Решение № 10562 от 05.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4626/2024
- Вид
- Решение № 10562
- Подписан
- 05.06.2025
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 24, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 519, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 10562 гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело №...0241110104626 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
М. А. К. - П. е предявила осъдителни искове по чл. 557, ал. 1, т. 1, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ срещу Г Ф, с който се иска осъждането на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 24 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания от ищцата като пътник в автобус, марка „Ю..“, модел „...“, рег. номер ..., вследствие на ПТП настъпило на 14.10.2020г., причинено при управление на неустановена марка и модел лек автомобил, управляван от неизвестен водач, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.01.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 2598, 72 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 29.03.2023 г. (датата на сезиране на ГФ на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до 24.01.2024 г.
Ищцата твърди, че на 14.10.2020 г. около 09.52ч. в гр. София автобус марка „Ю..“, модел „...“ с peг. № ..., управляван от Н. Б. К. с ЕГН **********, се е движил по бул. „О..“ с посока от ул. „Л..“ към ул. „Ж..“. В района на кръстовището с ул. „Н...“ неустановен автомобил с неустановена марка, модел, регистрационен номер и водач предприел внезапно навлизане от лява в дясна пътна лента пред автобуса, вследствие на което водачът на последния задействал спирачната система с авариен режим, за да предотврати удар с лекия автомобил. Твърди, че автобусът се е намирал изцяло в дясната пътна лента, когато водачът на неустановения лек автомобил, неправомерно и в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП предприел маневра за преминаване от лявата в дясната лента за движение, навлизайки внезапно пред автобуса, без да се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение. Сочи, че водачът на автобуса е предприел маневра за аварийно спиране, предотвратявайки настъпването на ПТП с неизвестния лек автомобил. В резултат на това ищцата, която била пътничката в автобуса, е загубила равновесие и е паднала на пода в салона на автобуса, вследствие на което е получила телесни увреждания.
Местопроизшествието е било посетено от дежурен .. „ПП“- СДВР, който съставил Констативен протокол № ... от 14.10.2020г. Твърди, че вина за настъпване на инцидента има неидентифицираният водач на неизвестното МПС, който не е съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил конкретни разпоредби от ЗДвП. Твърди, че е посетила 1
У.. „Н. И. П.“ ЕАД с оплаквания от силни болки в областта на гръдния кош, болки и ограничени движения в областта на десни рамо и мишница, като след извършени прегледи е поставена диагноза контузия на раменния пояс и мишницата и била освободена за домашно лечение с предписание за щадящ режим и прием на противовъзпалителни. Посочва, че на 16.10.2023г. - два дни след датата на инцидента, състоянието й се влошило - болките станали още по-силни (до нетърпими и неповлияващи се от обезболяващи), а движенията невъзможни. Това е довело до необходимостта от нов медицински преглед в Института където бил проведен КТ на дясна раменна става и гръден кош със заключение: фрактура на тялото на скапулата (лопатката) с нискостепенна дислокация на фрагменти и фрактура на 9то ребро вдясно. С оглед тежестта на получените травматични увреди, поставена била митела за срок 30 дни, изписани били аналгетици и обезболяващи, препоръчан бил режим на пълен покой. Предвид характера на увредите следвало да спазва щадящ режим на покой без натоварване. Вследствие фрактурата на ребро е изпитвала непрестанни силни болки, усилващи се до остри и нетърпими и при най-леко движение като помръдване, дишане, хранене, кашляне/ кихане. В резултат на инцидента се почувствала силно напрегната и стресирана като изгубила здравия си сън. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, както и причините и обстоятелствата за настъпването му. Счита, че доколкото протоколът няма материална доказателствена сила, твърденият с исковата молба механизъм не е доказан.
Твърди, че вина за настъпването на процесното ПТП има единствено Н. К., водач на МПС с рег. № ..., тъй като нарушил разпоредбата на чл. 5, т.1 от ЗДвП, като прави и искане за привличането му като трето лице-помагач по делото на страната на ответника. В условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване от страна на Н. К.. Твърди, че е налице съпричиняване и от страна на ищцата, доколкото не била предприела необходимите мерки за своята безопасност. Оспорва твърдените в исковата молба болки и страдания търпени от пострадалата. Счита, че претендираният от ищцата размер е силно завишен. Оспорва иска за лихва, доколкото не е представена банкова сметката от ищцата. Посочва, че фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок. В условията на евентуалност при уважаване на иска за лихва, счита, че началният момент, от който същата следва да бъде начислена е различен. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника Н. Б. К. моли исковете да бъдат отхвърлени като излага доводи, че неговото поведение като водач на автобуса е било напълно законосъобразно и че той е предприел маневра за аварийно спиране с цел намаляване на скоростта, за да избегне удар с лекия автомобил.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/деяние (действие или бездействие), извършено на територията на Република Б., причинено от водач на неидентифицирано моторно превозно средство; 2/ противоправност на деянието; 3/реално претърпяна вреда, изразяваща се твърдените в исковата молба неимуществени вреди; 4/причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието.
По предявения иск за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и поставянето на ответника в забава.
От фактическа страна
От приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на 14.10.2020 г., около 09.52 ч. в гр. София на бул. „О..“, в района на кръстовището с ул. „Н...“ е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на 2 автобус „Ю..“, рег. номер ..., собственост на „С..“ ЕАД и управляван от третото лицепомагач Н. К., като за пострадало лице е посочена ищцата М. К.-П., пътник в автобуса, освободена от У.. „Н.И.П.“, с работна диагноза „контузия на дясно рамо“. Произшествието е било посетено от мл. инсп. Р Г, дежурен ПТП-О“ПП“ – СДВР, като водачът на автобуса е бил изпробван с алкотест-дрегер и е било установено, че не е употребил алкохол. Като свидетел в протокола е посочена В. Д. В.. Като обстоятелства и причини за произшествието в протокола е описано, че пътничката е паднала до втора врата в салона на автобуса.
Посочено е, че спрямо водача на автобуса е издаден АУАН № ..... г.
В приложеното на л. 37 по делото удостоверение, издадено от отдел „П...“, С..., на 19.04.2023 г., е посочено, че срещу Н. К. е бил съставен АУАН № ..... г. за нарушение по чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и е било издадено НП № .../23.10.2020 г., с което му е било наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. по чл. 185 ЗДвП, връчено на 17.11.2020 г. и влязло в сила.
Приет е и лист за преглед на пациент за ищцата от 14.10.2020 г. с основна диагноза „контузия на раменния пояс и мишницата“, снета анамнеза „травма в автобус“ и назначена терапия митела и противовъзпалителни. На 16.10.2020 г. ищцата е била прегледана отново като й е била поставена нова диагноза „счупване на лопатката – закрито“, с назначена терапия митела за 30 дни и аналгетици. На същата дата е изготвен протокол от компютъртомографско изследване на ищцата на дясна раменна става и гръден кош, в който е посочено, че е констатирана фрактура на тялото на скапулата с нискостепенна дислокация на фрагменти и суспектни данни за фрактура на 9-то ребро по вертебрална линия, без дислокация, както и фрактура на 5-то ребро вдясно по предна аксиларна линия.
На ищцата е бил издаден болничен лист за периода от 14.10.2020 г. до 23.10.2020 г. с диагноза „контузия на раменния пояс и мишницата“.
На 29.03.2023 г. ответникът е получил претенция за изплащане на обезщетение от ищцата за претърпени неимуществени вреди. С писмо от 27.04.2023 г. ответникът е отказал да изплати обезщетение.
С влязло в сила решение по гр.д. № 1710/2021 г. по описа на СГС, I-29 състав, е отхвърлен предявеният от ищцата срещу ЗАД „Б..“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинени травматичн увреждания, изразяващи се във фрактура на скапулата (лопатката) с нискостепенна дислокация на фрагменти и фрактура на 9-то ребро вдясно, в резултат от процесното произшествие, като съдът е приел, че то не е настъпило по вина на водача на автобуса и трето лице-помагач в настоящото производство Н. К., чиято деликтна отговорност е обезпечена по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „Б..“ АД.
По делото са събрани гласни доказателства по реда на чл. 176 ГПК чрез обяснения на третото лице-помагач и водач на автобуса Н. К.. От тях стана ясно, че произшествието е настъпило по време на ковид кризата, когато по улиците на София не е имало почти никакво движение и в автобусите на градския транспорт не е имало почти никакви хора. Свидетелят е управлявал автобуса от спирка „Р...“ в посока спирка „Н...“ и се е движел в дясна лента изключително бавно, „влачел се“, за да не пристигне твърде рано на следващата спирка, тъй като това би довело до налагане на глоба. Наближавал светофар, който светел зелено, на място имало две ленти за движение, едната само за направо, другата само за наляво с отделна секция за ляв завой, като между двете ленти имало двойна непрекъсната линия. В лентата за левия завой имало две коли една зад друга, автобусът се намирал в лентата за направо. Свидетелят инстинктивно погледнал в мониторите, които предавали от четирите камери, монтирани в автобуса – по една на всяка от трите врати и четвърта на една от вратите, която гледа към салона на автобуса по дължина. Видял жена, застанала права на втората врата, която говорела по телефона. Изведнъж втората кола, която била в лявата лента, минала в дясната лента и спряла пред автобуса, като К. няма възможност да извърши каквато и да е маневра – при свиване вляво щял да удари колата вляво, при свиване вдясно да се блъсне в светофара, ако не натисне спирачките щял да се удари в самата кола, затова 3 натиснал клаксона и спирачките едновременно, така избегнал удар с автомобила. Самият той управлявал автобуса със скорост от не повече от 30 км/ч. при спирането жената, която се намирала на втората врата, политнала към първата врата и си ударила дясното рамо във валидатора, монтиран на дръжки. Другият автомобил изчезнал след спирането. На място пристигнали полицейски служители и от Бърза помощ. К. се обадил по вътрешния диспечерски пункт, че имал паднал човек в автобуса. Полицейски служител го тествал с дрегер за алкохол, резултатът бил отрицателен, попитали го за регистрацонния номер на автомобила, който е засякъл автобуса, но той не го бил запомнил в бързината. Помолил полицейските служители да изискат записи от камерите на мястото, но те отказали. Чакал на място, докато се обадят от „П.“, за да кажат как е падналата жена. Два часа по-късно полицаите му казали, че няма счупено и го освободили. След това му съставили акт за административно нарушение. Не може да каже дали падналата жена се е държала преди спирането, има спомен, че на предходното дело някой е представил снимка как тя държи в ръката си телефон.