Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 638 от 06.08.2020, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 406/2020
Вид
Решение № 638
Подписан
06.08.2020
В сила
24.09.2020
Състав
ИВАЙЛО АСЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 100, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 104б · Закон за движението по пътищата
  • чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Русе,

06.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ при секретаря РАДОСТИНА

СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 406 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л.Р.Ц., чрез адв. С.Р., депозирана против наказателно постановление № 19-1085-003602 от 08.01.2020г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя, са наложени следните административни наказания: по т. 1 от НП, на основание чл.

175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление в частта му по т. 1 е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон. Оспорват се изложените в АУАН фактически констатации и се твърди, че жалбоподателят не е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Релевират се доводи, че липсва субективният елемент на деянието, тъй като жалбоподателят не е форсирал умишлено двигателя, нито пък умишлено е приплъзнал задните си гуми, а същото се дължи на особеностите на пътната настилка и шофьорските умения на водача. На следващо място се инвокираат доводи, че актосъставителя и впоследствие административнонаказващия орган са допуснали груби нарушения при установяване и определяне на административното нарушение, тъй като не са описани всички обективни и субективни признаци от фактическия му състав, съгласно легалното определение, дадено в чл. 6 ЗАНН. Излагат се съображения, че не е описано по съответния начин, че целта на водача е била, именно ползването на пътищата с дадена цел, различна от тази за превоз на хора и товари и констатираната липса на този релевантен факт за обективната съставомерност като елемент на инкриминираното нарушение, съществено засяга правата на обвиненото в нарушението лице и му отнемат възможността да разбере, в какво точно е обвинено като това представлява и неспазване на императивните изисквания на чл. 57, ал.

1, т. 5 ЗАНН. Посочва се, че от АУАН и НП не става ясно къде точно е извършено предполагаемото нарушение. На последно място се излагат съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по същество на жалбата.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 19-1085-003602/31.10.2019г.

(бл. № 378423) против жалбоподателя, за това, че на 31.10.2019г., около 14,10 часа, в град Русе, бул. „България“, варианта с бул. „Стефан Стамболов (Охлюва) посока бул. „Мидия Енос“, управлявал лек автомобил „БМВ 316“, с рег. № Р 97 24 КА, собственост на М.А.Ц., като извършил следните нарушения: 1. Водачът, използва пътя отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари – извършва демонстрационни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя на автомобила, приплъзване на задните му задвижващи колела и поднасянето му вдясно и вляво по посоката за движение, с което създава опасност за останалите участници в движението, което е прието, че осъществява състав на нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. 2. Водачът не носи контролен талон към СУМПС, с което е прието, че е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

АУАН е подписан от нарушителя, с отразяване, че има възражения.

Такива са били депозирани в срока, и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН и в същите санкционираното лице е изложило, че поднасянето не е направено умишлено, а колата се е поднесла поради това, че е имало валеж и разпилян пясък.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание на всяко едно от деянията, идентично с описаното в АУАН, като на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП и по т.

2 от НП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество на свидетел на актосъставителя А.Н.Н. и свидетелите М.В.А. и С.Н.М., както и писмените доказателства - АУАН № 19-1085-003602/31.10.2019г. (бл. № 378423), докладна записка, ЗППАМ, възражение и справка за нарушител.

С оглед съдържащите се противоречия в гласните доказателства и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на същите, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:

Преки доказателства досежно главният факт, включен в предмета на доказване, се съдържат в показанията на свидетелите А.Н.Н. и М.В.А.. На тези показания противостоят показанията на свидетеля С.Н.М..

Съдът кредитира показанията на свидетелите А.Н.Н. и М.В.А., доколкото същите са депозирани от лица, пряко и непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват. Всеки един от тези двама свидетели добросъвестно изнася пред съда, само и единствено неговите преки впечатления, без да са налице каквито и да било противоречия в изнесеното от всеки един от тях или вътрешна нестабилност на изложението. Показанията на свидетелите са последователни и логични. С оглед своето местоположение и обективни реалии, всеки един от тези свидетели е имал обективна възможност да възприеме фактите, за които свидетелства, като същевременно с това не са налице и най-общи данни за възможна заинтересованост в показанията на тези двама свидетели.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.Н.М., тъй като същите напълно се опровергават от показанията на свидетелите Н. и А., в частта им, че жалбоподателят не е изфорсирвал двигателя и се касае само за едно единствено унасяне на автомобила. Показанията на свидетелите Н. и А., в частта им, че именно шумът от изфорсиране на двигателя е насочило тяхното внимание към автомобила управляван от жалбоподателя са житейски логични и в пълно съответствие с правилата на формалната логика.

Същевременно в своите показания всеки един от тези двама свидетели добросъвестно изнася само и единствено възприетите от него факти, касаещи конкретният момент, в който всеки един от тях е възприел автомобила, управляван от жалбоподателя и неговото поведение на пътното платно, което също е безспорен критерии за обективността в показанията на тези двама свидетели. Всеки един от тези двама свидетели, изрично е възприел нееднократно изфорсирване на двигателят на автомобила и нееднократно поднасяне, а това, че се касае за неколкократно изфорсираване и поднасяне на автомобила наляво и надясно. По изложените мотиви съдът намира, че показания на свидетеля М., не отразяват вярно, осъществилите се факти от обективната действителност, а показанията на този свидетел са депозирани единствено и само в подкрепа на застъпваната от жалбоподателя теза, че се касае за случайно деяние, като както беше посочено показанията на този свидетел напълно се сугестират от показанията на свидетелите Н. и А., които съдът кредитира по изложените по-горе мотиви. Показанията на този свидетел не намират опора във формалната и житейска логика, тъй като макар и да е била мокра пътната настилка, ако жалбоподателят, както посочва самият свидетел, не се е движил бързо, то това изключва възможността, задните му гуми да изгубят сцепление, още повече, че самото деяние е извършено в ранния следобяд и липсват доказателства пътното платно да е било заледено, а същото само е било мокро.

С оглед извършената оценка на гласните доказателства, следва и извода, че не е опровергана и придадената от законодателя доказателствена сила на акта, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и същата не е оборена от останалите събрани в хода на производството доказателства, а напротив, намира се в синхронно единство с преките гласни доказателства, приобщени посредством разпита на свидетелите А.Н.Н. и М.В.А., по отношение на чиито показания не са налице и най-общи данни, които да не дават основание на настоящия съдебен състав да не ги кредитира.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на всяко едно от двете нарушения. Всяко едно от нарушенията е описано съобразно изискванията на процесуалния закон. По отношение на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, във връзка с твърденията в жалбата, поддържани и в хода по същество, съдът намира, че същите са неоснователни и не намират опора в материалите по делото. На първо място противно на твърденията в жалбата, изрично в АУАН и НП е конкретизирано мястото, където е извършено това нарушение, а именно град Русе, бул. „България“ варианта с бул. „Стефан Стамболов“, посока бул. „Мидия Енос“. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, а именно демонстрационни маневри, изразяващи се във форсиране на двигателя на автомобила, приплъзване на задните му задвижващи колела и поднасянето му вдясно и вляво по посоката за движение. Противно на твърденията с жалбата видно от АУАН и НП в същите изрично е посочено, че именно посредством тези му действия е прието, че жалбоподателят използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, както и формата на вината, а именно, че се касае за умишлени действия от негова страна, изразяващи се именно в умишлено повишаване оборотите на двигателя, съчетано с приплъзване на задните му задвижващи колела и конкретното движение на автомобила в резултат на това. Посочени са и конкретните писмени доказателства, въз основа на които административнонаказващия орган е приел за доказани изложените факти.