Решение № 6059 от 30.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6059 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100508689 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20028580 от 11.04.2022 г. по гр.д. № 62194/2020 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявеният от Ж. Д. Х. срещу „Л. – Б.” ЕООД иск с правно основание чл. 357, вр. чл. 188, ал.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено със Заповед № 025-ЧР/29.10.2020 г. на управителя на ответното дружество.

Решението е обжалвано от ищцата като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и необоснованост, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи предявения иск. В жалбата се излагат възражения срещу извода на районния съд за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание в съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Поддържа се, че в заповедта е посочено, че ищцата е не е изпълнила т. 11 и т. 15 от длъжностната характеристика, а едва с отговора на исковата молба за пръв път работодателят е посочил, че в заповедта е допусната техническа грешка и ищцата не е изпълнила задълженията си по т. 5 и т. 9 от длъжностната характеристика, а не посочените първоначално в заповедта т. 11 и т. 15. Жалбоподателката счита, че по този начин работодателят е променил волята си за налагане на дисциплинарното наказание след издаване на заповедта за налагането му, с което е нарушено правото й на защита срещу заповедта. Сочи също, че по този начин е нарушено и изискването на чл. 193 от КТ – ищцата не е била уведомена в самото дисциплинарно производство за допуснатата от работодателя техническа грешка, довела до неясно описание на извършеното нарушение, което на практика я лишавало от правото й да даде обяснения. Излагат се и доводи за недоказаност по делото ищцата да е нарушила трудовите си задължения – за съставянето на 1 двата АУАН, които са послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание, тя не била виновна, тъй като нямала задължение да борави с парични средства от касите, в т.ч. да обслужва клиенти, да извършва парични операции, да приема плащания и пр., а такива задължения имали само касиерите. Сочи се, че след като задълженията за следене сумите в касите, изнасянето на суми от тях и използването на функциите на фискалните апарати са вменени на касиерите, отговорност за неизпълнение на тези задължения не може да носи управителят, който нямал задължения да стои постоянно на каса, да следи всички плащания от клиенти и непрекъснато да дава указания на касиерите относно касовите операции. Тези възражения не били обсъдени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а необосновано в него било прието, че ищцата, в качеството си на управител, не е изпълнила контролните си задължения, които били общо формулирани. Не било установено по делото и в какво се изразява контролът, който управителят трябва да осъществява върху касиерите и в какви периоди следва да се осъществява. На последно място в жалбата се излага възражение за липса на направена от първоинстанционния съд преценка на критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ.

В писмения си отговор въззиваемата страна оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Счита за неоснователно наведеното в нея възражение, че мотивите в обжалваната заповед са неясни и противоречиви, както и възражението, че не е нарушила трудовите си задължения. Сочи, че с неточното цифрово посочване в заповедта на текстовете от длъжностната характеристика, които са нарушени, не е нарушено правото на защита на ищцата, тъй като в заповедта са цитирани изцяло конкретните текстове заедно с подробно обяснение защо работодателят счита, че неизпълнението им обуславя налагане на дисциплинарното наказание и с отправената й покана за даване на писмени обяснения тя е била осведомена кои свои трудови задължения не е изпълнила. Поддържа, че ищцата е наказана за неизпълнение на основните й трудови функции като управител, посочени в длъжностната й характеристика, а именно - да осъществява контрол върху работата на другите служители и изпълнение на разпорежданията на работодателя, поради което счита за неоснователно направеното от нея възражение, че е наказана за допуснати от други служители нарушения. Сочи, че извършването на тези трудови задължения от страна на ищцата е доказано от събраните в хода на делото доказателства – АУАН, длъжностна характеристика, извадки от Стандарта за управление на бензиностанция „Л.”, докладна записка на прекия ръководител и свидетелските показания.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Ж. Д. Х. срещу „Л. Б.” ЕООД иск за отмяна на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, наложено със заповед № 025-ЧР/29.10.2020 г., издадена от управителя на ответното дружество.

Ищцата твърди в исковата молба, че работи при ответника на основание трудов договор от 08.10.2007 г. на длъжността „управител”, с място на работа – Бензиностанция 135 Княжево. Твърди, че на 03.11.2020 г. й е връчена горепосочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Излага възражения, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй като посочените в нея нарушения не са част от задълженията й по длъжностната характеристика. Сочи, че описаното в заповедта нарушение, изразяващо се в неизпълнение на т. 11 и т. 15 от длъжностната характеристика, не съответства на задълженията, посочени в тези точки. Твърди се, че констатираните с описаните в заповедта два броя АУАН нарушения не са свързани с трудовите задължения на ищцата, тъй като тя не боравела пряко с пари от касата на касиерите и не отговаряла за наличните в касите суми, а била отговорна само за инкасирането на наличните в бензиностанцията суми. На ищцата не било вменено задължение да борави с пари от касите, съответно да записва или отбелязва постъпили плащания или служебно въведени пари в 2 касите. В длъжностната характеристика на ищцата не се съдържало задължение да извежда и заприходява парични средства в касите на касиерите на бензиностанцията, поради което тя не носела отговорност за съхраняването на парични суми в касите, следователно не е извършила нарушение на трудовата дисциплина.

В писмения си отговор ответникът оспорва иска. Излага довод, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание е законосъобразно. Твърди, че на 15.09.2020 г. работодателят бил уведомен, че след извършена проверка от НАП на бензиностанция Б 135 Княжево, на която ищцата е управител, са съставени два броя АУАН за констатирани нарушения, описани в заповедта. Сочи, че ищцата, в качеството си на управител, отговаря за цялостното съответствие на бензиностанцията с изискванията на ръководството и законодателството. Поддържа, че съгласно т. 5 от длъжностната характеристика управителят организира и контролира правилното водене на счетоводната и друга отчетност, съгласно действащата нормативна уредба и утвърдения вътрешен ред на дружеството, а съгласно т. 9 същият отговаря за поддърЖ.о в пълен обем на задължителната служебна документация и представянето й пред контролните органи. С описаните в процесната заповед действия ищцата е изършила нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение. Сочи се, че в заповедта действително е допусната техническа грешка при цитиране на номерата на текстовете от длъжностната характеристика /посочени са т. 11 и т. 15, а са цитирани текстовете на т. 5 и т. 9 от длъжностната характеристика на ищцата/, но не е налице съмнение относно това кои трудови задължения ищцата не е изпълнила, както и че неизпълнението на същите е довело до съставяне на работодателя на посочените в заповедта АУАН. Твърди се, че ищцата, като управител на бензиностанцията, отговаря работата на другите служители да бъде организирана така, че да бъде осигурено спазването на законодателството и разпорежданията на работодателя във връзка със счетоводната и друга отчетност. Дисциплинарното наказание на ищцата било наложено за неизпълнение на контролните й функции и допускането подчинените й работници да не изпълняват нарежданията на работодателя, което тя не е направила и това е довело до съставяне на АУАН. Излагат се и съображения за провеждане на дисциплинарното производство съобразно закановите изисквания.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, вр. чл. 188, т. 2 от КТ.

Искът е допустим – предявен е в срока по чл. 358, ал. 2 от КТ.

За вменените със заповедта нарушения на трудовата дисциплина работодателят е узнал от съставените на дружеството АУАН на 18.09.2020 г., а процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 29.10.2020 г. и връчена на ищцата на 03.11.2020 г., поради което е спазен срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ.

Дисциплинарните наказания се налагат при регламентирана в КТ процедура, включваща определени изисквания, касаещи задължението на работодателя да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание /чл. 193 от КТ/ и да обективира волята си за налагане на конкретно дисциплинарно наказание в мотивирана писмена заповед със задължителни реквизити, представляващи минималните изисквания към нейното съдържание /чл. 195, ал. 1 от КТ/.

Неспазването от работодателя на което и да е от тези основни правила на дисциплинарното производство има за последица незаконосъобразно упражняване на правото на дисциплинарно наказване, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на наказаното лице срещу фактическите и правните съображения за налагането на дисциплинарно наказание. Това обуславя незаконосъобразност на заповедта и отмяна на 3 наложеното с нея дисциплинарно наказание, независимо дали поведението на работника съставлява нарушение на трудовата дисциплина.

В случая с оспорената заповед ответникът е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.10 от КТ – неизпълнение на трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение.

Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ относно нейното съдържание.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че след извършена на 11.09.2020 г. проверка от НАП на бензиностанция Б 135, на който обект Ж. Д. Х. е била управител, са издадени два броя АУАН за констатирани на 11.09.2020 г. нарушения. Посочено е, че с АУАН № F570771/18.09.2020 г. е констатирано, че дневният оборот в момента на проверката от монтирания в обекта електронен касов апарат с фискална памет с ИН на ФУ DT791695 и ИН на ФП № 02791695, съгласно дневен финансов отчет № 0238602 е в размер на 482,51 лв., а съгласно изготвен опис на парите в касата фактическата наличност е в размер на 381,51 лв. Установената промяна в касовата наличност е в размер на (–) 74,79 лв. и представлява извъждане на пари на касата, извън случаите на продажба, която не е отразена в книгите за дневни финансови отчети в момента на извършването й. С АУАН № F570765/18.09.2020 г. е констатирано, че дневният оборот в момента на проверката от монтирания в обекта електронен касов апарат с фискална памет с ИН на ФУ DT791505 и ИН на ФП № 02791505, съгласно дневен финансов отчет № 0013606 е в размер на 123 лв., а съгласно изготвен опис на парите в касата фактическата наличност е в размер на 0 лв.

Установената промяна в касовата наличност е в размер на (-) 123 лв. и представлява извъждане на пари на касата, извън случаите на продажба, която не е отразена в книгите за дневни финансови отчети в момента на извършването й. Посочено е заповедта, че на работодателя е докладвано, че на същата дата 11.09.2020 г. в касата на обекта е установена сума в размер, надхвърлящ определения такъв от работодателя от 200 лв. при дневна смяна в Инструкция № 478/05.11.2015 г., с която Ж. Х. е запозната. В заповедта е посочено, че ищцата не е упражнила контрол по отношение спазването на Инструкция № 478/05.11.2015 г. досежно сумата, която следва да се съхранява в касата на касиера, както и не е изпълнила задълженията си по т. 11 и т. 15 от длъжностната характеристика – да организира и контролира правилното водене на счетоводната и друга отчетност съгласно действащата нормативна уредба и утвърдения вътрешен ред в дружеството, и да поддържа в пълен обем на задължителната служебна документация.