Решение № 15275 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15275 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110142767 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ – ..“ ЕАД срещу ЗАД „..“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, с искане за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 988,39 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012132326535, образувана във връзка с настъпило застрахователно събитие на 27.09.2023 г., вследствие от което били нанесени щети по л.а. „..“ с рег. № .., предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Каско+“, обективиран в застрахователна полица № 440123213071494.

Ищецът твърди, че на 27.09.2023 г., в гр. София, на бул. „Овча купел“ № 1, водачът на л.а. „..“ с рег. № .., движейки се с несъобразена скорост, без да съобрази необходимата дистанция, се ударил в спрялата колона от автомобили, от което били нанесени щети по л.а. „..“ с рег. № ... Сочи, че увреденото имущество било предмет на сключен договор за застраховка „Каско+“ по застрахователна полица № 440123213071494, със срок на валидност от 13.06.2023 г. до 12.06.2024 г. В тази връзка, пред дружеството била заведена преписка по щета № 44012132326535, по която било одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 4211,24 лв. Към датата на ПТП отговорността на виновния водач била застрахована при ответното дружество, съгласно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка, с изплащане на застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя на 1 делинквента. Сочи, че изпратил до ответника покана за възстановяване на регресното вземане, ведно с дължимите ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като ответникът му изплатил сумата от 3237,85 лв., поради което бил налице непогасен остатък от 988,39 лв. Ето защо моли съда да осъди ответника да му плати сумата от 988,39 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че към датата на процесното събитие е осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „..“ с рег. № .., настъпването на процесното събитие по негова вина, както и механизма на ПТП, от което са последвали твърдените вреди.

Оспорва единствено размера на претенцията на ищеца, като твърди, че изплатеното обезщетение не отговаряло на действителните вреди. Счита, че с изплащането на сумата от 3237,85 лв. е репарирал в пълен размер вредите по застрахованото имущество. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.411 от КЗ.

Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника. Съдът намира, че събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически състав. Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че на 27.09.2023 г., в гр. София, на бул. „Овча купел“ № 1, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „..“ с рег. № .., чиято гражданска отговорност към датата на събитието била застрахована при ответника, от което били нанесени щети по л.а. „..“ с рег. № .., предмет на сключен при ищеца договор за имуществена застраховка „Каско+“, поради което за поправянето им 2 ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на 4211,24 лв., част от стойността на което, в размер на 3237,85 лв., била възстановена от ответника. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства – Застрахователна полица № 440123213071494. и общи условия към нея; констативен протокол за ПТП №1717000 на ОДМВР - Пловдив; преписка по щета № 44012132326535, платежно нареждане от 06.10.2023г.; застрахователна полица за застраховка Гражданска отговорност №BG/11/123000798776.

С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото на 27.09.2023г. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в протокола за ПТП повреди, за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ – да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума. Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът като застраховател е изплатил в полза на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 4211,24 лв., с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.

Поради изложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства обуславят извода, че поведението на причинителя на вредата разкрива признаците на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние, изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.

Не се оспорва от ответното дружество обстоятелството, че към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие гражданската отговорност на причинителя на произшествието е била застрахована при него по силата на договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това и с оглед на извършеното плащане от страна на ищеца като застраховател по застраховка „Каско на МПС” са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по отношение на ищеца на основание чл.

411 от КЗ. Спорен между страните е размерът на причинените вследствие процесното ПТП вреди, които подлежат на обезщетяване. Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл решения №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, №109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на 3

ВКС, ТК, І ТО, №52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО/ обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от КЗ/. Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, но тук такива изключения не се твърдят. Спорен е между страните размерът на дължимото обезщетение за възстановяване на щетите. По делото е прието заключение на съдебнаавтотехническа експертиза, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно дадено и кредитира изцяло. Вещото лице е посочило, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „..“ с рег. № .., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 5582,66 лева/2854,37 евро. Ответникът не оспорва, че дължи заплащане на разходите за определяне на обезщетението в размер на 15 лева ликвидационни разноски, както е предвидено и в чл.411 КЗ. Ищецът е заплатил на застрахования сумата от 4211,24 лева, като е встъпил в правата му спрямо причинителя на вредата/застрахователя по застраховка Гражданска отговорност по отношение на тази сума, както и сумата от 15 лева ликвидационни разноски.

Ответникът е заплатил извънсъдебно сумата от 3237,85 лв., с която счита, че е репарирал изцяло ищеца. Видно от приетата по делото експертиза стойността за възстановяване на щетите е 5582,66 лева/2854,37 евро, която е над определената и изплатена от ищцовото дружество на застрахования, поради което съдът приема, че със заплащането на сумата от 3237,85 лв ответникът не е изпълнил в цялост задължението си, и исковата претенция се явява основателна до пълния й предявен размер от 988,39 лева/505,36 евро.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 464,85 евро, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, от които 50 лева – държавна такса, 468 лева – адвокатско възнаграждение, 200 евро – депозит за вещо лице.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.411 от КЗ „ЗАД ..“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..., да заплати на „ДЗИ – ..“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., сумата от 988,39 лева/505,36 евро регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а. „..“ с рег. № .., а именно непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012132326535, образувана във връзка с настъпило застрахователно събитие на 27.09.2023 г. в гр. София, на бул. „Овча купел“ № 1, вследствие от което били нанесени щети по л.а. „..“ с рег. № .., предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Каско+“, обективиран в застрахователна полица № 440123213071494, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2025г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЗАД ..“ АД, ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – ..“ ЕАД, ЕИК ..., сумата от 464,85 евро, представляваща сторени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5