектите е изградена от ЖСК Великотърновец. От СТЕ се установява, че в архива на Направление „Архитектура и градоустройство“ за изработените и одобрени архитектурни проекти за сграда ЖСК се съхранявал проект – Преустройство на помещения в сутерена и приземието, одобрен на 23.12.1980 г., като върху проекта било записано, че е обезсилен с писмо № 605/16.08.1982 г. Проектът съдържал чертеж на Приземие преди преустройството и Приземие – ново разпределение. От чертежите се установявало, че Гараж 11 преди преустройството граничел със склад, а след преустройството с Мазе 11 с размери 1.85м/4.10м. (площ 7.58кв.м.). Гаражът преди преустройството бил проектиран с размери 2.70м/5.31м (площ 14.34кв.м.), а след преустройството – 2.70м/5.40м. (площ 14.58кв.м.). В архива се съхранявал и одобрен на 17.12.1982 г. проект за сградата – План за преустройство на помещения на ЖСК от 26.08.1982 г., към който нямало приложен чертеж за приземието на сградата, на който били разположени процесните обекти. От приетия по делото като писмено доказателство – копие на чертеж – Разпределение първи етаж, вещото лице дава заключение, че на чертежа била записана дата на изработване 26.08.1982 г. (същата като на заверения проект), но нямало печат за одобряване, като съгласно чертежа, 4 гаражът бил с площ 14.87 кв.м., а мазето с площ 9.903 кв.м., като било променено местоположението на входа за мазето и общата площ на двата обекта по данни от чертежа била 24.80 кв.м., като от приетите нотариални актове – общата площ на двата обекта по документи била 21.09 кв.м. Въз основа на извършените констатации, вещото лице дава заключение, че описаните в документите за собственост граници на двата обекта съответстват на границите на същите обекти по проекта от 1980 г., обезсилен с писмо № 605/16.08.1982 г., така и границите на двата обекта съответствали на границите на същите обекти от чертежа от 1982г., за който нямало данни за одобряването му. Същевременно, описаните в документите площи на Мазе 11 и Гараж 11 не съответствали на площите на обектите от двата чертежа.

Вещото лице заключва, че поради липсата на одобрен проект за разпределението на първи етаж и несъвпадението на площите по нотариалните актове и от наличните чертежи, не можело да се направи извод какво било разпределението при изграждането и съответно дали били направени промени впоследствие, с които да е променена границата между Гараж 11 и Мазе 11.

Вещото лице след извършен оглед на място констатира, че обект с идентификатор № *** (офис собственост на Л.

Г.а Л.) не бил отразен правилно в КК, тъй като в неговите очертания били включени общи части – част от коридор и мазето, собственост на ищците, като дава заключение, че границите на гараж 11, така, както съществуват към момента били: ул. Велико Търново, вход на подземни гаражи, Мазе 11, стълбище и обект с идентификатор № ***, като се констатира несъответствие в южната граница на Гараж 11, която по документ за собственост била мазе 11, а на място била обект с идентификатор № ***.