Решение № 1085 от 31.08.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1839/2025
- Вид
- Решение № 1085
- Подписан
- 31.08.2026
- Състав
- Камелия Първанова, Капка Павлова, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.431, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.152 · Закон за задълженията и договорите
- чл.173, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.226, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл.79 ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1085 гр. София, 31.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Капка Павлова
Георги Иванов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000501839 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 2181/9.04.2025г, постановено по гр.д.№ 6584/2022г. по описа на СГС, e отхвърлен предявеният от Р. Г. Ф. ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Р. К., против В. С. К., М. И. А. и И. М. А., иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с адрес: ***, със застроена площ от 77 кв.м., ведно с 512/1112 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.4085, в който е построена сградата, на основание Нотариален акт за спогодба за прекратяване на финансово правоотношение чрез прехвърляне на собствеността на недвижим имот вместо плащане на дължимата парична сума №61, том І, н.д.№47 /2012г. на нотариус Б. Н., както и за предаване владението върху описания недвижим имот, като неоснователен.
Прогласен е за нищожен по иска, предявен от В. С. К. ЕГН **********, М. И. А. ЕГН ********** и И. М. А. ЕГН **********, срещу Е. В. С., на основание чл.40 ЗЗД и като нарушаващ забраната по чл.152 ЗЗД, сключеният с Нотариален акт № 26, т. 2, рег.№ 5018, дело № 166/ 11.07.2001г. на нотариус И. Д., рег. № ***, между М. И. А. като продавач, представляван от пълномощника И. Р., и Е. В. С., като купувач, договор за покупкопродажба на двуетажна жилищна сграда, находяща се в ***, със застроена площ от 59,92 кв.м., разгърната ЗП от 125,34 кв.м., заедно с 512 / 1112 ид.части от дворното място представляващо парцел XIХ-304 от кв.42 по плана на кв. ***, с адрес: ***.
Прекратено е производството по делото по насрещната искова молба, в частта по предявения от М. И. А. ЕГН ********** против Р. Г. Ф. с ЕГН **********, насрещен иск чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 ЗС, да бъде признато за установено спрямо ответницата Р.
1
Ф., че ищцата по насрещния иск М. И. А., е собственик по давностно владение на процесния имот, на основание чл.130 ГПК, поради недопустимост на иска.
Отхвърлен е предявеният от В. С. К., и И. М. А., против Р. Г. Ф. , насрещен иск чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.79 ал.1 от ЗС, да бъде признато за установено спрямо ответницата Р. Ф., че В. С. К. и И. М. А., са собственици на основание давностно владение при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с адрес: ***, със застроена площ от 77 кв.м., ведно с 512/1112 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.4085, в който е построена сградата, като неоснователен.
Осъдена е Р. Г. Ф. ЕГН ********** да заплати на В. С. К., М. И. А. и И. М. А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2727,40 лв. разноски по делото пред СГС, съобразно озхада на спора.
Осъдени са В. С. К., М. И. А. и И. М. А., да заплатят на Р. Г. Ф. ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1500 лв. разноски по делото пред СГС.
Решението е обжалвано от А. К. Ц. и Й. П. Ц., чрез адв.А.П. от САК, в частта му, в която е прогласен за нищожен на основание чл.40 ЗЗД и като нарушаващ забраната по чл.152 ЗЗД сключеният между М. А., като продавач и Е. С., като купувач, договор за покупкопродажба на двуетажна жилищна сграда, с доводи, че е недопустимо и неправилно. Излагат доводи, че съдът се е произнесъл свръхпетитум, тъй като ищците по насрещния иск-В. К., М. А. и И. А. не са посочили като основание за недействителност на сключения с НА № 26, том 2, рег. № 5018, дело № 166/11.07.2001г на нотариус И. Д., между М. И. А. като продавач, представлявана от пълномощника й И. Р. и Е. В. С., като купувач, договор за покупкопродажба на двуетажна жилищна сграда. Наведеното от тях твърдение за нищожност на договора е противоречие на закона, на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. с чл.152 ЗЗД, а съдът е разгледал иск по чл.40 ЗЗД. Излагат доводи, че приетото от съда, че продажната цена е много по-ниска от пазарната не е доказано, тъй като не е била назначена съдебнооценителна експертиза по този въпрос и не е отчетено, че към момента на продажбите на имота на Е. С. през 2001г. и последващото прехвърляне на А. Ц. през 2002г обременяващото имота пожизнено право на ползване на С. Б. К. е основание за понижаване на цената. Въз основа на изложеното претендират да се прогласи решението в тази му част за недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Излагат доводи и за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материално-правните разпоредби. Сочат, че чл.152 ЗЗД забранява единствено предварителното уговаряне, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и предварителното уговаряне на начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. В договорите не е имплементирана клауза, която да нарушава забраната по чл.152 ЗЗД. След учредяването на договорна ипотека като обезпечение срещу предоставен от А. К. Ц. и И. А. Р. заем в полза на М. Л. А.-съпруг на ищцата по насрещния иск М. А., извършените прехвърляния на правото на собственост върху ипотекирания имот следват учредяването на обезпечението, а не го предхождат, което установява, че не е нарушена забраната по чл.152 ЗЗД и е на трето за правоотношенията по договора за заем и договора за ипотека лице-Е. В. С., а забраната касае кредитора по дадено правоотношение.
Претендират да се обезсили решението в обжалваната му част, в която е прогласена нищожност на основание чл.40 ЗЗД на НА №26, том 2, рег. № 5018, дело № 166 от 11.07.2001г на нотариус И. Д. за покупко-продажба на процесния недвижим имот, да се отмени като неправилно и необосновано решението в обжалваната му част, в която е прогласена недействителност /нищожност на НА № 25, том 2, рег. № 5018, дело № 166 от 11.07.2001г на нотариус И. Д. за покупко-продажба на процесния недвижим имот и да се отхвърли исковата претенция.
2
Решението е обжалвано от Р. Г. Ф., чрез адв. Р.К. от САК, в частта му, с която е прогласен за нищожен договор за покупко-продажба, сключен с НА № 26, том II, рег. № 5018, дело № 166/11.07.2001г на нотариус И. Д., и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.108 ЗС против В. С. К., М. И. А. и И. М. А.. Излага, че решението е недопустимо в частта му, с която договорът за покупко-продажба, сключен с НА № 26, том II, рег. № 5018, дело № 166/11.07.2001г на нотариус И. Д., е прогласен за нищожен на основание чл.40 ЗЗД, тъй като е разгледан непредявен иск, поради което се претендира да бъде обезсилено. При евентуалност претендира да се отмени като неправилно. Сочи доводи, че в отговора на исковата молба и при предявяване на исковете за обявяване на нищожност на прехвърлителните сделки не са наведени твърдения, че пълномощникът на М. А.-И. А. Р., като продавач по сделката от 11.07.2001г, и купувачът Е. С. са се споразумели във вреда на представляваната. Наведени са други твърдения-за упражнена спрямо М. А. принуда от страна на И. Р. и А. Ц. да им предостави процесния имот като обезпечение на задълженията на съпруга й към тях, както и че под натиск от посочените лица М. А. им е предоставила пълномощно. В последното заседание по делото процесуалният представител на ищците по исковете за нищожност е навел довод за нищожност на сделката от 11.07.2001г. като сключена в нарушение на чл.40 ЗЗД. Излага доводи, че по делото не е доказана вреда за представлявания и съзнание у представителя и насрещната страна, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Относно обективния елемент от фактическия състав /вредата/ съдът е приел, че сделката е извършена при значително занижена спрямо пазарните условия цена на имота, без да са събрани по делото доказателства, като не е отчетено запазеното върху него пожизнено право на ползване. Сочи още, че недействителността по чл.40 ЗЗД намира приложение само когато договорът е сключен в рамките на представителната власт, а в решението е прието, че е спорно дали М. А. е упълномощавала И. Р. да продава имота й и пълномощното не е представено по делото.
По отношение на приетата от съда нищожност по чл.152 ЗЗД на процесния договор се сочи, че сделката по прехвърлянето на недвижимия имот от пълномощника на М. А.-И. Р. на купувача Е. С., е извършена след ипотекирането на имота от страна на М. А., почти година по-късно- на 11.07.2001г. Позовава се на съдебна практика на ВКС, че в случай на прехвърляне на недвижимия имот, което е извършено след възникване на други облигационни отношения между страните, прехвърлителната сделка е валидна и не прикрива съглашение по чл.152 ЗЗД, тъй като съгласието за продажба не предхожда, нито съвпада по време със сключването на другия договор за ипотека, а е постигнато след възникване на други задължения.
Излага доводи за неоснователност и на другите искове за прогласяване на нищожност на договорите за прехвърляне на собствеността и по насрещния иск за придобиване на процесния имот по давност.
Сочи, че поради неоснователност на исковите претенции за нищожност на договорите за покупко-продажбите следва да се приеме, че е придобила имота по силата на НА № 61/5.10.2012г, том I , рег. № 2422, дело № 47/2012г., като до смъртта на ползвателя С.
К. на 9.03.2018г. лицата, които са придобивали имота, са притежавали голата собственост.
Претендира да се обезсили решението като недопустимо в частта му, с която е прогласен за нищожен на основание чл.40 ЗЗД договорът за покупко-продажба от 11.07.2001г. и да се отмени като неправилно решението в частта му, в която този договор е прогласен за нищожен на основание чл.152 ЗЗД, като се постанови решение, с което да се отхвърли исковата претенция.
В писмената защита на процесуалния представител на въззивницата се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба, както и се сочи, че наличието на основанието на чл.40 ЗЗД е несъвместимо с тезата за нищожност на сделката на основание чл.152 ЗЗД.
Е. В. С., А. К. Ц. и Й. П. Ц., чрез адв.А. П. от САК, са ангажирали становище, че 3 поддържат подадената въззивна жалба от Р. Г. Ф. срещу първоинстанционното решение и се присъединяват към същата.
В писмената защита на процесуалния представител на А. К. Ц. и Й. П. Ц. се поддържат доводите, изложени във въззивните жалби и се излагат съображения, че с извършването на продажба на ипотекирания имот е налице „даване вместо изпълнение“, което позволява със съгласието на кредитора да се погаси задължението с престация, различна от уговорената, поради което не са налице условията на чл.152 ЗЗД.
Ответниците по жалбите В. С. К., М. И. А. и И. М. А., чрез адв.Н.Х. от САК, са ги оспорили. По доводите за недопустимост на съдебното решение в частта му, в която е обявен за нищожен договорът за покупко-продажба, обективиран в НА № 26, том 2, рег. № 5018, дело № 166 от 11.07.2001г, излагат, че са неоснователни, тъй като определянето на правната квалификация не е задължение на ищците, а въз основа на изложените от тях фактически обстоятелства съдът следва да даде същата. Сочат, че в депозирания по делото отговор и молба с вх. № 70786/20.04.2024г са посочили, че М. А. никога не е получавала посочената като продажна цена в НА № 26/2001г сума от 36 075лв., като по делото ответниците не са доказали, че са я заплатили, независимо от отбелязването в НА, което представлява вреда от прехвърляне на имота, предоставен като обезпечение за заем от пълномощник-лице, което има качеството на кредитор по същия договор за заем, като така преставителната власт е упражнена превратно. Позовава се на съдебна практика, че дали един договор е сключен от представител във вреда на представлявания е въпрос, който подлежи на анализ от съда при отчитане на всички релевантни обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Ищцата по исковата претенция М. А. е била в договорни отношения с И. А. Р. и А. К. Ц. във връзка с предоставяне на паричен заем на бившия й съпруг М. А. за обезпечаване на който е ипотекиран процесният имот, като ипотеката , вписана на 17.087.2000г., е била учредена в полза на кредиторите, като впоследствие единият от кредиторите И. А. Р. е прехвърлил имота на Е. В. С., а вторият кредитор А. К. Ц., действайки като пълномощник на Е. С., е прехвърлил същия имот имот на себе си.
Разпечатката съдържа 31 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9d34ce4-8b2d-40c3-9d1a-fbdcc9123e05