Решение № 313 от 13.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. София, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000188 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 266 508 от 11.11.2021 г. по гр.д. № 13 896/ 2020 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 13 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от Община Луковит - гр. Луковит, област Ловеч срещу Министерството на околната среда и водите - гр. София искове с правно основание : 1) чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата 410 258.80 лева, претендирана като част от общата сума 774 380.03 лева, представляваща направени, но неверифицирани разходи по проект DIR 5112122- С002 „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Луковит“ по оперативна програма „Околна среда 2007 г. - 2013 г.“ ; 2) чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 125 014.97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница за периода от 14.12.2017 г. до 15.12.2020 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Община Луковит - гр. Луковит, област Ловеч, в която се твърди, че е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, в подкрепа на което са изложени следните съображения.

1

Докладът по чл. 146 от ГПК бил непълен и неточен в частта относно подлежащите на установяване факти и обстоятелства. Не било указано коя от страните следва да докаже по какъв начин е било оценено съответствието на участниците в обществената поръчка на въведените от възложителя изисквания за допустимост, както и дали са възникнали финансови последици от твърдяното от управителния орган нарушение и може ли да се установи техния размер. Като последица от това нарушение не били представени относими за спора писмени доказателства, в резултат на което делото било решено при неизяснена фактическа обстановка на спора.

Съдът приложил неправилно материалния закон като приел, че липсата на основание за налагане на финансова корекция следва да бъде установена от ищеца. В тежест на ответника било да докаже обстоятелствата, които погасяват претендираното от ищеца вземане.

Съдът не съобразил, че финансовата корекция за неизпълнение на задълженията на ищеца е била определена неправилно и в нарушение на приложимото законодателство. Методиката не предвиждала налагане на финансови корекции на бенефициерите заради простото извършване на нарушение на правилата за възлагане и изпълнение на обществени поръчки.

В исковата молба били изложени доводи за липса на основание за ангажиране на отговорността на ищеца поради липса на финансов ефект на твърдяното нарушения, които не били обсъдени от съда. Съдът не съобразил и предвидената в методологията възможност за нередности, които имат по-скоро формален характер и не водят до финансови загуби, да не бъдат налагани финансови корекции.

При наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността на договора, в тежест на ответника било да установи потенциална възможност за нанасяне на вреда при съобразяване на конкретните обстоятелства, което не било сторено в хода на производството.

Неизследван останал въпроса за тежестта, сериозността и значителността на всяко едно от нарушенията, визирани от управителния орган, което препятствало възможността за преценка дали те не попадат в хипотезата на чл. 10, ал. 1 от МОФК.

Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което исковата претенция да бъде уважена.

Ответникът по въззивната жалба Министерство на околната среда и водите - гр. София не е представил писмен отговор и не е взел становище.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.

2

В исковата молба ищецът Община Луковит - гр. Луковит, област Ловеч твърдял, че по силата на договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-5112122-С002-67 от 11.07.2012 г. ответникът Министерство на околната среда и водите - гр. София му предоставил безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Луковит“, с максимална стойност 15 626 301.19 лева, представляващи 95 % от общата стойност на допустимите разходи по проекта.

След проведена открита процедура общината сключила договорно споразумение №76 от 23.07.2014 г. с изпълнител ДЗЗД „Регионален център за управление на отпадъците Луковит“ на стойност 12 919 623.46 лева, без включен ДДС, за изпълнение на дейностите, предмет на обществената поръчка.

След приключването на процеса по верификация на междинните плащания по проекта общината получила уведомления, с които не били верифицирани и възстановени суми в общ размер 774 380.03 лева, като в уведомленията било посочено, че удържаните суми представляват „финансова корекция“ в размер на 5% от съответната стойност „съгласно писмо на „Ръководителя на ОПОС изх. № 08-00- 4212/ 12.12.2012 г.“.

Ответникът бил в неизпълнение на задължението да възстанови направените от общината разходи, което обосновавало правния й интерес да предяви иск за тяхното заплащане.

Клаузите на договора, предвиждащи възможност на ответника да констатира едностранно нарушения и да ги квалифицира като финансови корекции представлявали неравноправна уговорка, нарушаваща добрите нрави.

Самостоятелно основание да се твърди неправомерност на отказа било придаването на правен характер на писмо с изх. № 08-00-4212/ 12.12.2014 г. на ръководителя на управителния орган правен характер - на акт, с който се пораждат неблагоприятни правни последици, изразяващи се в налагането на финансова корекция.

Писмото било издадено без да се спазят правилата на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12. 2013 г., на Методологията за определяне на финансови корекции и целта на закона. Неправилна била констатацията за наличие на нарушения, които обосновават налагането на финансова корекция. В писмото не били изложени каквито и да било аргументи за наличието на финансово отражение на визираните нарушения и в какво се изразява вредата за бюджета на Европейския съюз, каквото било изискването на законодателя.

Молбата към съда била да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 410 258.80 лева - част от общо дължимата сума от 774 380.03 лева, представляваща направени, но неверифицирани разходи по проекта, ведно във законната лихва в общ размер 125 014.97 лева, претендирани както следва :

12 919.62 лева - част от общия размер от 129 196.23 лева на вземането по фактура №1/ 8.08.2014 г. по уведомление за верификация № 08-00-4212/ 9.02.2015 г., ведно със законната 3 лихва от 3 936.90 лева, за периода от 14.12.2017 г. до датата на завеждане на иска 15.12.2020 г. ;

7 098.72 лева - част от общия размер на вземането от 70 987.23 лева по уведомление за верификация № 08-00-1974/ 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 2 163.13 лева, за периода от 14.12.2017 г. до 15.12.2020г. ;

10 720.78 лева - част от общия размер на вземането от 107 207.82 лева по уведомление за верификация № 08-00-3853/ 17.09.2015 г., ведно със законната лихва от 3 266.86 лева за периода от 14.12.2017 г. до 15.12.2020 г. ;

9 718.78 лева - част общия размер на вземането от 97 187.87 лева по уведомление за верификация № 08-00-4501/ 29.10.2015 г., ведно със законната лихва от 2 961.53 лева, за периода от 14.12.2017 г. до 15.12.2020г. ;

117 607.90 лева по уведомление за верификация № 08-00-5022/ 30.11.2015 г., ведно със законната лихва от 35 837.74 лева, за периода от 14.12.2017 г. до 15.12.2020 г. ;

95 000 лева по уведомление за верификация № 08-00-5304/ 23.12.2014 г., ведно със законната лихва от 28 948.62 лева, за периода от 14.12.2017 г. до 15.12.2020 г. ;

157 192.98 лева по уведомление за верификация № 08-00-626/ 27.04.2016 г., ведно със законната лихва от 47 900.19 лева, за периода от 14.12.2017 г. до 15.12.2020 г.

Ответникът Министерството на околната среда и водите - гр. София в писмения отговор оспорил молбата като неоснователна по следните съображения.

Срещу писмо с изх. № 08- 00- 4212/ 12.12.2014 г. не били предявени претенции нито чрез административния орган, нито по съдебен ред. Сумата по установената нередност станала изискуема, което било задължително условие за извършването на прихващания от верифицираните суми по исканията за плащане № № 8, 9, 10, 11,12,13,14.

Осъществяването на последващ контрол било едно от основните задължения на управителния орган, за което ищецът бил наясно при подписването на договора.

Финансовата корекция била наложена защото определения за изпълнител ДЗЗД „Регионален център за управление на отпадъците - Луковит“ не отговарял на минималните изисквания на възложителя, които са подробно изброени в изложението на отговора.

Несъстоятелно било твърдението, че правомощието по чл. 87 представлява неравноправна, като противоречаща на добрите нрави, клауза, тъй като то било нормативно установено.

Безвъзмездната финансова помощ била дължима от ответника само до размера на сертифицираните средства, който се определял от сертифициращия орган - Дирекция „Национален фонд“ към Министерството на финансите : колкото средства по договора са били сертифицирани, толкова се и дължали на бенефициента и партньорите му. В случая имало очевидно нарушение на Закона за обществените поръки, което създавало потенциалната възможност за нанасяне на вреда както за националния, така и за общия бюджет на Европейския съюз.

Освен това била изтекла погасителната давност на претендиралите вземания на основание 4 чл. 111, б. „б“ и „в“ от ЗЗД. Удържаните суми по междинните искания били „периодични плащания” - техните размери били изначално определени или определяеми, като по закон нямало изискване да са еднакви (както било и в случая).

Молбата към съда била иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

От преценката на доказателствата, по отделно и в съвкупност, се установява следната фактическа обстановка на спора.

В договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007 г.

- 2013 г.“ № DIR 5112122- С002, сключен на 11.07.2012 г., Министерството на околната среда и водите, наричано Договарящ орган и Община Луковит, наричана бенефициер, се споразумели договарящият орган да предостави на бенефициера, чрез оперативната програма „Околна среда (2007-2013)“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Луковит“ в размер до 85 % от общите допустими разходи с максимална стойност 15 626 301.19 лева.

Според чл. 2 от Специалните условия към договора сумата се предоставяла по следния начин : авансово плащане в размер 3 125 260.24 лева (20%), платимо в пълен размер след представяне от бенефициера на искане за средства с приложени документи, доказващи учредяване на обезпечението по чл. 24.1 ; междинни плащания в максимален размер до 9 375 780.71 лева (60 %), платими по реда в раздел VІ на общите условия ; окончателно плащане в максимален размер на 3 125 260.24 лева (20%), платимо по реда в раздел VІІ на общите условия.

С договор № 76 от 23.07.2014 г., сключен на основание чл. 41, ал. 1 от ЗОбП и в изпълнение на Решение № 134/ 21.03.2014 г. на Общинския съвет - Луковит, Община Луковит възложила на ДЗЗД „Регионален център за управление на отпадъците - Луковит“, със седалище гр. София, „доставки на оборудване и материали, строително - монтажни работи, пускане в експлоатация и отстраняване на дефекти на обекта „Изграждане на Регионален център за управление на отпадъците в гр. Луковит“.