Решение № 166 от 26.10.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Бяла, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, I НАК.СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20264510200264 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. К. К., ЕГН **********, с адрес в гр.В.Т., ул."О." № ..., против Наказателно постановление № 26-0247-000238 от 07.08.2026г., издадено от Началник Група в РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 306,78 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита оспорваното наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което иска да бъде изцяло отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител. В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на жалбата.

РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Св. П. Д. изпълнява длъжност младши автоконтрольор в РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, като същата обработва нарушения установени с АТСС. При изпълнение на служебните си задължения, св. Д. установила нарушение № 57472 от 17.03.2026г. на първокласен път I-5, км 55+500, в посока гр.Русе – гр.Велико Търново, извършено с лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ ......, собственост на П. К. К.. При разрешена скорост за извън населено място от 50 км/ч, въведена с пътен знак „В26“, установената скорост на автомобила била 103км/ч, като нарушението било установено с АТСС СПУКС ARH CAM S1, с инвентарен номер 120ccb8. Във връзка с установеното нарушение, било 1 изпратено писмо до РУ – Велико Търново за установяването собственика на МПС и попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП, като на водача управлявал МПС в деня на нарушението да бъде връчена и покана по чл.40, ал.1 от ЗАНН. Видно от материалите по делото, жалбоподателят попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че той е управлявал процесното МПС към датата на нарушението. На жалбоподателя била връчена и покана в едноседмичен срок да се яви в РУ – Бяла за съставяне на АУАН.

След като същият не се явил, св. Д. съставила АУАН в отсъствие на нарушителя и отново го изпратила чрез РУ – Велико Търново за предявяването му на жалбоподателя. Актът бил връчен лично на жалбоподателя, който го подписал и вписал в него, че има възражения.

Допълнителни писмени възражения срещу съставения АУАН не били депозирани.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, връчено лично на жалбоподателя на 18.08.2026г.

От служебно изискана справка от Областно пътно управление – Русе се установява, че участък с километрично разположение 55+500, по републикански път I-5 Русе – Велико Търново, попада в урбанизираната територия на гр.Бяла. В този участък има въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ – 50 км/ч, в посока гр.Велико Търново и важи до км 56+110.

Пътния знак е монтиран на 05.12.2024г. по решение на КБОД към Община Бяла и към 17.03.2026г. е бил наличен.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпитания по делото свидетел – П. Д..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Възражението, че липсва подпис на контролния орган върху отпечатания дигитален образ не води до твърдяната порочност на наказателното постановление, още по-малко да представлява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо неговата отмяна. Съгласно чл.186а, ал.3 от ЗДвП, длъжностните лица могат да връчват дигитален образ на наказателно постановление, което съдържа всички реквизити, с изключение на подписа на длъжностно лице, което го е издало. Отбелязването на дата, час и полагането на подпис от контролния орган касаят удостоверяването момента на връчване, което в настоящото производство не се спори. Наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя и в предвидения за това срок е подадена и жалбата срещу него, по която е образувано настоящото производство.

Аналогично е положението и по отношение липсата на отбелязване за приспадане на времето, през което жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС съгласно ЗППАМ. Пропускът това да бъде отбелязано действително представлява нарушение нормата на чл.57, ал.1, т.9 от ЗАНН, но то не опорочава наказателното постановление, тъй като не засяга основните въпроси, на които е даден отговор с него, а именно за самоличността на нарушителя, описание на нарушението, законните разпоредби, които са били виновно нарушени и вида и размера на наказанието.

На следващо място, съдът счита, че не е налице и нарушение при изписването в наказателното постановление на приспаднатия толеранс.

2

Посочването на толеранс от -3%/км не поражда никакво двусмислие, че касае процентната стойност (-3%) от засечената скорост (км). Не се налага тълкуване дали се касае до процентна стойност или абсолютна стойност, която би била изписана като -3 км/ч. Същественото в случая е, че приспаднат толеранс от -3 % и -3 км/ч на установената скорост от 106 км/ч води до една и съща стойност, като санкционираната от 103 км/ч. Доводите, че закръгляването следва да бъде извършвано в полза на гражданина, доколкото 106 км/ч – 3% е 102,82 км/ч, съдът намира за несъстоятелни. От друга страна, дори да бъдат приложени, това по никакъв начин не рефлектира върху правната квалификация на извършеното нарушение или на наложената санкция.

На последно място, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че на приложената снимка, освен неговото МПС, е налице и друго МПС, което заема по-голяма част от снимката и попада в зоната на измерване на скоростта. Действително, видно от снимковия материал, освен МПС на жалбоподателя, чието разположение е вляво на пътното платно, е налично и друго МПС, движещо се вдясно, което бива изпреварвано от жалбоподателя. От маркерите в средата на страните на изображението обаче се установява, че лазерният лъч е измервал скоростта на МПС, определено от пресичане на тези маркери, а именно МПС на жалбоподателя. От друга страна, другото МПС, за което се твърди, че попада в зоната на измерване на скоростта, представлява трактор, чиято конструктивна максимална скорост е далеч по-ниска от засечената – 106 км/ч.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че действително АНО е допуснал нарушение на закона при определяне приложимата санкция, която обаче е в полза на наказаното лице. Това следва от обстоятелството, че жалбоподателят е санкциониран за превишаване максимално разрешената скорост за извън населено място, докато в действителност нарушението е извършено в рамките на населеното място, видно от изготвената справка от ОПУ – Русе. Съгласно същата, процесния участък попада в урбанизираната територия на гр.Бяла и в този смисъл нарушението е било извършено в населено място. Така, приложимата норма би била чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, където наказанието е в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Тъй като производството е с наказателен характер, то важи в пълна сила принципа на reformatio in peius и за съда не съществува възможност да преквалифицира наказанието, като наложи по-тежката санкция на наказаното лице.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление не страда от пороците описани в жалбата и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0247-000238 от 07.08.2026г., издадено от Началник Група в РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на П. К. К., ЕГН **********, с адрес в гр.В.Т., ул."О." № ..., за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 306,78 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.

3

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: ______/п/_________________ 4