Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9851 от 27.07.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2265/2025
Вид
Решение № 9851
Подписан
27.07.2026
Състав
Кремена Данаилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 278 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.137, ал.1, т.5, б. "в" · Закон за устройство на територията
  • чл.137,ал.1, т.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.147 · Закон за устройство на територията
  • чл. 147 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215 · Закон за устройство на територията
  • чл.215, ал.4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 223, ал. 2, т.1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225а · Закон за устройство на територията
  • чл.225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.225а, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 228 · Закон за устройство на територията
  • чл.42, ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.46 · Закон за устройство на територията
  • чл. 46, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.46, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.47 · Закон за устройство на територията
  • §127, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • §16, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • §16, ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 70 · Закон за хората с увреждания
  • чл.44, ал.3, т.1 · Наредба № 5 от 17 май 1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство

РЕШЕНИЕ

№ 9851

Варна, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на десети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20257050702265 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по жалба от М. В. К. [ЕГН], против Заповед № 782/28.08.2025 г. издадена от кмет на Община Аврен, с която е наредено на М. В. К. с постоянен адрес обл. Варна, общ. Аврен, [населено място] гора, [улица] да премахне незаконен строеж „Сграда с площ 62 кв. м“ разположен в северозападната част на урегулиран поземлен имот /УПИ/ VІІ-42 от квартал 29 по регулационния план на [населено място] гора, община Аврен, област Варна, изграден върху бетонов фундамент, измазани стени на западната фасада на сградата, частично облицовани с дърво и монтирана панорамна РVС дограма от южната и източната фасада и с четирискатна, дървена покривна конструкция, с положени върху нея керемиди.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Отправено е искане за отмяна на отмяна на оспорената заповед, присъждане на сторените разноски и възнаграждение за един адвокат.

Ответната страна – кмет на Община Аврен, чрез процесуален представител пледира за отхвърлянето на жалбата и присъждане възнаграждение за адвокат.

Съдът приема за установено следното:

[нотариален акт], том LІV, дело № 11649/26.09.2009 г. на СВ - Варна удостоверява, че на 26.09.2009 г. М. В. К. е придобила, чрез покупко – продажба: 1. УПИ VІІ-42 в [населено място] гора, общ. Аврен, обл. Варна с площ на [УПИ] кв. м, а по скица с площ 1591 [жк], за който УПИ съгласно скица № 794/24.09.2009 г. на О. А. няма данни за уредени регулационни сметки; 2. Вила на един етаж с изба с площ 30 кв. м построена върху УПИ VІІ-42 /л.171 от делото/.

Строително разрешение №17/13.05.1977 г. е издадено за вилната сграда, находяща се в югозападния ъгъл на имота в [населено място] гора, на един етаж, с изба, с площ 30 [жк], парцел VІІ-12 /л.112 от делото/.

Регулационния план на [населено място] гора, одобрен с Указ на царя № 123/05.02.1930 г. за улична регулация и № 753/14.03.1930 г. за дворищна регулация е изменен в частта на УПИ VІІ-42 от кв.29 със Заповед № 244/16.1975 г. на гл. инж. на отдел „Архитектура и благоустройство“ на Окръжен народен съвет – Варна /л.99 от делото/, представена е извадка от регулационния план към дата 12.12.2025 г., в имота е нанесен разрешения строеж в югозападната част /л.101 от делото/.

Констативен протокол №1/18.07.2025 г. е съставен от служители на О. А. със следните констатации: „Сградата е разположена в северозападната част от имота с площ 62 кв. м. Изградена е върху бетонов фундамент, стените на западната фасада са измазани. Южната и източната фасада са частично облицовани с дърво и панорамна PVC дограма. Покривната конструкция е четирискатна, дървена с положени върху нея керемиди.“ Към този протокол са приложени снимки на сградата и извадка от ортофото от кадастралната карта от 2011 г., 2019 г. и 2022 г. Приложена е и окомерна скица на сградите и постройките в имота /л.30-37 от адм. пр./.

Констативен акт /КА/ №1/29.07.2025 г. е съставен от служители на О. А., в него сградата е описана по следния начин: „Изградената сграда в УПИ VIІ-42 от квартал 29 по регулационния план на [населено място] гора, Община Аврен е разположена в северозападната част от имота, върху бетонов фундамент, стените на западната фасада са измазани, южната и източната фасада са частично облицовани с дърво и панорамна PVC дограма. Покривната конструкция е четирискатна, дървена с положени върху нея керемиди“ /л.25-27 от адм. пр./.

В административното производство са представени декларации от 11-12.08.2025 г. от Д. Г. Г., Д. Т. Д. и Т. Ц. И., в които е заявено, че през 1994 г. – 1995 г. в имот VІІ-42, кв.29, [населено място] гора е построена едноетажна сграда, която съществува и до днес, от момента на построяване не е извършвано ново строителство, а само ремонтни дейности.

Трима служители по контрол на строителството в О. А. са разгледали възражение № ОП-2634/2/13.08.2025 г. от М. К. срещу КА №1/29.07.2025 г. и са приели, че е неоснователно, мотивите са изложени в т.1 от Протокол от 20.08.2025 г. /л. 9-10 от адм. пр./.

Издадена е Заповед №782/28.08.2025г. на кмета на Община Аврен.

Свид. Т. Ц. И. твърди, че стопанската постройка в имота е построена около 1990 г., след което около 2019 г. е преустроена на лятна кухня.

Свид. Д. Г. Г. твърди, че от 1994 г. в имота е имало козарници, които през 2019 г. - 2020 г. са преустроени в лятна кухня. В имота има две сгради, в едната живее майката на М. К., а в лятна кухня живее М. К. със съпруга си и детето им.

Свид. Д. Т. Д. твърди, че в имота е построен склад през 1993 г.-1994 г., конкретизирал е, че това е навес, за който е декларирал на 11.08.2025 г., че е построен 1994 г. През 2019 г. – 2020 г. бащата на М. К. е започнал да прави ремонт на тази стопанска постройка. Посочил е, че майката на М. К. е болна.

Свид. Г. К. П., твърди, че в имота около 1994 г. – 1995 г. е построена стопанска постройка. През 2019 г. е направен ремонт на същата. М. К. е живеела в Англия, но се е върнала в България, защото майка й - Л. е инвалид и има нужда от постоянни грижи. Л. живее в едната постройка, а М. К. и семейството й живеят в другата постройка в имота. Тази постройка, в която живее М. К. е имала покрив и през 2019 г., но е преустроена през 2023 г. Твърди че Л., която назовава „леля Л.“ и е майка на М. К. е инвалид, нямало е кой да се грижи за нея и поради това М. К. през 2023 г. от Англия се е преместила да живее в [населено място] гора. Възприема постъпката на дъщерята за достойна. Посочва, че Л. живее в основната постройка, която е по-малка, има една стая. М. К. живее със семейството си в другата постройка в имота.

Представени са доказателства за семейно, имотно и здравословно състояние на жалбоподателката и семейството й, които съдът ще посочи и обсъди в мотиви на решението.

По делото е приета Съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице – арх. В. С.. Експертизата е оспорена от ответника в частта относно отговори 4, 8 и 11, но не е направено искане за назначаване на допълнителна или повторна експертиза. Установяванията на експертизата съдът ще обсъди в мотивите на решението.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателката на 12.09.2025 г. жалбата е подадена на 19.09.2025 г., в 14 - дневния срок предвиден с чл.215, ал.4 ЗУТ, от надлежна страна, която е адресат на подлежащия на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2 във връзка с т. 1 от ЗУТ. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно 215, ал. 1 от ЗУТ. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С отг. 1 от СТЕ е установено, че строежът с площ 62 кв. метра в северозападната част на УПИ VІІ-42 е едноетажна полумасивна постройка, без сутерен, свободно стояща в имота, с предназначение „лятна кухня“ и се състои от следните помещения: кухня – трапезария, коридор, санитарен възел, складово помещение и склад за инвентар. Стените са изградени от тухлена зидария, по периметъра на кухнята с трапезария има дървени колони и греди. Покривът е от дървена покривна конструкция, четирискатен, с покритие от керемиди върху дъсчена обшивка. Няма топлоизолация. Стените на западната фасада са измазани, а на южната и източната фасади са частично облицовани с дървена ламперия и ПВЦ дограма. Височината на сградата до стрехата е около 2,30 метра, а до билото 3,50 - 3,60 метра. С отг. 6 от СТЕ е установено, че процесният строеж „Лятна кухня“ е изграден монолитно, има бетонов фундамент, за който са закрепени отделните елементи по начин, който не позволява обектът да бъде отделен и преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация. С отговор 7 от СТЕ вещото лице е извело, че процесния строеж „лятна кухня“ е строеж - второстепенна постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл.46, чл.47 и чл.147 от ЗУТ и е шеста категория съгласно чл.137,ал.1, т.6 от ЗУТ, както и чл. 12 от Наредба №1/30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Страните не са оспорили експертизата относно тези отговори.

Предвид тези установявания съдът приема, че е налице постройка, която е строеж по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ. Този строеж се използва за живеене и според предназначението си е лятна кухня, която е второстепенна постройка на допълващото застрояване и е строеж шеста категория съгласно чл.137,ал.1, т.6 от ЗУТ, чл. 12 от Наредба №1/30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и чл. 46, ал.1 ЗУТ. Ответникът не е обосновал, че процесния строеж на допълващото застрояване е извън тези по шеста категория, поради което няма основание, да се приеме, че е пета категория по чл.137, ал.1, т.5, б. „в“ ЗУТ, вр. чл.10, ал.3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Строежът е в [населено място] гора, община Аврен. На основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ кмета на О. А. е имал компетентност да издаде оспорената заповед.

Издаден е Констативен акт /КА/ № 1/29.07.2025 г. от главен специалист НС при О. А. и от началник отдел УТ при О. А., съобразно чл. 225а, ал. 2, вр. чл. 223, ал. 2, т.1 от ЗУТ. КА е връчен на жалбоподателката, тя е подала възражение, което е разгледано и с мотивирано становище на тричленна комисия от служители в Община Аврен е прието за неоснователно, с което е спазен чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт замества уведомление по чл.26, ал.1 АПК за започване на производството. Жалбоподателката в съдебното производство има право да обори установените факти в административното производство, от което следва, че дори липсата на КА или невръчването му няма да е съществено процесуално нарушение.

Оспорената заповед е издадена по реда на чл. 225а от ЗУТ и съдържа съществените елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 228 от ЗУТ. Същата е мотивирана, изложени са фактически и правни основания за издаването й в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Чрез отг. 5 от СТЕ е установено, че строежът описан в КА № 1/29.07.2025 г. и оспорената заповед са идентични. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена при спазване на изискванията за форма и на процесуалните правила.

От разпитаните свидетели и представените декларации е установено, че строежът е бил навес за селскостопански нужди, след което е преустроен през 1994 г.– 1995 г. и 2019 г. – 2020 г. Чрез отг. 1 от СТЕ е установено, че както на аерофото снимките от Военногеографска служба Троян, направени 2001 и 2010 г. (съдържащи се в компактдиск), така и на извадките в годините от Google Earth, показани на Приложение №1 до Приложение №8 от СТЕ, на мястото на процесната сграда се вижда наличието на съществуващи постройки. Поради ниската разделителна способност на снимките, не може да се направи категоричен извод за тяхното състояние, вида, материалите и размерите на тези постройки и доколко техните очертания съвпадат с процесната. Покривната конструкция и покритието с керемиди са нови и са направени след 2019 г. Съдът установява от [нотариален акт]/26.09.2009 г., че към 26.09.2009 г. процесния строеж от 62 кв. метра не е съществувал. С оглед тези установявания съдът приема, че процесният строеж е изграден след 2009 г.

Тъй като на аерофотоснимка от 2001 г. се вижда постройка съдът ще направи анализ за възможността в имота да се изгради процесния строеж към 1994 г. – 1995 г. и 2019 г. – 2020 г. и търпимостта му, тъй като тези години са посочени от жалбоподателката и свидетелите за време на изграждането му.