Решение № 1567 от 30.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………/……………...12.2019 год., гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за разглеждане въззивно гр. дело № 1888 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К.

Иванов и да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБългария срещу Решение № 144/08.08.2019 год., постановено по гр. дело № 678/2018 год. по описа на РС-Девня, с което Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на Д.И.Х. *** суми: 1) сумата от 1 000, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП №2086/2012 г. по опис на УП Вълчи дол и НОХД № 422/2012 г. на РС- Девня, за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на иска – 08.06.2018 год. до окончателното и́ изплащане; 2) сумата от 210, 15 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1000 лева за периода от датата на увреждането – 08.06.2013 год. до предявяване на иска – 08.06.2018 год., на основание чл. 86 ЗЗД; 3) сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП №2086/2012 г. по опис на УП Вълчи дол и НОХД №422/2012 г. на РС Девня, за престъпление по чл.216, ал.1 НК през периода от 23.10.2012 г. до 08.06.2013 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на иска – 08.06.2018 год. до окончателното и́ изплащане; 4) сумата от 840, 59 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 4000 лева за периода от датата на увреждането – 08.06.2013 год. до предявяване на иска – 08.06.2018 год., на основание чл. 86 ЗЗД, както и съдебните разноски.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно.

Твърдят се множество допуснати нарушения на процесуалните правила – решението не е подписано; постановено е от незаконен състав; съдът се е произнесъл по нередовна искова молба; в хода на производството, в нарушение на диспозитивното начало и на принципа на равнопоставеност на страните в процеса, съдът служебно е разширил задачите на допуснатата експертиза, а други е преформулирал; не е обсъдил относими към спора доказателства, а други е анализирал неправилно.

Отправено е искане за обезсилване на решението и за връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Девненския районен съд.

Твърди се също, че решението е и необосновано. Въззивникът счита, че по делото липсват доказателства, които да обосноват извод за наличието на причинна връзка между воденото против ищеца наказателно производство и актуалното му здравословно състояние; липсват и доказателства на ищеца да са причинени увреждания с траен характер в резултат на воденото срещу него наказателно преследване. Навежда още, че липсват и доказателства на ищеца да са причинени имуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно преследване, а изводът на Девненския районен съд в обратен смисъл е неправилен и необоснован.

Наведени са и оплаквания, че съдът е игнорирал и направеното от въззивника възражение за погасяване по давност на исковете по чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за минал период.

В случай, че въззивният съд приеме, че решението е процесуално допустимо, е отправено искане то да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, евентуално – размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди да бъде намален, съобразно доказателствата по делото и установените в чл. 52 ЗЗД критерии.

В писмен отговор насрещната страна Д.И.Х. *** процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено в цялост, ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си относно наведените оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на направеното възражение за погасяване по давност съгласно чл. 111 ЗЗД на акцесорните претенции по чл. 86 ЗЗД за времето от влизане на оправдателната присъда в сила до 08.06.2015 год., както и оплакванията за необоснованост на решението относно присъдения размер на обезщетението за причинени на ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение. Счита, че присъденото обезщетение в размер на 4000 лева е необосноваво завишено, не съответства на събраните по делото доказателства и на установенвите в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика критерии за справедливост на обезщетението. Счита искът за обезщетение за причинените имуществени вреди за доказан.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа писмения си отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството пред Девненския районен съд е образувано по искова молба на Д.И.Х. *** Прокуратурата на РБългария, в която са наведени следните твърдения:

С постановление за образуване на досъдебно производство то 12.07.2012 год. РП-Девня е образувала досъдебно производство № 2086/2012 год. по описа на УП-Вълчи дол против ищеца за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, а с постановление от 23.10.2012 год. ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на горното престъпление. На 12.11.2012 год. с обвинителен акт по преписка № 506/2012 год. на РП-Девня по ДП № 2086/2012 год. по описа на УП-Вълчи дол ищецът е предаден на съд, образувано е н. о. х. д. № 422/2012 год. по описа на РС-Девня. При проведеното на дата 18.01.2013 год. предварително изслушване ищецът не се признал за виновен и наказателното производство е протекло по общия ред. По н. о. х. д. № 422/2012 год. са проведени три съдебни заседания и с присъда № 35/23.05.2013 год. на РС-Девня ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Присъда не е протестирана и е влязла в сила на 08.06.2013 год.

Ищецът твърди, че от образуване на досъдебното производство против него до влизане в сила на оправдателната присъда е бил подложен на силен стрес, изпитвал чувство на безсилие и безпомощност, страх да не бъде осъден за престъпление, което не е извършил, паника, кръвното му налягане се повишавало, не можел да спи, странял от близките и от приятелите си. Преживените от него морални страдания от незаконното обвинение предизвикали занапред цялостна промяна в отрицателна насока върху психиката му.

Въпреки подкрепата на неговите близки, започнал да пие успокоителни на билкова основа, посещавал няколко пъти психолог.

Твърди също, че за процесуално представителство по н. о. х. д. № 422/2012 год. по описа на РС-Девня е упълномощил адв. Д. Б., на която заплатил адвокатски хонорар в размер на 1000 лева.

В съответствие с изложените твърдения са и отправените искания – да бъде осъдена Прокуратурата на РБългария да му заплати следните суми: сумата от 1000 лева – обезщетение за претърпените от незаконното обвинение имуществени вреди, изразяващи се в заплатения от него адвокатски хонорар на защитника му по н. о. х. д. № 422/2012 год. на РС-Девня, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от предявяване на иска – 08.06.2018 год. до окончателното и́ изплащане; сумата от 210, 15 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1000 лева за периода от датата на увреждането – 08.06.2013 год. до 08.06.2018 год. – датата на предявяване на иска; сумата от 4000 лева – обезщетение за претърпените от незаконното обвинение неимуществени вреди – морални болки и страдания, описани по – горе, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 840, 59 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 4000 лева за периода от датата на увреждането – 08.06.2013 год. до предявяване на иска – 08.06.2018 год. Претендира и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа исковете си и настоява да бъдат уважени.

В писмен отговор, поддържан в съдебно заседание, ответникът Прокуратурата на РБългария оспорва исковете по основание и размер. Счита същите за недоказани, в евентуалност твърди че са необосновано завишени. Навежда, че воденото срещу ищеца наказателно преследване е приключило в непродължителен срок – десет месеца и седем дни, както и че спрямо същия е взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, която не е довела до драстично ограничаване на правата му.

Навежда и възражение за погасяване на исковете по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и довотите на страние, прие за установено следното от фактическа страна:

От материалите в приобщеното като доказателство по настоящото дело н. о. х. д. № 422/2012 год. по описа на РС-Девня и съдържащите се в него материали по ДП № 2086/2012 год. по описа на УП – Вълчи дол, се установява следното:

С Постановление от 23.10.2012 год. на органа по разследването ищецът е бил привлечен като обвиняем за евентуално извършено от него на 31.05.2012 год. престъпление по чл. 216, ал. 1 НК и на същата дата е разпитан в това му качество. Спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка. В хода на разследването по ДП други процесуални действия с участието на ищеца не са извършвани. Обвинителният акт против Дж. Х. е внесен в РС – Девня на 13.11.2012 год. В хода на производството пред РС – Девня са проведени три съдебни заседания, на които ищецът е присъствал; Прокуратурата на РБългария е настоявала на ищеца да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца „т. е., в хипотезата на чл. 216, ал. 4 НК („маловажен случай“), изтърпяването на което да бъде отложено за срок от три години.

С присъда № 35/23.05.2013 год. по н. о. х. д. № 422/2012 год. на РС-Девня ищецът е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Присъдата на РС – Девня не е протестирана от Прокуратурата на РБ и е влязла в сила на 08.06.2013 год.

Съгласно справка за съдимост, ищецът не е осъждан.

Видно от Договор за правна защита и съдействие от 18.02.2013 год. и Разписка от 28.05.2013 г., ищецът е заплатил на адв. Д. Б. договореното възнаграждение от 1000 лева за осъщестевната от нея защита по н. о. х. д. № 422/2012 г. по описа на РС Девня.

Съвкупно от показанията на свидетелите А. А.(без родство и дела със страните) и Д.

Б. – адвокат, защитник на ищеца в производството по н. о. х. д. № 422/2012 год. на РС-Девня се установява следното: След като му било повдигнато обвинение ищецът бил силно притеснен, напрегнат, уплашен, споделял, че не може да спи вечер, сънувал кошмари, страхувал се, че може да бъде осъден, говорел с близките си за това, при което често започвал да плаче, всяко от съдебните заседания по наказателното дело представлявало за него силен стрес, в дните преди всяко заседание ищецът започвал интензивно да търси своя адвокат за да коментират и обсъждат защитата му, изпитвал стрес само при мисълта, че трябва да се явява в съда и след всяко задедание бил много притеснен от това, което му се случвало.

От заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза се установява следното: Към момента на извършеното освидетелстване на ищеца Д.Х. (февруари – март 2019 год.) същият е с проявена депресивна симптоматика в рамките на клинична картина на Рецидивирщо депресивно разстройство (РДР). Констатираното психично състояние не е психоза в тесния смисъл на понятието. РДР е субективнен дистрес и емоционално разстройство, които възникват в периода на адаптация към последицата от стресогенно жизнено събитие. От значение за психичното състояние на ищеца понастоящем е и неговият характер – той е личност с намален фрустрационен толеранс, лесна капитулация пред трудностите, лесно раним, нестабилен, с интровертна насоченост, тревожен и песимистичен. У ищеца са налице свръхценни изживявания за вина, невъзможност за справяне с ежедневието и трудовите задължения. Същият е с понижена самооценка и самочувствие, споделил с вещите лица, че в момента на обследването е безработен и не може да се грижи за семейството си – съпруга и четири деца. Воденият срещу ищеца наказателен процес е довел до психотравмени изживявания, няма данни да са предприети нужните мерки за ефективното им лечение; понастоящем тази психотравма не е преработена и е актуална за него като става доминанта в съзнанието му, която се актуализира и обхваща мислите му при всеки последващ депресивен епизод, какъвто е и новоконстатираният с експертизата. Експертите заключват, че от извършеното комплексно психиатрично и психологическо обследване не може да се направи обосновано медицинско заключение, че диагностицираният депресивен епизод е в причинно следствена връзка с повдигнатото и поддържано против ищеца през 2012-2013 год. обвинение и последвалата оправдателна присъда. Констатираното от вещите лица депресивно разстройство при ищеца има различна симптоматика и не може да се приеме за пряк резултат от преживяната в периода на воденото срещу него наказателно производство психотравма.

Разпечатката съдържа 40 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9d1c246-0686-4579-8c6c-2129ae4b4c9b