Решение № 3317 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3317 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100101028 по описа за 2023 година

Ищците Е. Т., Ф. Т., Е. Т., К. К. и К. Т. твърдят в исковата молба, че са претърпели подробно описани в исковата молба неимуществени вреди от смъртта на У. Т., син на първите двама и брат на последните трима ищци, починал при ПТП на 08.02.2018г., настъпило на АМ „Хемус“, км. 382. Сочат, че ПТП е резултат от виновното поведение на водача на л.а. Мерцедес с рег.

№******* М.н В.Д., като починалият е бил пътник в така посочения лек автомобил. Поддържат, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД „А.Б.“ АД.

Сочат, че извънсъдебно е предявена застрахователна претенция до ответника, който е определил обезщетение от по 60 000 лв. за родителите на починалия и е отказал изплащането на обезщетение на сестрите и брат му. Считат, че определените обезщетения не отговарят на съдебната практика и принципа на справедливостта като занижени, а сестрите и братът на починалия също имат право на обезщетение, като постановеният отказ на застрахователя да изплати такова е незаконосъобразен. Ето защо, претендират ответника да бъде осъден да заплати допълнително обезщетение от още по 60 000 лв. на Е. и Ф. Т. и по 100 000 лв. на останалите трима ищци, ведно със законната лихва от датата на 1 злополуката – 08.02.2018г.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва вината на застрахования при него водач и заявява, че не само е определил, но е и изплатил на първите двама ищци застрахователно обезщетение от 60 000 лв. за всеки от тях.

Оспорват легитимация на Е. Т., К. К. и К. Т. да търсят застрахователно обезщетение от смъртта на У. Т.. От една страна, не са ангажирани доказателства за родствената им връзка с починалия, а от друга оспорват между посочените лица да е била налице емоционална връзка от такъв характер, че да причини болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за съответната родствена връзка. На следващо място, оспорва претенциите по размер, като счита изплатеното от него обезщетение за съобразено с константната съдебна практика и размера на действително претърпените вреди. Оспорва механизма на ПТП, посочен в исковата молба. Твърди, че същото е настъпило в резултат и на противоправното поведение на водача на товарен автомобил „МАН“ с рег.

№******* и полуремарке с рег. №*******, който неправомерно е бил спрял в аварийната лента на АМ „Хемус“, с което е нарушил императивните разпоредби на чл.58, ал.1, т.1 и чл.58, ал.1, т.3 от ЗДвП, с което е станал причина за настъпването на ПТП и вредоносния резултат. Оспорва претенцията за лихва, като счита същата за нередовна, с оглед липсата на посочен период, за който се претендира същата, респ. за неоснователна.

Прави изрично възражение за погасяване на претенциите за законна лихва по давност.

По делото са конституирани трети лица – помагачи на ответника.

В писмено становище по делото от 17.10.2023г. третото лице-помагач „ЗД Е.“ АД оспорва вината за настъпилото ПТП на застрахования при него по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите водач на влечак „МАН“. Оспорва наличието на противоправно поведение, предприето от него, което да е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Оспорва заявените претенции по основание и размер, като счита същите за несъответни с принципа за справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД.

Третото лице помагач „ОЗК - Застраховане“ АД моли да бъде постановено решение, съобразно събраните по делото доказателства, като също счита, че водача на влекач с полуремарке няма вина за настъпилото произшествие.

2

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване механизма на процесното ПТП по делото за събрани писмени доказателства /констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум, и др./ и е изслушано заключението на КСМАТЕ, в което писмените доказателства са обсъдени подробно, поради което съдът не ги обсъжда отделно.

От заключението на КСМАТЕ, изготвено от вещите лица доц. А. А. и др М. Г. се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:

Произшествието е настъпило на 08.02.2018г. около 09:10 ч. на АМ „Хемус“, км 382 в посока гр. Варна. Водачът на товарен автомобил МАН с рег. №******* с полуремaраке с рег.№******* Б. ХЮ. Х. е пасивен участник в ПТП – управляваният от него товарен автомобил /т.а./ с ремарке е бил спрян неподвижен в лентата за принудително аварийно спиране на магистралния път.

Съгласно отразеното в констативния протокол и ръчната скица към него, лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №*******, управляван от М. В.Д., се е движел в лявата пътна лента, като вещото лице-автоексперт е изчислило скорост на движение от не по-малко от 155 км/ч. Водачът е управлявал автомобила си в т.нар. „бърза“ лента или поради спешност, или поради предприето изпреварване на по-бавно движещ се автомобил, но такъв не е отразен на скицата. При завръщането си в дясната пътна лента, водачът е боравил неправилно с органите за управление на автомобила, като е завил порязко надясно, при което л.а. е загубил напречна устойчивост на движение с настъпване на странично занасяне. Това е променило зададената от водача траектория на движение, л.а. се е отклонил повече надясно, навлязъл е в лентата за аварийно спиране и се е ударил в задната лява част на полуремаркето на т.а. МАН. Ударът е настъпил с подпъхване на предната дясна част на л.а. Мерцедес под задната лява част на неподвижното полуремарке на т.а. МАН. Подпъхването е под задната напречна греда на пода на полуремаркето, настъпило бързо поради високата скорост на л.а.

Мерцедес и неподвижната автокомпозиция на т.а. МАН. В действителност ударът е челен кос ексцентричен, с приплъзване, при което предната дясна част се подпъхва постепенно докато се достигне най-задното ляво колело и се удари в гумата му, като са настъпили няколко последователни удара.

Инициалният -първият удар е на дясната част на предната броня с лавата част на задната напречна греда-броня със застъпване 0.5- 0.6 м. Следват удари на десния фар, предния десен калник, десния рог, дясната част на предната рамка на радиаторите. Вещото лице сочи, че вероятно е имало и контакт с части вдясно на двигателя, последвал е удар в предното дясно колело с разрушаване на окачването му, удар в предната дясна колона с челното стъкло, дясната част на арматурното табло, достигната е и средната дясна колона. Водачът на автомобила е получил директен удар от задната лява част 3 на полуремаркето, затова тялото му е раздробено в горната му част. Крайната фаза на удара е с настъпили деформации и увреждания в окачването на найзадното дясно колело от третатата ос и на средното дясно колело на полуремаркето. След приключване на деформациите е настъпила втората фаза на удара-фазата на взаимното отблъскване. Автокомпозицията е отблъсната напред. Лекият автомобил Мерцедес със силно разрушена дясна част е придобил ротация в посока на часовниковите стрелки, със странично отблъскване. Поради наличието на остатъчна кинетична енергия е продължил напред и наляво със сложно транслационно и ротационно движение до мястото, където е спрял неподвижен.

Съобразно тези факти, вещото лице – автоексперт е посочило, че водачът на л.а. Мерцедес е имал техническата възможност да не допусне настъпването на ПТП, ако е управлявал автомобила си адекватно в лява пътна лента, независимо дали е изпреварвал, като прецени правилно пътната ситуация, скоростта си на движение и действа плавно с органите за управление на автомобила. Неволното навлизане в аварийната пътна лента се получава най-често при рязко и прибързано боравене с волана – тоест при порязкото му завъртане – или натискане на спирачния педал, при което се получава странично плъзгане – занасяне и загуба на контрол над управлението на автомобила.

Ударът е настъпил в светлата част от денонощието, при много добра видимост. Пътят в този участък е прав, при което водачът на л.а. Мерцедес е имал възможността да възприеме т.а. от разстояние над 300 метра. По делото не са събрани конкретни данни за това какви са причините за спирането на т.а. в аварийната лента, нито относно това дали т.а. е бил спрян в период от време преди удара или непосредствено преди това. Няма данни къде се е движел т.а. преди спирането си, нито за неговата скорост преди спирането, в огледния протокол няма данни и за поставен светлоотразителен триъгълник.

При изслушването си в о.с.з. в.л. доц. А. пояснява, че при процесната маневра, при което е настъпило ПТП, наличието на поставен обезопасителен триъгълник не би повлияло на ситуацията.

Посочените обстоятелства са извън предмета на делото, доколкото правото на ищците произтича от установяването на осъществен деликт от страна на водача на л.а. Мерцедес, защото искът е предявен срещу застрахователя на неговата гражданска отговорност. Те биха имали правно значение при спор между ответника и третите лица помагачи относно наличието на солидарна отговорност между тях, респ. права по чл.127, ал.2 от ЗЗД.

От процесното ПТП за У. Т. са настъпили като пряка и непосредствена последица прежизнени травматични увреждания – декапитация, като пострадалият най-вероятно е пътувал на предна дясна седалка. Този факт се установява от приетото по делото заключение на КСМАТЕ, неспорено от страните, което съдът кредитира изцяло.

От ангажираните по делото писмени доказателства – извлечения от регистъра на населението на Израел, се установява, че ищците Е. и Ф. Т. са 4 родители на починалия, ищците К. К. и К. Т. са негови сестри, а ищецът Е. Т.

– негов брат.

За установяване на неимуществените вреди на ищците по делото е проведен разпит чрез видеоконферентна връзка на свидетелите Шариф Р. и М. Т..

При разпита свидетелят Р. заявява, че има много далечна роднинска връзка със семейството и е в близки отношения с ищците, както е бил и с починалия, още от дете. Семейството е много сплотено, имало четири деца, от които У. бил най-възрастният. Бил пример за подражание на всички, истински лидер. Малкият му брат е практически сляп по рождение, като У. непрестанно го подкрепял и финансово, и ментално. Така подкрепял и родителите си, като бащата също е инвалид. Поддържали непрекъснато много близка връзка, макар У. от 2 000г. да живеел и работел в чужбина – предимно в Източна Европа. У. дал обет за безбрачие, докато не се ожени малкия му брат, защото смятал, че ако създаде семейство, след смъртта на родителите му, няма да има кой да се грижи за брат му. Много обичал и сестрите си, които са близначки. К. имала финансови проблеми и била в процедура по ликвидация на фирма, за което било образувано дело в Районния съд в Хайфа. В тази връзка У. й превел значителна сума пари, за да помогне. Бил близък и с двете й деца. Веднъж на две седмици се прибирал, за да може да ги подкрепи, вкл. и финансово – носел подаръци, давал им пари в брой. Всеки път прибирането му било празник за семейството. След смъртта на У. К. изпаднала в депресия, което влошило отношенията й със съпруга й и в крайна сметка довело до развод. Другата сестра, К., живеела със семейството на родителите и също била подкрепЯ. финансово и ментално от брат си. Преди 3-4 години тя се е омъжила.

Заявява, че и до момента майката на У. ходи в черни дрехи, семейството не празнува вече нито Коледа, нито Великден, всеки един празник е като траурна церемония у тях. Разбити са душевно и са в дълбока депресия. Всяка година на рождения му ден семейството се събира. Майка му казва, че ако не е малкият й син, отдавна би се самоубила, че животът й няма вече никакъв смисъл. Същото е и с баща му, както и с малкия му брат Е., който не е способен да работи и непрекъснато се затваря сам в стаята си.