Определение № 43 от 24.01.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Монтана, 24.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20241600500003 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК по частна жалба на Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. С. срещу определение № 1409 от 15.11.2023г. на РС Лом постановено на основание чл. 248,ал.1 от ГПК по гр.д. № 537/2022г. , с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението по делото в частта за разноските .

В жалбата се поддържа, че постановеното определение е неправилно с доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и обоснован, пропорционален на доставената услуга , като при преценка възражение за прекомерност на същото съдът не следва да е обвързан от минималните размери , посочени в Наредба № 1/2004г. на ВАС, а следва да извърши преценка за обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Оспорени са мотивите на първостепенния съд за фактическа сложност на спора с доводи, че такава не е налице, делото е отлагано не по вина на ищеца, като действията, извършени от процесуалния представител на ответника са в защита на един интерес. Развити са и доводи колко би струвал трудът на адвоката за един час работа. Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно и намаляване размера на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение до размер 500 лева.

Ответникът по жалбата М. Т. Б. , при надлежно връчен препис от същата , не изразява становище .

Окръжният съд, след проверка на атакувания акт , предвид твърденията на страните и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от страна, имаща правен интерес да атакува постановеното по отношение разноските определение на РС Лом , поради което е допустима за разглеждане.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по гр.дело № 537/2022г. на РС Лом е приключило с решение от 08.09.2023г. , с което предявените от Агенция за събиране на вземания /АСВ/ ЕАД срещу М. Б. по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с предмет вземания , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 с обща цена 2948.72 лева са уважени до размер 1000 лева главница с основание Договор за потребителски кредит № 739790, сключен между М. Т. Б. с „К.“ ЕАД, платена от поръчителя „А.“ ЕООД на „К." ЕАД, ведно със законната , като са отхвърлени за установяване вземания за сумите 884.64 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 237.20 лв. възнаградителна лихва за периода от 10.11.2016 г. до 10.10.2017 г. ; 826.88 лв. обезщетение за забава, начислено за периода от 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2021 г., както и законната лихва върху главницата за възнаграждение по договора за поръчителство, като неоснователни .

С решението е разпределена отговорността за разноски между страните съразмерно с уважените и отхвърлените искове, като в тежест на АСВ са възложени за плащане разноски на ответника в размер на 891 лева от установените такива за исковото производство 1200 лева платено адвокатско възнаграждение и 150 лева депозит за вещо лице. Съдът е приел, че възражението на ищеца за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно .

В срока за обжалване на решението АСВ ЕАД с молба по чл. 248,ал. 1 от ГПК е поискал от съда да измени решението си в частта за разноските като намали поради прекомерност платеното от ответника адвокатско възнаграждение на 500 лева .

След изпълнение на процедурата по чл. 248,ал.2 от ГПК, съдът с обжалваното определение № 1409/15.11.2023г. е приел, че не са налице основания за изменение решението в частта за разноските , поради което и е оставил без уважение молбата му.

Основният довод, който е заявен с молбата по чл. 248,ал.1 ГПК и който се поддържа и с подадената частна жалба, че платеното от ответника по делото адвокатско възнаграждение от 1200 лева се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора, поради което и следва да бъде намалено на 500 лева без съдът да е обвързан в тази си преценка от минималните размери, определени от ВАС с наредбата по приложение на чл.

36 от Закона за адвокатурата/ ЗА/ .

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, преценима е както правната, така и фактическата - различна от правната, макар предопределена от нея - сложност на делото. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, вида и обхвата на противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата - от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на 2 противната страна процесуални действия и продължителността на производството, с оглед всички тях. Следователно, фактически осъществилите се, необходими процесуални действия, наред с изначално очакваното съдържание на правния спор, с оглед предмета му и основанието на иска, както и съдържанието на защитата в съответната фаза на съдебното производство, според настоящия състав са съобразими при преценка за адекватността на договореното възнаграждение. Само когато договореното възнаграждение, независимо от осъществилите се, при това необходими, с оглед съдържанието на защитата на съответната страна, процесуални действия, се явява несъответно /неадекватно/ на правната и фактическа сложност на спора, възнаграждението следва да бъде намалено, като прекомерно, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Доказателствата по делото установяват договорено и платено от ответника по спора адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, което съдът приема, че не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора.

Предявени са от ищеца обективно съединени четири установителни искове с предмет установяване вземания в размер на 1000 лева главница по договор за потребителски кредит, сключен от ответника с К. ЕАД , 884.64 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен от ответника с А. ЕООД , 237.20 лева възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит и 826.88 лева обезщетение за забава за посочен период. Ищецът е обосновал качеството си на кредитор чрез сключен договор за цесия с А. ЕООД, което дружество е сочено за кредитор на ответника по силата на сключен между К. ЕАД и А. ЕООД договор за поръчителство . Към исковата молба са приложени множество писмени доказателства . С отговора на исковата молба пълномощникът на ответника е навел възражение за погасяване вземанията по давност , възражение за недействителност на договора за потребителски кредит с оглед разпоредбите на ЗПК, възражение за заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП , възражение за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство като сключен в противоречие с добрите нрави, възражение за липса на плащане по договора за поръчителство, както и възражение за липса на основание за такова плащане с оглед срока по чл. 147,ал.1 ЗЗД .

Всяко едно от възраженията е аргументирано с оглед приложими правни норми и институти.

По делото са проведени няколко съдебни заседания, като са приети две заключение по назначени по искане на ищеца и на ответника съдебно-икономически експертизи.

Горепосочените обстоятелства обосновават както правна, така и фактическа сложност на спора. Приложими по спора са освен нормите на ЗПК във връзка договора за потребителски кредит, така и нормите уреждащи поръчителството , встъпване на поръчителя в правата на кредитора по договора за кредит , правилата на ЗЗД за прехвърляне на вземания , за плащане на обезщетение за забава , нормите на ЗЗП, разпоредбите на ЗЗД за нищожност на договор поради противоречие с добрите нрави , института на погасителната давност. Фактическата сложност е обоснована с приложените писмени доказателства , проведените няколко съдебни заседания , необходимостта от представяне писмени доказателства от трето на спора лице, назначените две съдебно икономически експертизи.

3

Предвид гореизложеното договореното и платено адвокатско възнаграждение в общ размер 1200 лева или по 300 лева минимален размер по всеки един от обективно съединените искове се явява обосновано и справедливо и не са налице основания за намаляването му .

Съгласно чл. 280,ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 274,ал.4 и 248,ал. 3 от ГПК настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1409/15.11.2023г. на Районен съд Лом , постановено по гр.д. № 537/2022г. , с което е оставена без уважение молбата на Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. С. за изменение постановеното по делото решение в частта за разноските, като ПРАВИЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4