Разпореждане № 175258 от 28.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 175258 гр. София, 28.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно гражданско дело № 20241110164586 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Л. К. за сумите, произтичащи от договор за потребителски заем № 763557/12.11.2022 г.

Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претенцията за договорна неустойка в размер на 3238,92 лева, за неустойка за забава в размер на 548,14лева, както и такси в размер на 135 лева, следва да бъде оставено без уважение като съображенията за това са следните:

По отношение на заявените вземания , съдът намира следното:

Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:

1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените неустойки е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

В разглеждания случай клаузата на чл. 6.2 от договора за кредит предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ на задълженията му по договора. Такава уговорка съдът приема, че се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до 1 допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.

Настоящият състав на съда приема също, че искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претенцията за неустойка за забава по чл. 7 от договора вр. чл.

37 от Общите условия в размер на 548,14 лв. също следва да бъде оставено без уважение. От изложеното е видно, че всъщност неустойката се начислявала, за да обезпечи разходите, който кредиторът прави относно извънсъдебното събиране на вземането, а именно изпращане на съобщения, покани уведомления, периодично информиране на длъжника за допуснатите забави и възможностите за изпълнение и др. Макар да се претендира като неустойка за забава, по своя характер претендираното вземане за разходи за събиране на просрочено вземане противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая дължимостта на вземането е изключена и от забраната на императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е претендирана със заявлението.

Относно искането за разходи за събиране на вземането в размер на 135 лева, съдът приема, че по своя характер претендираното вземане за разходи за събиране на просрочено вземане противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая дължимостта на вземането е изключена и от забраната на императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК, предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е претендирана със заявлението.

При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или за сумата над 59,80 лв. до пълния претендиран размер от 138,24 лв. за платена държавна такса и над сумата от 21,63 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.чл.26 НЗПП/.

За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 344753/29.10.2024 г., подадено от ********** срещу Л.

Л. К. , ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 3238,92 лева, представляваща неустойка, дължима поради непредставяне на обезпечение по договора, в частта за сумата от 548,14 лева, представляваща неустойка за забава, в частта за сумата от 135 лева , представляваща 2 разходи за събиране на вземането, както и за сумата над 59,80 лева до пълния дължим размер от 138,24 лева за платена държавна такса и за сумата над 21,63 лева до пълния размер от 50 лева -юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3