Решение № 4566 от 18.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4566 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър К. при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100511293 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 14.06.2022г., постановено по гр.д. № 16623/2021г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “Ю.Б.” АД срещу В. А. Х. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 9 135, 66 лева, представляваща част от дължима главница /от общо 10 354, 82 лева/ по договор за кредит № 3-С-2005 от 24.08.2005г., сключен между “Алфа Банк” АД, в качеството на кредитодател и В. А. Х., в качеството на кредитополучател, а именно: падежирала и непогасена главница по договор за кредит № 3-С-2005 от 24.08.2005г. за периода от 30.04.2014г. до 30.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от 21.05.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 166, 76 лева, представляваща част от дължима възнаградителна лихва /от общо 1 254, 43 ева/ по договор за кредит № 3-С2005 от 24.08.2005г., начислена за периода от 30.04.2017г. до 30.08.2017г.; за сумата от 595, 48 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 30.10.2008г. до 19.05.2019г., дължима по договор за кредит № 3-С-2005 от 1

24.08.2005г.; за сумата от 55, 76 лева, представляваща дължими суми за застраховка за периода от 22.01.2019г. до 19.05.2019г. и за сумата от 48 лева, представляваща нотариални такси, начислени за периода от 08.05.2019г. до 19.05.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 28453/2019г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ за сумата от 9 135, 66 лева, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “Ю.Б.” АД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи. Не се оспорва обстоятелството, че сумата от 6 356, 27 лева е платена от ответницата след образуване на заповедното производство, поради което правилно съдът е приел, че за тази част претенциятата за главница е неоснователна. Оспорва се обаче констатацията, че разликата между 6 365, 27 лева и претендираната от банката главница в размер на 9 135, 66 лева, е била погасена с доброволни вноски от кредитополучателката за периода от 10.03.2014г. до 07.09.2015г. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отнесъл направените доброволни вноски само към главницата, като не е отчел обстоятелството, че по договора се е начислявала и възнаградителна лихва за редовна главница. Освен това не било съобразено обстоятелството, че общо дължимата непогасена главница е била в размер на 10 354, 82 лева, а в настоящото производство се претендира само част от нея в размер на 9 135, 66 лева. По тази причина именно счита за необоснован изводът, че непогасената главница към момента на образуване на заповедното производство е в размер на 6 365, 27 лева. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск за главница да се уважи в пълния предявен размер.

Въззиваемата В. А. Х. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

2

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 9 135, 66 лева, представляваща част от дължима главница /от общо 10 354, 82 лева/ по договор за кредит № 3-С-2005 от 24.08.2005г., сключен между “Алфа Банк” АД, в качеството на кредитодател и В. А. Х., в качеството на кредитополучател, а именно: падежирала и непогасена главница по договор за кредит № 3-С-2005 от 24.08.2005г. за периода от 30.04.2014г. до 30.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от 21.05.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 166, 76 лева, представляваща част от дължима възнаградителна лихва /от общо 1 254, 43 ева/ по договор за кредит № 3-С2005 от 24.08.2005г., начислена за периода от 30.04.2017г. до 30.08.2017г.; за сумата от 595, 48 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 30.10.2008г. до 19.05.2019г., дължима по договор за кредит № 3-С-2005 от 24.08.2005г.; за сумата от 55, 76 лева, представляваща дължими суми за застраховка за периода от 22.01.2019г. до 19.05.2019г. и за сумата от 48 лева, представляваща нотариални такси, начислени за периода от 08.05.2019г. до 19.05.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 28453/2019г. по описа на СРС, Го, 160 състав.

Ищцовото дружество се е позовало на настъпил краен срок за погасяване на задължението по договора за кредит. Ответницата е релевирала правопогасяващи възражения за плащане на задължението за главница и за договорна лихва /една част от което е извършено преди образуване на заповедното производство, а друга част – доброволно плащане след издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК/. По отношение на претенциите за наказателна лихва в размер на 595, 48 лева е 3 въведено възражение за недължимост при съобразяване на влязло в сила съдебно решение, с което клаузата на чл. 16 от процесния договор за кредит е прогласена за нищожна.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, тъй като е приел, че вземането за главница е погасено чрез плащане, извършено в периода от 2014г. до 19.03.2021г., а вземането за наказателна лихва е недължимо поради обстоятелството, че същото е начислено въз основа на прогласена за нищожна клауза от процесния договор. В останалата част претенциите са приети за неоснователни поради липса на доказателства за съществуване на застрахователно правоотношение и поради липса на доказателства за сторени от банката разноски за нотариални такси.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

СГС приема, че по делото е несъмнено установено, че между страните съществува валиден договор за банков кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 430 - чл. 432 ТЗ. Същият е формален /в закона е предвидена форма за действителност - писмена - чл. 430, ал. 3 ТЗ/, срочен, двустранен, възмезден и консенсуален /договорът се счита за сключен от момента на постигане на съгласието/. За банката - кредитор няма друго задължение освен да отпусне уговорената парична сума, като срещу това задължение кредитополучателят има няколко насрещни задължения, а именно: да върне главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да използва кредита по предназначение; да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение.

Между страните по делото не са спорни следните релевантни обстоятелства:

На 24.08.2005г. между “АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ /ищцовото дружество е правоприемник на “АЛФА БАНК” АД/, в качеството на кредитор, и В. А. Х., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит № 3-С/2005г., по силата на който ищецът предоставил на ответника 4 кредит в размер на 25 000 лева. Не е спорно, че кредитната сума е била усвоена. Кредитополучателят се задължил да изплати отпуснатия кредит в срок от 12 години, като изплащането следвало да се извърши на 144 месечни анюитетни вноски. Съгласно чл. 15.2. от договора кредитополучателят дължал договорен лихвен процент в размер на 6 % годишно за първите две години и ОЛП + 6 % за останалите десет години от срока на договора.

Съгласно чл. 16.1. в случай на просрочие при издължаването на която и да е вноска /главница и/или лихва, комисиона за ангажимент, разноски и други/, дължими по договора, кредитополучателят се задължава да заплаща на банката наказателна лихва в размер на 10 % годишно над договорения лихвен процент. Неразделна част от договора за кредит е погасителният план, съдържащ конкретният размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване /чл. 15.3 от договора/. По делото е представен изготвеният погасителен план за периода от 28.02.2014г. до 30.08.2017г., съдържащ данни за размера на погасителните вноски с №№ 68-110, представляващи сбор от главница и договорна лихва, и падеж на плащане.

Погасителният план е бил връчен на ответницата на 21.02.2014г., което е удостоверено с положения от нея подпис, който не е оспорен.

По делото не е спорно, че с договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016г., сключен в изискуемата по чл. 15, ал. 1 ТЗ форма, ищцовото дружество е придобило при универсално правоприемство всички субективни права, правни задължения и фактически отношения, включени в търговското предприятие на праводателя "Алфа Банка" А. Е. - чрез своя клон, регистриран в Република България, вкл. и паричните вземания, породени от процесния договор за банков кредит.

С решение от 08.02.2016г., постановено по гр.д. № 39811/2014г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, влязло в законна сила на 11.07.2018г., е уважен предявеният от В. А. Х. срещу “Ю.Б.” АД иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 16.1 от договора за кредит № 3-С/2005 от 24.08.2005г. Със същото решение е уважен предявеният от “Ю.Б.” АД срещу В. А. Х. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 4 870, 18 лева, представляваща просрочена главница за периода от 30.09.2011г. до 20.11.2013г. по договор за кредит № 3С/2005г. от 24.08.2005г. и за сумата от 1 041, 25 лева – лихва за периода от 5

30.09.2011г. до 29.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2013г. до окончателното изплащане.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обективно. От същото се установява, че към 21.05.2019г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 28453/2019г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, непогасената главница по процесния договор за кредит възлиза на 10 354, 82 лева, а непогасената договорна лихва за периода от 30.05.2016г. до 30.08.2017г. е в размер на 776, 61 лева. Към 21.05.2019г. кредитът е бил в просрочие, като общо просрочените погасителни вноски са 46 броя – за главница и за лихва. Вещото лице е направило изводи за размера на извършените от ответницата плащания въз основа на представените от нея и неоспорени от насрещната страна платежни документи. От същите се установява, че в периода от 10.03.2014г. до 07.09.2015г. са направени плащания в общ размер на 4 705 лева, с основание в платежните документи – “вноски по кредит за м.12.2013г. до м.05.2015г., включително”. При съпоставяне на размера на погасителните вноски съгласно представения погасителен план, вещото лице е посочило, че със сумата от 4 705 лева са изцяло погасени вноски с номера от №№66 до 83, включително, от които 3 789, 25 лева – главница и 758, 95 лева – договорна лихва. Всяка погасителна вноска включва част от дължима главница и начислена договорна лихва. В заключението е посочено още, че превишението в размер на 156, 75 лева следва да послужи за погасяване на лихвите за забава с оглед неритмичните и забавени плащания. След тези плащания остатъчният дълг за главница съгласно представения погасителен възлиза на сумата от 6 365, 27 лева.