Решение № 83 от 07.03.2019, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Враца, 07.03.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 14.02.2019г., през две хиляди и деветнадесета година в състав:

АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело №719 по описа на АдмС – Враца за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс вр.чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е въз основа на жалба на М.Й.М. *** против РЕШЕНИЕ №1012-06-89/2/ 04.12.2018г. на Директора на ТП на НОИ гр.Враца, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане

№2116-06-1114-1/08.11.2018г. на Ръководителя на “ПО” , с което е отказано възстановяването на наследствената й пенсия от покойния й*. И. И. М., тъй като не отговаря на условията по чл.82 ал.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл.82 ал.2 от КСО е превратно приложена, без да се вземе предвид целта на закона. Жалбодателката счита, че при определяне на петгодишния срок преди навършване на възрастта й за пенсиониране, следва да се има предвид навършената й възраст през годината на подаване на заявлението, която дава право на лична пенсия, а не бъдещо събитие, каквото е придобиването на правото й на лична пенсия съобразно датата й на раждане, според сега съществуващото законодателство, тъй като то може в следващите години да бъде изменено.

Ответникът по оспорването чрез процесуалния си представител * Ц..Ц. оспорва жалбата и счита, че оспореното решение е правилно, тъй като за жалбодателката не са изпълнени условията за достигане на необходимата възраст за придобиване на наследствена пенсия.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление вх.№2116-06-1114 от 30.10.2018г. жалбодателката е поискала да й бъде отпусната наследствена пенсия от починалия й * И. М. Към датата на подаване на заявлението същата е била на възраст 56г. 2м. и 3дни. Към заявлението е представено Удостоверение за наследници изх.№15399/26.10.2018г., доказващо правото й на наследяване на б.ж. на гр.В. И. М., в качеството на преживяла*. Не се спори, че след смъртта на съпруга си жалбодателката е получавала наследствена пенсия като законен представител на * Н., прекратена на 30.03.2001г. Ръководителят на „ПО“ е приел, че макар и заявено като искане за отпускане на наследствена пенсия, същото представлява искане за възстановяване на прекратена такава, което е неоснователно. Заключил е, че правото на преживелия * да получава наследствена пенсия от починалия възниква пет години преди навършване на възрастта му по чл.68 ал.1 от КСО.

Приел е, че правото на лична пенсия на жалбодателката, с оглед датата й на раждане, при прилагането на разпоредбата на чл.68 ал.1 от КСО, ще възникне на 27.10.2024г., с навършване на 62г. и

2м., поради което правото й на придобиване на наследствена пенсия ще възникне пет години преди тази дата или на 27.10.2019г. Разпореждането е получено от жалбодателката на 16.11.2018г., видно от представеното известие за доставяне и е обжалвано от нея с жалба вх.№1012-06-89/27.11.2018г. до Директора на ТП на НОИ Враца. Последният се е произнесъл с оспореното пред съда решение, с което е отхвърлил жалбата и е изложил мотиви, че при издаването на разпореждането за отказ от възстановяване на наследствена пенсия правилно е приложен законът. Решението е получено от жалбодателката на 07.12.2018г., видно от известието за доставяне.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, в законоустановения преклузивен срок / решението е връчено на жалбодателя на 07.12.2018г., а жалбата е предявена на 17.12.2018г. с вх.№2103-06-6 от същата дата/. По тези съображения обжалването се явява допустимо, но разгледано по същество, е неоснователно.

Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 и 2 от АПК съдът следва да се произнесе по всички основания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, включително и за неговата нищожност, независимо дали има направено искане за това. Решението е издадено от материално и териториално компетентния орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, по жалба, която е предявена в тримесечния срок по чл.117 ал.2 от КСО, което го прави валиден административен акт. При постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон и на административнопроцесуалните правила, което го прави и законосъобразно. Според разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от КСО преживелият * има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта му по чл.

68, ал. 1 от КСО или преди тази възраст, ако е неработоспособен. Жалбодателката има право да получава наследствена пенсия, ако отговаря на условията по чл. 82, ал. 2 от КСО, като за нея е приложима първата хипотеза, т. е. правото на наследствена пенсия възниква 5 години по-рано от възрастта по чл.

68, ал. 1 от КСО. За да се изчисли коя е изискуемата от закона възраст следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.

68, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2016г., която предвижда, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива от жените при навършване на възраст от 60г. и 10м., като до 31.12.2029г. възрастта се увеличава с два месеца за всяка следваща календарна година. В конкретния казус жалбодателката ще навърши изискуемата възраст по чл.68 ал.1 от КСО на 27.10.2024г., при което правото й на наследствена пенсия ще възникне на 27.10.2019г. ,т.е. пет години преди да навърши възрастта за получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Такава е била и волята на законодателя, като при определяне на момента на възникване на правото на наследствена пенсия на преживелия * е употребил израза “пет години по-рано от възрастта му по чл.68 ал.1 от КСО“, имайки предвид именно хипотезата, при която той самият ще достигне тази възраст, необходима за придобиване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не когато ще достигне възраст, достатъчна на други лица, родени през други години, да придобият такова право. Действително, достигането на изискуемата възраст от жалбодателката е бъдещо несигурно събитие, при което законодателството може да бъде променено, но при постановяване на решението си ответникът е следвало да се съобрази със сега действащото законодателство, регламентиращо действието на КСО и за следващи периоди и като е сторил това, той е постановил законосъобразен административен акт.

По така изложените съображения оспореното решение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и при своевременно направено искане на ответника следва да се присъди сумата от 100/сто/лв. за юрисконсутско възнаграждение съобразно чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Й.М. *** против РЕШЕНИЕ №1012-06-89/2/04.12.2018Г. на ДИРЕКТОРА на ТП на НОИ Враца, с което е потвърдено РАЗПОРЕЖДАНЕ №2116-06-1114-1/ 08.11.2018г. на Ръководителя на “ПО”.

ОСЪЖДА М.Й.М. *** ДА

ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ гр.Враца сумата 100 /сто/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд чрез Врачански административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

АДМ. СЪДИЯ: