Решение № 220 от 28.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Пловдив, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330203962 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. А. К., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез адв.

С. П. срещу Електронен фиш серия К № 10686031 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.

182, ал. 4 вр. с ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че при използването на мобилни технически средства редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш да е неприложим. Моли обжалваният ЕФ да бъде отменен. С молба с вх. № 107751/20.10.2025 г. повереникът поддържа жалбата.

Твърди да не е доказано, че нарушението е извършено при управлението на описание в ЕФ автомобил с рег. № **, тъй като табелите му да не са четливи на представените по делото статични изображения, на които е фиксирано нарушението. Снимката с увеличено изображение също се оспорва като негодна. Намира за недоказано и максимално разрешената стойност на скоростта в процесния участък от пътя да е била 60 км/ч. Оспорва наличието на квалифициращия признак повторност с твърдения да не е доказано връчването на предходния електронен фиш серия К с № 9266802. Претендира разноски. Жалбата и възраженията се поддържат и с молба с вх. № 118511/17.11.2025 г. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят 1 не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт З.М.П., приложено на лист 2-3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и да е приспадната максимално допустимата грешка от измерената скорост. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Намира обжалвания електронен фиш за съответстващ в пълнота на нормативните изисквания към съдържанието му по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Поддържа да е правилна квалификацията на деянието като извършено в условията на повторност. В тази връзка твърди, че описаният като определящ повторността друг по-рано издаден електронен фиш не е обжалван и е влязъл в сила, а в едногодишен срок от този момент да е извършено и процесното деяние. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от В. А. К., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 28.05.2025 г., установено от справката за нарушител/водач на лист 17 от делото, а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 02.06.2025 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

С Електронен фиш серия К № 9266802 на жалбоподателя В. А. К. билo наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. На 19.06.2024 г. така наложената глоба била платена в срока за доброволно изпълнение.

На 19.03.2025 г. в 20:05 часа на км 39+400 от републикански път II-64 в посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен жалбоподателят К. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ** със скорост на движение от 107 км/ч при разрешена максимална скорост от 60 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26, находящ се на км 39+620 от 2 път II-64. Километражът на пътя намалявал в посоката от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен. Движението на автомобила „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег.

№ ** със скоростта от 107 км/ч било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 511. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 110 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 107 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 47 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателя К. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 10686031, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева. Наказанието било наложено за нарушение, което е извършено повторно – в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К № 9266802.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 1-32-24 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното автоматизирано техническо средство с идент. № 511 е преминало последваща метрологична проверка на дата 17.10.2024 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с № 273р-2972/24.03.2025 г. се установява, че на дата 19.03.2025 г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 511 е заснела статични изображения с номера от 53544 до 53567, с начален час на работа 19:45 ч. и краен час на работа 22:00 ч. и с място на контрол републикански път II-64, км 39+400 в посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен.

От изготвените статични изображения от клип № 53548, заснет от радар TFR1-M № 511, се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № **, стойността на измерената скорост е 110 км/ч, а заснемането е извършено на 19.03.2025 г. в 20:05 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № ** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя В. А. К. и представлява лек автомобил с марка и модел „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“.

От протокол за извършено обучение (лист 19 от делото) се изяснява, че полицейският служител П.В.Г. от РУ Хисар при ОДМВР – Пловдив на 2610.2017 г. е преминал обучение за работа с мобилна камера за контрол на 3 пътното движение тип TFR1-M.

От писмо с вх. № 121203/24.11.2025 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 46 от делото) се установява, че посоката от с.

Граф Игнатиево към с. Черноземен е по намаляване на километража на път II64, както и че на км 39+380 има кръстовище с път за с. Царимир.

От извадка от проект за организация на движението за участъка от км 38+030 до км 40+190 от републ. път II-64 (лист 48 от делото) се изяснява, че на км 39+620 в посоката от гр. Пловдив към гр. Карлово (от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен) има поставен пътен знак В26, указващ забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието му. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – км 39+400 от републикански път II-64 в посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен; датата – 19.03.2025 г.; точният час на извършване на нарушението – 20:05 часа; регистрационният номер на МПС – **; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят В. А. К.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 107 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26 и в условията на повторност, в едногодишен срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К № 9266802; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 800 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип TFR1-M е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.

Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетите по делото снимки.

4

От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 19.03.2025 г. в 19:45 часа и е приключила в 22:00 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 53544, а последното - с № 53567.

Процесните снимки са от клип с № 53548 и следователно са заснети от техническо средство TFR1-M с № 511 на дата 19.03.2025 г.

Неоснователно е възражението по жалбата за недопустимост при нарушения, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, отговорността на нарушителя да се реализира чрез издаването на електронен фиш. Макар с Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС да е прието, че електронни фишове могат да се издават само ако нарушението е установено със стационарно АТСС, то това тълкуване е направено с оглед законовата уредба към момента на приемането му. След постановяването му е налице изменение в чл. 189 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. Отделно от това с ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, приета със същото изменение – обн. ДВ бр. 19 от 2015 г., в съответствие именно с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС (съгласно мотивите към проекта на ЗИД на ЗДвП № 454-01-62 от 11.12.2014 г., 43-то НС) на министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази законова делегация е издадена Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (обн.