Решение № 14088 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14088 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110110335 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 120550/17.04.2026 г., с която от името на С, против А. П. В. са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите за суми, както следва: 1/ сумата от 763,20 евро, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му, представляващ апартамент № 1, находящ се в **, за период от 09.06.2022 г. до 24.03.2025 г., ведно със законна лихва за период от 08.01.2026 г. до изплащане на вземането, за които суми на 08.01.2026 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 20/2026 г. по описа на Районен съд – Чирпан, II състав.

Със заявление от 08.01.2026 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. П. В. за суми, както следва: 1/ сумата от 763,20 евро, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му, представляващ апартамент № 1, находящ се в **, за период от 09.06.2022 г. до 24.03.2025 г., ведно със законна лихва за период от 08.01.2026 г. до изплащане на вземането

На 08.01.2026 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от заповедта е връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 414ГПК, считано от датата на връчване на заповедта по този процесуален ред, не е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на 1

17.03.2026 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена чрез електронна поща на 17.04.2026 г.

/в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения имот, като купувачът не е заплатили дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите. Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено, че А. П. В. на С суми, както следва: 1/ сумата от 763,20 евро, представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му, представляващ апартамент № 1, находящ се в **, за период от 09.06.2022 г. до 24.03.2025 г., ведно със законна лихва за период от 08.01.2026 г. до изплащане на вземането, за които суми на 08.01.2026 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20/2026 г. по описа на Районен съд – Чирпан, II състав.

Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, с който се оспорва предявения иск. Оспорва се наличието на валидно възникнало между страните в производството облигационно правоотношение с предмет доставка и потребеление на вода и ВиК услуги.

Оспорва се ищецът да е доставял твърдените в исковата молба В и К услуги в претендираните количества и качество. Излагат се съображения, че от събраните доказателства, най-малко може да се направи извод, че през процесния период, посочения в исковата молба недвижим имот е бил съсобствен между ответницата и трети за производството лица, поради което и не само ответницата, следва да отговаря за потребената в имота вода и ВиК услуги.

Моли се за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.

2

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да докаже, че е погасил претендираните вземания, за което обстоятелство не сочи доказателства.

Съгласно чл. 198о от Закона за водите (ЗВ) стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. С посочената разпоредба са определени нормативно лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги. Договорът има съдържанието, определено в чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия (ОУ) на доставчика на ВиК услуги. С оглед изложеното, за да се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното количество вода.

Доказателства за установяване на горното обстоятелство, при условията на пълно и главно доказване, не са ангажирани в производството. Представена е справка № 1461296/09.10.2025 г. от Агенция по вписванията. Същата справка не е годно доказателство, посредством което да се установи, при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик, суперфициар или вещен ползвател на процесното жилище, за което е доставено претендираното количество вода. Не 3 са представени дори и фактури и дебитни известия, в които най-малкото да се сочи като получател А. П. В., от които да се направи извод, че именно на това лице е открита партида при ищцовото дружество.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот, съответно че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на такива услуги. От посочената по-горе нормативна уредба следва, че това доказване включва и установяване на факта, че ответникът е собственик/вещен ползвател на процесния имот.

Съдът намира, че представените доказателсва

(справка

№

1461296/09.10.2025 г. от Агенция по вписванията) не са недостатъчни, за да се приеме, че е проведено пълно доказване, че ответникът е бил собственик/суперфициар/вещен ползвател на имота през заявения в исковата молба период, респективно, че дължи заплащане на потребените през същия период в имот вода и ВиК услуги. Тези доказателства не представляват титул за собственост. Същите нямат характеристиката и на официален удостоверителен документ, тъй като не са издадена от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Справката може да има единствено информационно и оповестително значение, но в никакъв случай не е годна да установи принадлежността на правото на собственост върху даден имот. Още повече, че в настоящия случай в справката няма вписване на придобивна сделка за имота в полза на ответника. Отделно са налице вписвния на искови молба, с предмет недвижимия имот, в който се твърди да са потребени вода и ВиК услуги, по които вписвания страна в производствата са, както ответницата, така и други трети за настоящото производство лица, като нито се сочат доказателства за изхода на тези производство, нито е установено при пълно и главно доказване, че именно ответницата е била собственик на имота през процесния период, респективно да е била собственик на каквато и да е идеална част от него. Същите документи са налични в Агенция по вписванията и при активно процесуално поведение на ищеца, същият можеше да се снабди с тях /включително посредством съдействието на съда/, но не е направил доказателствени искания или представил доказателства в тази насока.

При наличие на изрично оспорване на наличието на валидно възникнало между страните в производството облигационно правоотношение с предмет доставка и потребеление на вода и ВиК услуги в процесния имот, именно ищецът следваше да проведе активно процесуално поведение с цел провеждане на пълно и 4 главно доказване на обстоятелството, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот, съответно че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на такива услуги. Такова пълно и главно доказване не беше проведено, поради което и ищецът следва да понесе негативните последици от неизпълнената доказателствена тежест.

Както се посочи, ищецът, чиято е тежестта, следва да проведе пълно, несъмнено, категорично доказване на този факт, а при липса на такова, съдът е длъжен да го приеме за недоказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на страните за кои твърдени от тях факти и обстоятелства не сочат доказателства. Тази разпоредба се прилага единствено в хипотеза, при която страните твърдят факти и обстоятелства, за които обаче не сочат никакви доказателства. Доколкото с исковата молба, подадена от името на ищеца, са представени доказателства за твърдяното от него обстоятелство, че през процесния период именно ответницата е имала качеството потребител на вода и ВиК услуги, в качеството си на собственик на посочения в исковата молба процесен недвижим имот, то не са били налице предпоставките на чл. 146, ал. 2 ГПК. Противното разбиране /че съдът дължи указания на страните, ако счете, че представените от тях доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин твърдените от тях факти и обстоятелства/ би довело до намеса от страна на съда в полза на една от страните в производството, респективно до нарушаване на принципите на диспозитивното начало и равнопоставеността между страните в гражданския процес. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и в тежест на всяка от тях е било да установи в производството, при условията на пълно и главно доказване, твърдените от нея факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на правния спор, предмет на разглеждане в настоящото производство.

От изложеното следва, че по делото не е доказан един от правопораждащите претендираното притезателно право юридически факти, което е достатъчно за отхвърляне на предявения иск.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не са установени и другите юридически факти от сложния фактически състав, пораждащ претендираното субективното материално право в патримониума на ищеца – имотът да е водоснабден и до същия да е доставена и потребена вода на сочената стойност.

Заключението на вещо лице по допусната КСчТЕ не беше изслушано в 5 производството, поради недобросъвестното процесуално поведение на ищцовото дружество. Същото не осигури необходимото съдействие на вещите лица за изготвяне на заключението по допуснатата комплексна експертиза. Видно от посоченото от вещите лица в хода на производството, същите са сезирали ищеца с искане за съдействие още на 15.06.2026 г., но такова не бе осигурено от ищеца и негови представители включително до датата на проведеното открито съдебно заседание по делото на 13.07.2026 г. /нито беше поет ангажимент от представители на ищеца за осигуряване на необходимото съдействие/.

Разпечатката съдържа 37 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9d4c369-5895-4f06-89f9-3251c3cb6a67