Решение № 3 от 17.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пазарджик, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Диана Мл. Младенова като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело № 20245200900122 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава 32 от ГПК /търговски спор/.

Предявен е конститутивен иск по чл. 517, ал.4 ГПК за прекратяване на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност. Ищец е Й. К. Б., а ответник – „Пчела-09“ – гр. Септември. Искът се основава на следните обстоятелства:

Ищецът твърди, че едноличният собственик на капитала на ответното дружество Й. Н. Д. бил длъжник по изпълнително дело, по което нямало плащания на задълженията към взискателите в общ размер на 23 656, 74 лв.

Ищецът, в качеството си на взискател, бил овластен от ЧСИ да предяви иска с постановление от 31.07.2024 г. е, което съставлявало доказателство за описаните в него факти и за тези, имащи значение за допустимостта на иска – самото овластяване, връчването на съобщението по чл.51, ал.3 ГПК и вписването на запора върху капитала, с който съдът можел и служебно да се запознае, като ищецът посочва номера, под който е вписан в ТР - № 20240702112438.

Заявеният петитум е за постановяване на решение за прекратяване на дружеството, което да бъде вписано в Търговския регистър. Претендират се и разноските по делото.

На ответника е връчен препис от исковата молба и в законния срок е постъпил писмен отговор със следните възражения: собственикът на капитала 1 на ответното дружество не дължал никакви суми на ищеца, като се оспорва придобиването на права от него, които да му дадат качеството на взискател по въпросното изпълнително дело, а задължението си към взискателя Е. Й. Д. бил изплатил изцяло, докато с НАП /като присъединен взискател/ водел преговори за уреждане на възникналите към бюджета задължения.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която твърди, че с подадения отговор ответникът признавал, че не е платил задължението си към него, в качеството на взискател. Отново, както и в исковата молба, се позовава на постановлението за овластяването му да предявени иска, което като официален документ, доказвало качеството му на взискател. Доказвало се също, с представеното писмено изявление до НАП, че не били платени и задълженията към този субект, и че се дължат същите. Заявлението на другия взискател по същото изпълнително дело не обвързвало ищеца, като самостоятелен взискател.

Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, в който повтаря дословно възраженията от отговора по чл. 367 ГПК.

Съдът указа на страните, че факта на вписването на запора върху дяловете не се нуждае от доказване, тъй като чрез справка в ТРРЮЛНЦ / на хартиен носител на л. 10 от делото/ се установява, че по партидата на ответното дружество има вписан такъв в полза на ищеца и на Е. Й. Д. върху всички дялове от капитала на „Пчела 09“ ЕООД, с основание – акт на съдебния изпълнител по изп. д. № 37/2024 г. с дата на вписването - 02.07.2024 г.

На осн. чл.145 ГПК, във връзка с възражението на ответника, че не дължи никакви парични суми на ищеца, съдът указа да се уточнят и допълнят обстоятелствата, на които се основава иска, а уточнение бе направено с молба вх. № 9776/21.10.2024 г.

Така към фактическото основание на иска се прибавиха обстоятелствата, че на ищеца е цедирано вземането в размер на 1 050 лв. за присъдени съдебно деловодни разноски в полза на друго лице, като за цесията длъжникът бил уведомен чрез връчване на ПДИ. Въз основа на това ищецът бил конституиран като взискател по изпълнителното дело на мястото на първоначалния кредитор по цедираното вземане. Така твръдяното, че ищецът бил страна-взискател по посоченото изпълнително дело и имал съдебно 2 признато вземане срещу длъжника и едноличен собственик на капитала на ответното дружество се установявали от уведомление на ЧСИ и със сочен изх.

№ и с издаденото от него удостоверение, от което било видно още, че размерът на дължимата сума в полза на ищеца е в размер на над 4 413 лв., като се твърди, че има задължение и за разноски по самото изпълнително дело.

Ищецът развива съображения, че въпросите, свързани с изпълнителното производство, не можело да се разглеждат по настоящото дело. Вписания запор върху дяловете и постановлението за овластяване на ищеца, което се представя, били достатъчни предпоставки за завеждане, но и за уважаване на иска, а и установявали, че задължението към ищеца не било погасено.

В открито съдебно заседание пълномощникът на ответника първоначално се позоваваше на отказ на ищеца да получи доброволно изпълнение на претендираното от него вземане преди първото съдебно заседание на 19.11.24 г., а в проведеното второ на 17.12.24 г. представи писмени доказателства за извършено плащане, чрез превеждане на сумата от 1 050 лв. с паричен превод /пощенски запис/ чрез „Български пощи“. По същество обаче пълномощникът пледира, че длъжникът по изпълнителното дело Й. Д. не бил уведомяван за извършване на цесия, поради което счита, че ищецът злоупотребявал с процесуални права.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Ищецът представи доказателства, които формално го легитимират да предяви иска по чл.517, ал.4 ГПК, а именно - Постановление от 31.07.2024 г. на ЧСИ Георги Самарджиев, с което го овластява да предяви иск за прекратяване на дружеството „Пчела 09“ ЕООД – гр.Септември на осн. чл.517,ал.4 ГПК. Установи се също така, че има вписан запор върху дяловете на това търговско дружество за обезпечение вземанията на Й. Н. Д. длъжника по изпълнителното дело, по което се прави овластяването.

Ответникът не оспорва вписването на запора, но твърди, че изпълнителното производство е за събиране вземания на Е. Й. Д., действаща чрез законен представител С. Й. Я. и не е уведомяван за цесия на част от тях в полза на ищеца по делото и всъщност е изплатил цялата дължима сума към длъжника по изпълнителния лист, в това число – за присъдени разноски пред две съдебни инстанции в общ размер на 1 050 лв. Позовава се на изявление от 3 законния представител С. Я. до ЧСИ, депозирано писмено на 23.08.2024 г.

След като страните не спорят, че първоначалния взискател по изпълнителното дело е именно посоченото малолетно дете, представлявано от С. Я., то ищецът следваше да докаже, че е придобил вземането, обезпечено със запора върху дяловете, заради чието неизпълнение е овластен да предяви иска и е придобило по отношение на длъжника, на съдебния изпълнител и всяко друго трето лице качеството на частен правоприемник на взискателя, легитимиран с изпълнителния лист. /по арг. от чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД/. Не се представиха обаче доказателства нито за самото прехвърляне на вземане /цесия/, нито за това, че първоначалния кредитор е уведомил за извършена цесия длъжника и/или частния съдебен изпълнител по висящото принудително изпълнение.

Посочено в Удостоверение от ЧСИ от 04.09.2024 г. /л.45 от делото/, че има извършена цесия и че длъжникът бил уведомен за цесията с ПДИ, не може да установи тези факти, при тяхното оспорване от ответника, доколкото тяхното удостоверяване не е в кръга на официалната удостоверителното функция на съдебния изпълнител. Ето защо, ако е извършено плащане към първоначалния кредитор, както се твърди в отговора на исковата молба и се признава от самия кредитор в заявление до ЧСИ от С. Й. Я., то вземането е било валидно погасено.

Освен това не е представен стабилизиран акт на ЧСИ /влязло в сила постановление/, с който въз основа на евентуално представени пред него доказателства за настъпило частно правоприемство по отношение на вземанията за разноски в размер на 1 050 лв. се е стигнало до замяна на взискателя по отношение на тези вземания. Постановлението № 2049/19.06.20224 г. за конституиране на Й. Б. като взискател и за заличаване на първоначалния такъв, описано в удостоверение на ЧСИ, не е представено като пряко писмено доказателство, но което е по-съществено - то би имало характер на действие за частично прекратяване на изпълнителното производство по отношение на първоначалния взискател за соченото като цедирано вземане в размер на 1 050 лв. А това действие подлежи на обжалване пред съда в законния срок от съобщаването му на страните. То било съобщено на поискалото да бъде конституирано трето лице Й. Б., който представя адресираното до него уведомление /л.44 от делото/, но дали е съобщено и 4 евентуално - кога, на взискателя, на чието място се конституира той като частен правоприемник, не става ясно нито от представените няколко удостоверения от ЧСИ, нито от твърденията на самия Й. Б., в качеството му на ищец по делото.

Следователно при направените възражения от страна на ответното дружество и разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът не доказа действително да е придобил по съответния ред качеството на взискател по изпълнителното дело, нито от материално правна страна - да е придобил вземането, за събиране на което има вписан запор върху дяловете на ответното дружество.

Следователно макар формално да е овластен с нарочен акт на ЧСИ да предяви иска по чл.517,ал.4 ГПК, той не разполага с материалното потестативно право да иска прекратяване на дружеството на соченото в тази правна норма основание. Защото не е доказал в настоящия процес придобиването чрез цесия на вземане срещу едноличния собственик на капитала, нито съобщаването на цесията, а и в изпълнителното производство няма влязло в сила постановление за неговото частично прекратяване по отношение на първоначалния взискател и за замяната му с Й. Б., станала по искане на последния.

По тези съображения искът следва да бъде отхвърлен, като се отбележи още, че овластяването на ищеца да го предяви, макар да е осъществено формално от ЧСИ, е най-малкото преждевременно извършено от него, преди да се съобщи на първоначалния взискател прекратяването на принудителното производство за конкретното вземане, което се претендира да е придобито от друго лице. Освен това, дори да е била извършена цесия, тя има действие за ЧСИ, в качеството му на трето лице по смисъла на чл.99,ал.4 ЗЗД от момента на съобщаването й от предишния кредитор, каквото не само не е било направено, но и прехвърлянето на вземането е било отречено от законния представител на взискателя по изпълнителния лист с изрично заявление, депозирано по изпълнителното дело, което бе обсъдено по-горе като доказателство по делото.

При тези обстоятелствата извършеното изпълнение от длъжника с пощенски запис по отношение на ищеца, макар дружеството-ответник да отрича качеството му на кредитор, не е от съществено значение за решаване на 5 делото, но следва да се отбележи, че то е станало след срока, предвиден в чл.517,ал.4 ГПК, който е преди първото заседание по делото, а не – преди приключването на делото, както може да се тълкува чл.517,ал.3 ГПК, приложим за ООД, но не и за ЕООД. В доклада си за разпределение на доказателствената тежест по отношение на ответника съдът погрешно е посочил по-дългия срок, в противоречие с приложимата норма на чл.517,ал.4 ГПК, но както бе отбелязано, установиха се други основания за отхвърляне на иска, свързани с липсата на доказателства за надлежната замяна в изпълнителното производство на първоначалния взискател с друго лице, което практически е било овластено да предяви иска.

В полза на ответника следва да се присъдят и сторените от него разноски по делото в размер на 500 лв.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Й. К. Б., ЕГН ********** от с.В., обл. П. за прекратяване на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност „Пчела-09“ ЕООД– гр. Септември на осн. чл.517,ал.4 ГПК.

ОСЪЖДА Й. К. Б., ЕГН ********** от с.В., обл. П., УЛ.*** да заплати разноски по делото в размер на 500 лв. на ответника Пчела-09“ ЕООД– гр. Септември, п.к.4490, бул/ул.

Родопа № 44, ет.2.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от получаване на препис от страните пред Пловдивския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 6