Определение № 2793 от 04.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2793 гр. Варна, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501165 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 38672/15.05.2026г. от Ж. И. Д., ЕГН **********, адрес: с. Невша, община Ветрино, област Варна, срещу Определение № 6375/30.04.2026г., постановено по гр.д. № 20253110112751 по описа за 2025 г. на ВРС, Х състав, с което съдът:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 12751/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, образувано по предявена искова претенция от Ж. И. Д., ЕГН **********, адрес: с. Невша, община Ветрино, област Варна срещу „Сейм – Про“ ЕООД, ЕИК 201237431, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1505, район Слатина, Ситняково, № 23, ет.2; срещу Община Варна, Булстат 000093422, адрес: град Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43 и срещу Български спортен тотализатор Държавно предприятие“, ЕИК 202766380, със седалище и адрес на управление: град София, район Красно село, ***, на основание чл. 130 ГПК.

В частната жалба се излага, че районният съд неправилно е прекратил производството по делото. Сочи, че е налице правен интерес от предявяване на иска, който не е абстрактен, а конкретен. Изложени са конкретни фактически твърдения, които съдът е следвало да прецени. Оспорва се верността на един документ - графичната част /скица/ към Заповед № 32/01.02.1983г. като се сочат основанията за това. Наведен е и петитум, 1 съобразно искането. Твърденията за правен интерес са наведени в двете уточняващи молби, които ВРС не е съобразил. Твърди, че оспорваният документ не е бил представян като доказателство в друг процес, съответно не е бил пропуснат и срок по чл. 193 от ГПК. Сочи, че искът по чл. 124 ал. 4 от ГПК е самостоятелен и насочен към премахване на правните последици, произтичащи от неистинския документ. Твърди, че установяването на неистинността би имала значение в други водени от нея процеси в бъдеще.

Частния жалбоподател счита, че правният й интерес произтича от необходимостта по безспорен начин да се установи невярност на възстановената графична част, въз основа на приложените официални документи, издадени по строителни норми, действащи в периода 31.05.1983г. 07.10.1983г. за нова сграда с площ 70 кв.м., а не за надстройка с два етажа на сграда с площ 56 кв.м. и пристройка на същата с четири етажа.

Възстановената графична част не съответства на действителното фактическо положение и строителни норми, които строителни норми, действащи през 1983г. и фактическо положение след 27.08.1983г. и през 2026г. нямат нищо общо с наличието на предходни, водени производства, приключили с влезли в сила решения в периода 1998г. до 2000г., които се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на погиналата сграда с площ 56 кв.м. през октомври 1983г./за изготвяне на изкоп за нова сграда с площ 70 кв.м./ В конкретния случай процесния документ е създаден през 2012г. /след водените дела/, поради което е налице правен интерес да се изключи спор по всякакви други висящи и бъдещи производства - граждански и/или административни.

Сочи, че дадените от съда указания са били некоректни и подвеждащи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.

По същество е неоснователна поради следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявена искова претенция от Ж. И. Д., ЕГН **********, адрес: с. Невша, община Ветрино, област Варна срещу „Сейм – Про“ ЕООД, ЕИК 201237431, със седалище и адрес на 2 управление: град София, п.к. 1505, район Слатина, Ситняково, № 23, ет.2; срещу Община Варна, Булстат 000093422, адрес: град Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43 и срещу Български спортен тотализатор Държавно предприятие“, ЕИК 202766380, със седалище и адрес на управление: град София, район Красно село, *** с искане да се признае за установено, в отношенията между страните, че невярно е възстановена графична част на скица № 381/03.05.1982 г. неразделна част от етапна реализация на квартално застроителния план на кв.60 по плана на 8-ми микрорайон на град Варна, одобрен със заповед № 32/01.02.1983 г. за надстройка с два етажа и пристройка с четири етажа на сграда – фурна с площ 56 кв.м. в имот с пл. № 7 при градоустройствената основа от 31.05.1983 г. за изцяло ново строителство на нова сграда с площ от 70 кв.м. в дворно място с площ 83 кв.м. ид.ч. от парцел с площ 220 кв.м., образуван от имоти с пл. № 6 и пл. 7 от кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на град Варна. В исковата молба ищцата излага, че праводателите й купуват къща на три етажа на ул. „Сан Стефано“ № 7 ведно с 83 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 220 кв.м., съставляващо имот с пл. № 6,7 от кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на град Варна. По отношение на дворното място, съставено от два имота с пл. № 6 и 7 не е извършвана съдебна или доброволна делба и същото е съсобствено.

Къщата е изградена съгласно проект – план за направа на една фурна на Никола Пенчев, с площ от 56 кв.м. Праводателите й решават да я преустроят за жилищни нужди, с оглед на което се снабдяват с виза за проектиране № 1276/01.10.1981 г. Направено е възражение от страна на праводателя на ищцата, да бъдат оставени в имота, с цел извършване на надстрояването, предвидено по застроителния план. След градоустройствено решение от 31.05.1983 г. на заповед № 32/01.02.1983 на Председателя на СК на ОбНСВарна се изготвя архитектурен проект за изцяло нова сграда със застроена площ от 70 кв.м. Последният е одобрен на 27.07.1983 г.Скица № 381/03.05.1982 г. – графична част към заповед № 32/01.02.1983 г. е унищожена. В изпълнение на решение по адм.дело № 1321/2009 г. на АСВ е изпратено на кмета на Община Варна за произнасяне по искане за възстановяване на графична част неразделна част към заповед № 32/01.02.1983 г. За възложител е избран първият ответник и на основание договор № Д-11-9200/1072 от 16.08.2011 г.изготвя възстановяване на графична част. Със заповед № 051/19.03.2012 г. на зам.кмета на Община Варна 3 възстановената графична част е одобрена. Излага съображения, че възложителят не е възстановил вярно графичната част, тъй като не са приложени нормите действащи към 31.05.1983 г., а също и не са анализирани вписванията във виза за проектиране № 1276/01.10.1981 г., не са съобразени и градоустройствените решения. Невярно е възстановен и парцела на праводателите й. Твърди, че невярно е възстановяването на графичната част за надстройка с два етажа и пристройка с четири етажа на сграда – фурна с площ 56 кв.м. в имот с пл. № 7 вместо с вярното градоустройствено решение към 31.05.1983 г. за строителство на изцяло нова сграда с площ 70 кв.м. Заявява, че е приложена невярна дворищна регулация. Посочва, че ответниците, в периода от 16.08.2011 г. до 19.03.2012 г. са знаели за възстановеното строително досие, но умишлено не са се съобразили с него и така изготвят невярна графична част. Посочва, че целта на първия ответник да изготви така графичната част в този вид за надстройка с два етажа и пристройка с четири етажа на сграда фурна с площ 56 кв.м. е за да се доказва от представляващите третия ответник, че в сграда с площ 70 кв.м. съществува сграда с площ 56 кв.м. по архитектурен проект, одобрен на 01.04.1926 г., на която сграда с площ 56 кв.м., собственик е третия ответник, на основание нотариален акт № 18/1978 г. и решенията по чл.

108 и чл. 109 ЗС. Тази невярна графична част се ползва от третия ответник за доказване, че в пететажната сграда с площ 70 кв.м., изградена с разрешение за строеж № 129/07.10.1983 г. се намира и съществува сграда с площ 56 кв.м. по нотариален акт № 18/1978 г., с които и през 2025 г. се легитимира за доказване на вещни права, защото така било ситуирано на възстановената скица за пристройка и надстройка на тяхната собственост по нотариален акт № 18/1978 г. Моли за уважаване на исковата претенция. В първата уточнителна молба твърди, че между нея и третия ответник е налице гражданско правен спор, въз основа на който е образувано гр.д. № 108/2025 г. по описа на Районен съд – град Варна, неприключило към настоящия момент, образувано по искова претенция на ищцата с искане да се признае за установено, че е собственик на имот с идентификатор ***, находящ се на първи етаж на пететажна жилищна сграда, находяща се в град Варна, ***, на основание наследяване и да се осъди третият ответник да й предаде владението като се отмени и издадения му констативен нотариален акт за процесния имот. Твърди, че в горецитираното производство следва да се установи какво е било градоустройственото решение от 31.05.1983 г. на 4 квартално – застроителния план за етапна реализация на кв.60, 8-ми подрайон на град Варна, одобрен със заповед № 32/01.02.1983 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Варна за нова сграда с площ 70 кв.м. или за пристройка с два етажа на сграда – фурна с площ 56 кв.м. по нотариален акт № 18/1978 г., както и дали тази сграда е погинала през октомври 1983 г. Твърди, че процесният документ е създаден през 2012 г. от първия ответник по поръчение на втория ответник и не е съществувал при предходно водените производства, поради което оспорване по отношение на същия не е могло да бъде проведено.

Заявява, че искането за установяване на невярност на графичната част ще има значение в другите производства, водени между страните, евентуално за отмяна на влезли в сила решения. Посочва, че установяването на неистинността на този документ, ще има значение и ще следва да се изключи от доказателствения материал и по него няма да работят вещите лица, при изготвяне на заключение. Твърди, че създател на документа е първия ответник, по поръчение на втория, а третия се ползва от него. Заявява, че по гр.д. № 108/2025 г. по описа на Районен съд град Варна следва да се изготви съдебно техническа експертиза, при която вещото лице, ако работи по тази невярна графична част, ще даде невярно заключение, с оглед на което обосновава правния си интерес от водене на настоящото производство.

Уточнява, че тази невярна възстановена графична част засяга правото й на наследство след май 2015 г. върху пететажната сграда и върху дворното място.

С втората уточнителна молба заявява, че правния й интерес е обоснован от нуждата да се отстрани правната несигурност създадена от неверен документ, който се ползва или може да се ползва срещу нея в други правоотношения.

Твърди, че този документ засяга правна й сфера и я застрашава. Заявява, че процесният документ е неверен по отношение на неговата материална доказателствена сила. Не е предприемала действия по оспорване на документа, а предприема действия по неговото оспорване едва с настоящото производство. Заявява, че е оспорила заповед № 51/19.03.2012 г. на заместник кмета на Община Варна като е прието, че жалбата е била процесуално недопустима, с оглед депозирането й извън процесуалните срокове затова, а след това е оспорила заповедта и като нищожна, но там не е оспорвана графичната част.

За да постанови обжалваното определение, съставът на ВРС е приел, че правен интерес от установяване по съдебен ред с влязло в сила решение на 5 неистинност на документ е налице тогава, когато това решение може да се противопостави на трети лица за решаване на друг правен спор или ако неистинността на документа има значение за други правоотношения между страните. В този смисъл са определение № 98/05.03.3015 г. по ч.гр.д. № 6505/2014 г. по описа на първо г.о. на ВКС и определение № 48/27.10.2015 г. по ч.гр.д. № 5171/2015 г. по описа на първо г.а. на ВКС. Правният интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал.4 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Правният интерес не е налице, когато страната се позовава на абстрактна възможност, съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е необходимо да бъде използван като доказателство с оглед други правоотношения между страните. В този смисъл решение № 124/18.04.2013 г. по гр.д. № 783/2012 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС.