Решение № 347 от 15.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. София, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г.ева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Петя Г.ева Търговско дело № 20211100900943 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „МТК Г.“ ООД срещу С.О., с която са предявени обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 83 829,25 лв. с ДДС, представляваща дължимото (допълнително) възнаграждение по договор №СОА16-ДГ-56-1196/02.12.2016 г. за извършване на обществен превоз по автобусни линии от общинската транспортна схема на С.О. за месец юли 2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до погасяването й; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 23 774,91 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото (допълнително) възнаграждение по договор за извършване на обществен превоз №СОА16-ДГ-56-1196/02.12.2016 г., за периода 15.08.2018 г. 31.05.2021 г. Претендира разноски по делото.

Ищецът твърди, че с ответника са в договорни правоотношения по договор за извършване на обществен превоз №СОА16-ДГ-56-1196/2.12.2016 г. за обществен превоз по основни градски линии № 12, 18, 20/21, 23, 24/2А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна мрежа на С.О. срещу възнаграждение, уговорено в чл.5, ал.1 и ал.2 от договора. Съгласно клаузите на чл.5, ал.4 били уговорени условията и реда за промяна на цената на километър за извършения превоз, на която база се определя възнаграждението на превозвача. Счита, че след настъпилите промени в условията по т.2 за изменение на размера на възнаграждението и при прилагане на нормата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, следва да се актуализира превозното възнаграждение с два пъти по 2,5 %. Това съответства на волята на страните, изразена в договора, както и на нормативната уредба, уреждаща отношенията по възлагане на обществен превоз, обективирана в Регламент (ЕО) №1370/2007 г. на ЕП и на Съвета от 23.10.2017 г. и Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС за установяването по обективен 1 и прозрачен начин на механизми за разпределение на разходите и подходяща възвращаемост на капитала. Поддържа, че за извършения превоз за процесния период ищецът е съставил надлежни фактури. Въпреки поканите ответникът не е заплатил дължимото допълнително възнаграждение, което поражда интерес от предявяване на иск за заплащането, както и за мораторна лихва за забава от 15.08.2018 г. до предявяване на исковата молба.

Ответникът, с писмения отговор в срока по чл.367 ГПК, оспорва иска като неоснователен.

Поддържа, че спорната клауза на чл.5, ал.4, т.2 от договора е нищожна (не сочи конкретно основание), че не следва да бъде заменяна с повелителна разпоредба на закона и не съответства на търговските обичаи. Твърди, че страните са допуснали техническа грешка в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора като са определили за начална дата, от която се следи за промяна на цената на ГСМ, датата на подписване на договора. Твърди, че договорът влиза в сила на 26.07.2017 г. и с оглед на този момент следва да се определя и базовия период при определяне на увеличението на договорното възнаграждение. Също така, че непровеждането на преговори след мотивирано писмено предложение от някоя от страните, като необходимо условие за промяна на определената по договора цена е пречка за влизане в сила на клаузата за автоматично увеличение в размер на 2,5 % и на последиците по чл.5, ал.4, т.2. При евентуалност поддържа, че главната искова претенция е неоснователна поради това, че обхваща период, в който изпълнението все още не е започнало в случая преди – 26.07.2017 г. и не са налице основания за изменение на цената по чл.5, ал.1. Алтернативно, оспорва иска като неоснователно завишен, с оглед на реалния и справедлив размер, с който следва да се повиши определената по договора базова цена, като се ползват официалните данни от НСИ. Моли съдът да отхвърли главния и акцесорния иск, като присъди разноски и прави евентуално възражение относно размера на адвокатското възнаграждение на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва договора да е влязъл в сила на по-късна дата от подписването му; че отправянето на покана за споразумение относно цената е само правна възможност, а не задължение на страните и условие за промяна на възнаграждението.

С допълнителният отговор ответникът оспорва иска и направените от ищеца възражения.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Между страните е прието за безспорно и поради това - неподлежащо на доказване обстоятелството, че са сключили договор №СОА16-ДГ-56-1196/02.12.2016 г., съгласно който, ответникът е възложил на ищеца, който е приел, да изпълнява обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии №12, 18, 20,21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О., съгласно приети експлоатационни планове и с 60 броя новопроизведени автобуси, описани в приложение Б към договора. Това се установява и от представения по делото договор за обществен превоз, Заповед от 06.08.2008 г. на Кмета на С.О., Заповед № РД 09-3876/07.10.2008 г. на Кмета на С.О. и Решение № 578 от 28.07.2016 г. на СОС. Също така, с определението по чл.146, ал.1 ГПК от съдебно заседание на 29.03.2022 г. е прието за безспорно, че автобусите обслужващи процесните градски линии за обществен превоз, разходват гориво природен газ и че ответникът е заплатил базовата цена, уговорена в договора от 02.12.2016 г. за обществен превоз в размер на 3 лв. за километър без ДДС, за процесния период.

От съдържанието на сключения между страните договор се установява, че е за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия (чл. 3, ал. 1).

Съгласно чл.3, ал.2 от договора, същият влиза в сила от датата на представяне на оригинал на влязло в сила определение за прекратяване на адм.д. № 11168/2021 г. на АССГ. Съгласно протоколно определение от 05.10.2016г., постановено по адм. дело № 11168/2012 г. по описа 2 на АССГ, производството по същото е прекратено поради отказ от предявените искове от „МТК Г.“ ООД. Видно от поставения щемпел върху протокола, определението за прекратяване е влязло в сила на 25.10.2016 г., т.е. преди сключване на договора между страните.

Цената и начина на плащане са определени в чл. 5 от договора. Уговорено е възложителят да заплаща на изпълнителя за извършения по предмета на договора обществен превоз цена в размер на 3 лв. на километър, без ДДС, на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание, съгласно Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение във форма, съгласно Приложение Д „Методика за отчитане и окачествяване на транспортната задача“, представляващо неразделна част от договора (чл. 5, ал. 1). В договора е предвидена клауза за промяна на цената на извършвания превоз в зависимост от промяна в цената на гориво-смазочните материали след датата на подписване на договора.

Съгласно клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключването на договора се променя при промяна в цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо стойността по чл. 5, ал. 1. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2,5 %.

Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора, при настъпване на което и да е от условията, описани в т. 1 и т. 2 всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано писмено предложение за преговори. Преговорите следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване мотивираното писмено предложение. Преговорите следва да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение, настъпват последиците, посочени в т. 1 и т. 2.

Установява се от писмените доказателства, че ищецът е отправил до ответника и на 28.09.2017 г. е получено предложение за провеждане на преговори за актуализиране на цената по договора съгласно уговореното в чл. 5, ал. 4, т. 2 и т. 3 от договора (л. 26-27).

Приложено е и второ предложение в същия смисъл, за което, не може да се установи дали е връчвано на ответника и в случай, че е връчвано – на коя дата (л. 28-30). Поради това, съдът приема, че това второ предложение не е получено от ответника.

По делото е изискана и приета справка от НСИ (л.123-127), видно от която цените на природния газ за крайните небитови клиенти за периода юли-декември 2016 г. до м.юли 2018 г.(в който попада и процесният месец) са увеличени спрямо цените в периода юлидекември 2016 г. (в който попада месецът на подписване на процесния договор) с повече от 20 % независимо от това в коя група потребители би попаднал ищецът. Изследването е изготвено по приложената методология, изготвена на база изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1952.

От заключението на съдебно счетоводната експертиза се изяснява, че увеличението на цената на природния газ за второто шестмесечие на 2018 г., сравнена с цената през второто шестмесечие на 2016 г. е с над 50 %, като за всеки вид цена и група са посочени в табличен вид в заключението. Според заключението на ССчЕ по задача № А.2), Б.8), Б.9) и Б.10) размерът на неплатеното възнаграждение за месец юли 2018 г., за изминалите общо километри от 465 718, 065, формирано в резултат от увеличението с 5 %, е 83 829, 25 лв.

ДДС. Възнаграждението за този пробег, платимо при цена от 3, 15 лв/км, възлиза на 1760 414, 28 с ДДС, докато заплатеното възнаграждение е в размер от 1 676 585, 03 лв. От заключението и от изслушване на вещото лице в съдебно заседание се изяснява, че разделено на две (т.е. при прието увеличение от 2, 5 %), размерът на допълнителното 3 възнаграждение би бил 41 914, 63 лв.

Вещото лице в заключението по задача Б.6. изяснява, че увеличението на цената на природния газ през второто шестмесечие на 2018 г. спрямо второто шестмесечие на 2016 г.е с 53, 39 % , а спрямо второто шестмесечие на 2017 г. – с 15, 04 % съгласно данните от НСИ .

Същите данни, сравнени обаче на база цената на която е купувал природен газ ищеца, показват увеличение през м.юли 2018 г. спрямо м.декември 2016 г. с 26, 55 %, а спрямо м.юли 2017 г. – с 29, 03 %.

Във втори вариант на заключението на вещото лице, размерът на допълнителното възнаграждение е изчислено и възлиза на 62 871, 95 лв. с вкл.ДДС, на база индексираната цена при 3, 75 % увеличение (или равна на 3, 1125 лв./км.), което вещото лице е приело за реалния и справедлив процент, с който следва да се увеличи възнаграждението.

Относно спорния по делото въпрос за приложението на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора: С клаузата на чл. 5, ал. 4 от процесния договор са уговорени хипотези, при които се променя цената за километър маршрутен пробег. Предвидено е, че при промяна на икономическите условия поради повишаване на цените, от които зависи изпълнението на договора от страна на изпълнителя, се индексира и дължимото по договора възнаграждение. Една от уговорените хипотези за компенсиране на разходите на превозвача, на която се позовава ищецът в настоящото производство, е промяна на цената на гориво- смазочните материали.

С представените от ответника споразумения от 20.01.2021 г. и №СОА 21-ДГ 563734/05.10.2021 г. се урежда промяна на цената по договора във връзка с увеличение на стойността на инфлацията, което е основание за актуализирането й по чл.5, ал.4, т.1 от договора.

Процесната претенция е за увеличение на цената поради повишаване на цената на ГСМ с повече от 20%, което представлява различно и самостоятелно основание за изменение на цената на договора, поради което възражението на С.О. в този смисъл е неоснователно. В т.1 и т.2 на чл.5, ал.4 от процесния договор са уредени две самостоятелни хипотези за увеличение на първоначално уговорената цена по договора за превоз, като при настъпването на всяко едно от уговорените основания, цената по договора се променя.