Решение № 4632 от 10.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4632 гр. Пловдив, 10.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330122150 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, против А. А. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 17.09.2021 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България – като кредитор и ответника – като кредитополучател е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***, с който кредиторът е предоставил на ответника револвиращ кредит за покупка на стока и за предоставяне на заемни средства, в размер общо на 2000 лева. Съгласно договора за усвояване на кредита на ответника била издадена кредитна карта * * * , с максимален кредитен лимит от 2000 лева. Твърди, че в процесния случай, първоначално ответникът е ползвал стоков кредит в размер на 1659 лева за покупка на 17.09.2021 г. на смартфон в Технополис България ЕАД, като съгласно договора, крайният срок за погасяване на кредитната сума по стоковия кредит е до 01.04.2022 г. В рамките на уговорения срок (на 05.01.2022 г.), кредитополучателят е платил използваната от него сума и така е възстановил кредитния лимит до пълната разполагаема сума от 2000 лева.

Сочи, че на 21.04.2022 г. кредитополучателят е усвоил целия кредитен лимит от 2000 лева, чрез превод от карта в сметка. Били извършвани частични плащания за погасяване на дължими лихви, такси и част от главницата. На 06.03.2023 г. кредитополучателят е усвоил допълнително в рамките на кредитния лимит сумата от 800 лева, чрез превод от карта в сметка. След това не били извършвани никакви погасявания по кредита, поради което се претендира главница от 1930.52 лева, представляваща сбор от непогасената част от усвоената на 21.04.2022 г. сума (главница) и усвояването на 06.03.2023 г.

Съгласно чл. 14 от договора, за използването на револвиращия кредит, кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на 8.99 %, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.

Сочи се, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 151 то число на месеца. Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес, в хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна вноска. Сочи, че месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението.

Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.03.2023 г., поради което вземането на кредитора, станало предсрочно изискуемо, считано от датата на получаване на уведомлението за това от ответника, а именно от: 01.07.2024 г., При забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Сочи се, че „Юробанк България“ АД е правоприемник, поради прехвърляне на търговско предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК 204915054.

За неплатените суми ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6875/12.08.2024 г. по ч. гр. д. № 12963/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. състав, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца,следните суми:

1930.52 лева – главница; 196.04 лева – възнаградителна лихва за периода 01.03.2023 г. – 15.08.2023 г.; 225.84 лева – мораторна лихва за периода 08.08.2023г. – 10.07.2024 г. и 126 лева – разноски, представляващи разходи по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, със становище за неоснователност на предявените искове по основание и размер.

Прави възражение за изтекла погасителна давност, както за главницата, така и за обезщетение за забава и лихвите, претендирани от ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 12963/2024 г. по описа на ПРС, V гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 6875/12.08.2024 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 1930.52 лева – главница, дължима по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта *** от 17.09.2021 г.; 196.04 лева – възнаградителна лихва за периода 01.03.2023 г. – 15.08.2023 г.; 225.84 лева - мораторна лихва от 08.08.2023 г. - 10.07.2024 г.; 126 лева – разходи по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.07.2024 г. до окончателното погасяване.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 2

ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта *** от 17.09.2021 г. при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът; наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с договорна лихва, т.е. както по основание, така и по размер да установи дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; включително наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпване на падежа за погасяването му. В негова тежест е да докаже осъществяване на твърдените в исковата молба предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора, за която ответникът е уведомен. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже, че давността е била спирана или прекъсвана.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта *** от 17.09.2021 г. /л. 105-108/, се установява наличие на съглашение, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК 204915054, от една страна, като кредитор, и А. А. В., от друга страна като кредитополучател, за отпускане на револвиращ кредит в размер на 2 000 лева, при годишна лихва и такси за ползването му. Съгласно чл. 2 от Договора, кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта ***. Кредитната карта е електронен платежен инструмент и представлява пластмасова карта, върху която е записана електронна информация. Чрез картата се извършва идентификация на Кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на Кредитополучателя револвиращ кредит.

Картата позволява чрез нея да бъдат извършване теглене в брой от банкомати (АТМ), плащания чрез терминални устройство (РОS) и други услуги посочени в приложението или достъпни чрез АТМ и/или РОS в страната и чужбина. Според чл. 3 от Договора, Кредитополучателят ще може да използва услугите превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на съответните наличности. Всяко ползване на тази услуга ще се отразява като трансакция в месечното извлечение на кредитополучателя. Според чл. 4 от Договора, Кредитополучателят ще може да използва услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като за всяка ползване на тази услуга ще се подписва приложение към Договора, съдържащо конкретните параметри на трансакцията.

Посочено е още, че неплатени вноски по тази услуга ще се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит. Съгласно клаузата на чл. 5 от същия Договор идентификацията се извършва чрез персонален идентификационен код /ПИН/, уникален за всеки клиент, който страните приемат, че е със статут и правно действие на саморъчен подпис в съответствие с чл.13, ал.4 ЗЕДЕП по отношение на действия, свързани с приемане на приложението. Съгласно чл. 12 от Договора, Кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15 число на месеца, като извлечението се изпраща на адреса на ел. поща на Кредитополучателя, а приизрично негово искане или при липса на ел. адрес в хартиена форма на посочения от него адрес. В чл. 13 от Договора е уговорено, че месечните погасителни вноски се правят до 1 число на месеца, следващ издаването на извленечиено в най-малко в минимален размер съгласно Тарифата. Съгласно чл. 14 от Договора, за ползването на револвиращия кредит, Кредитополучателя дължи годишна лихва, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.

По делото е прието заключение на съдебно – почеркова експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се 3 установява, че подписът, положен за клиент в Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта *** от 17.09.2021 г., е изпълнен от А. А. В..

По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, от което се установява, че ищцовото дружество е издало кредитна карта на името на ответника с максимален кредитен лимит от 2 000 лева. Вещото лице установява, че по същата, за периода 16.09.2021 г. – 14.01.2022 г. и за периода 16.04.2022 г. – 14.07.2023 г. от ответника е усвоена сума на обща стойност 4459 лева. Вещото лице установява още, че по кредита са извършени плащания до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -24.07.2024 г., както и за погасяване на задължения по кредита от суми, начислени за бонус и изравняване на начислена лихва, с която са погасени задължения на обща стойност 3087.78 лева, с които са погасени частично задълженията за главница, лихва, месечна такса, като остават дължими 1906.52 лева - главница, 304.78 лева – възнаградителна лихва, 24 лева – такси, 243.89 лева – мораторна лихва.

Ето защо, съдът приема за доказано подписването на Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта *** от 17.09.2021 г. между кредитора и ответника, съгласно който първият е предоставил на ответника револвиращ кредит в размер на 2000 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК.