Определение № 402 от 20.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 402 гр. Варна, 20.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900015 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 5383/28.02.2024 г. от „Триус-3“ ЕООД, чрез пълномощник адв. С. Д. от АК – Варна, с която се иска допълване на постановеното по делото Решение № 56/05.02.2024 г. в частта за разноските, като с молбата се отправя искане за изменението на акта чрез присъждане на направените по делото разноски в полза на молителя.

В молбата се излага, че неправилно съдът е отказал да присъди разноски на жалбоподателя в производството по обжалване на отказ на длъжностно лице при Агенцията по вписванията. Твърди се, че направените разноски следва да се присъждат от съда на страната, в чиято полза е постановено решението с оглед приетото изменение на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ. Като се позовава на мотивите, изложени в Тълкувателно решение № 5/14.07.2022 г. на ВАС, ОСС, I и II колегия, по Тълкувателно дело № 4/2020 г., моли за присъждане по представен опис на разноските по делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Агенция по вписванията подава писмен отговор с вх. № 6435/12.03.2024 г., с който изразява становище за неоснователност на молбата и моли за оставянето й без уважение. Позовава се на константната практика на ВКС, съгласно която предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, разноските са за сметка на молителя, а разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ е препращаща към реда за присъждане на разноски по чл. 541 от ГПК. В евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.

За да се произнесе по молба с вх. № 5383/28.02.2024 г., настоящият състав съобрази следното:

Съдът намира, че молбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ не е спорно, а е охранително производство по смисъла на чл. 530 от ГПК и Агенцията по вписванията няма качеството на страна в това производство, като всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност. Спорният въпрос в случая е свързан с това присъждат ли се разноски в производството по обжалване на 1 откази за вписвания и обявявания в ТРРЮЛНЦ. Следва да се отбележи, че по така зададения въпрос е налице формирана постоянна практика на ВКС. В същата се приема, че регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Глава 49 от ГПК. Едностранният характер на производството е несъвместим с отговорността за разноски, тъй като общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 от ГПК е, че разноските са за сметка на молителя.

В решението си ВОС е мотивирал своето становище по въпроса с изложените съображения в съответствие със застъпената практика. Преценявайки отново всички релевантни за изводите си обстоятелства, съдът не намира основание да измени горните изводи. Отговорност за разноски се носи за исковите, обезпечителните и изпълнителните производства, които са с двустранен характер, а по отношение на охранителните такива не е предвидена такава възможност /чл. 541 от ГПК/. Изменението на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ не води до промяна в характера на производството по обжалване, което продължава да е едностранно охранително и следва от характера на защитимото субективно материално право на жалбоподателя, чийто правен интерес е засегнат от отказа на длъжностното лице.

В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд /Определение № 139/30.03.2022г. по ч.т.д. № 2742/2021г. на ВКС, Определение № 157/11.04.2022г. по ч.т.д. № 585/2022г. на ВКС, Определение № 219/20.05.2022г. по ч.т.д. № 768/2022г. на ВКС, Определение № 615/23.11.2022г. по ч.т.д. № 2297/2022г. на ВКС/, която изцяло се споделя от настоящия състав.

Изложеното налага извод за неоснователност на молбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5383/28.02.2024 г. на „Триус-3“ ЕООД, ЕИК 204938601, чрез адв. С. Д. от АК-Варна, за изменение на Решение № 56/05.02.2024 г. по т. д. № 15/2024 г. по описа на ВОС, в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от получаването му от страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2