Решение № 871 от 26.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. Пловдив, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300500795 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №4366/22.12.2022,. на Пловдивския районен съд, ХVІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 8270/2020г., допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с Решение № 572/09.02.23г. в частта, с която се отхвърля иска предявен от Н. М. М., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Л*** против Прокуратурата на Република България, с адрес: град С., бул. „***, да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди - стрес, страх, притеснения и тревоги, в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, по ДП № ЗМИ 395/ 2015 г. по описа на „ИП“ при ОД на МВР- Пловдив, по което е оправдан по н. о. х. дело № 21504/ 2017 г. на СРС, 130 нак. с-в, ведно със законната лихва върху нея, считано от влизането в сила на присъдата- 24.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за разликата над присъдения размер от 3 000 лева до пълния й предявен размер от 23 700 лева.

Жалбоподателят Н. М. М. счита решението на районния съд за неправилно, защото не са съобразени критериите за справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД. Затова моли съда да се разгледа още веднъж въпроса за размера на обезщетението.

Претендира разноски.

Прокуратурата на Република България счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвръди решението на районния съд в обжалваното част.

1

Предвид доказателствата съдът установи следното: От приложените досъдебно производство – дознание № 395/15г. по описа на отдел ИП при ОДМВР гр. Пловдив и прокурорска преписка № 7605/15 на районна прокуратура гр. Пловдив се установява, че срещу Н. М. М. е водено досъдебно производство за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК – присвояване на чужда движима вещ. На 23.08.2016г. жалбоподателят е бил привлечен като обвиняем, и му е взета мярка за неотклонение „подписка”, а обвинителния акт е внесен в съда на 20.10.2016г. С присъда от 25.01.2019г.

Софийският районен съд е признал подсъдимия за невиновен относно извършването на престъплението, за което е предаден на съд. На 29.01.2019г. е подаден протест срещу тази присъда, който е оттеглен и с определение от 08.07.2019г. производството по делото е прекратено.

В исковата молба ищецът твърди, че воденото срещу него наказателно производство му е нанесло неимуществени вреди, изразяващи се в първоначален стрес при предявяване на обвинението и поС.ен страх да не бъде осъден невинен.

Ограничил до минимум контактите с приятели и близки, затворил се в себе си, имал тревожни мисли как ще завърши процеса, страх, че ще попадне в затвора и ще преживее всички негативни неща, които бил чувал, че ставали в затворите – посегателства върху него и гаври от страна на другите затворници.

От данните по наказателното дело се установява, че е налице хипотезата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, понеже Н. М. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, но с присъда но НОХД № 21504/17 на СРС 130 състав е бил оправдан. Следователно искът е доказан по основание.

По отношение неговия размер съдът взе предвид както срокът, през който е траело наказателното производство – около три години и половина, така и обстоятелството, че обвиняемият е допринесъл за неговото продължаване, като не е намерен от разследващия орган на посочения по делото адрес – вж. Докладна записка от 07.09.16г.; предвиденото в закона наказание, а именно лишаване от свобода от една до шест години, най – леката мярка за неотклонение, малкото на брой процесуално следствени действия и четирите броя съдебни заседания, в които е провеждано съдебно следствие.

Освен тези обстоятелства съдът съобрази и показанията на свидетеля Б., който през 2017 година е изтърпявал наказание лишаване от свобода, когато на свиждане при него е дошъл М. и му споделил, че е много притеснен, че може да влезе в затвора, дори е почнал да заеква. Въззивникът е споделил със свидетеля притеснения и от това, че майка му е болна и няма кой да я гледа. След постановяването на оправдателната присъда през 2019 година обаче свидетелят е видял, че М. е бил щастлив и усмихнат.

Изложеното дотук налага извода, че макар при образуване на наказателното 2 производство Н. М. да е изпитал обичайните при тези обстоятелства притеснения, стрес, страх и негативни преживявания, то те не са оставили траен отпечатък в съзнанието на жалбоподателя, понеже както се посочи по – горе през 2019г. свидетелят Б. го е видял да изглежда в добро настроение (щастлив и усмихнат).

За така претърпените неимуществени вреди е справедливо по смисъла на нормата на чл. 52 от ЗЗД да се определи обезщетение в размер на 3 000лв., която сума следва да се присъди със законната лихва от влизане в сила на присъдата.

Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил иска по начина и до размера указан по – горе и съответно е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 27 300лв., районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА е решение №4366/22.12.2022,. на Пловдивския районен съд, ХVІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 8270/2020г., допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с Решение № 572/09.02.23г. в частта, с която се отхвърля иска предявен от Н. М. М., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Л** против Прокуратурата на Република България, с адрес: град С., бул. „В***, да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди - стрес, страх, притеснения и тревоги, в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, по ДП № ЗМИ 395/ 2015 г. по описа на „ИП“ при ОД на МВР- Пловдив, по което е оправдан по н. о. х. дело № 21504/ 2017 г. на СРС, 130 нак. с-в, ведно със законната лихва върху нея, считано от влизането в сила на присъдата- 24.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за разликата над присъдения размер от 3 000 лева до пълния й предявен размер от 23 700 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3