Определение № 1701 от 22.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1701 гр. София, 22.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501433 по описа за 2026 година

Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.2 ГПК.

Образувано е по депозирана от длъжника, в лицето на И. З. против Определение № 6944/25.03.2026г. постановено по в.гр.д.№ 1662/2026г. по описа на СГС, ВГО, IV-B състав, с което е оставена без разглеждане, поради недопустимост, жалбата й срещу разпореждане от 25.11.2025 г. на ДСИ Д. И., с което е оставена без уважение молбата й от 25.11.2025 г. по ИД 2014/2025 по описа на ДСИ при СРС, 9 участък да си отмени предходно такова за присъединяване на НАП като взискател.

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 31.03.2026г.

Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 07.04.2026г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателката И. З. изтъква факта, че не е взето предвид, че е оспорила вземането и предприела множество действия, които биха довели до елиминиране на Изпълнителния лист.

Първоначалният взискател е спорен - не е известно дали ще е налице инициираното от него изпълнително производство. Дейността на съдебния изпълнител е единствено -- „ако някой си поиска“. Действията на съдебния изпълнител които подлежат на съдебен контрол са нормативно уредени. Съдебният изпълнител не може да се разпорежда по присъединеното по закон, ако отпадне първоначалния взискател. Следователно налице е действие присъединяване, което не подлежи на съдебен контрол и което предхожда тези които подлежат на съдебен контрол. Присъединяването е част от вече образуваното първоначално производство, но в настоящия случай - първоначалния взискател е спорен и има вероятност да отпадне, в който случай би следвало да се приложи разпоредбата за липса на закон.т.е да се отмени Разпореждането за присъединяване, а въпроса за присъединяване да се разгледа от Съдебния изпълнител в момент, когато и ако е налице сигурен първоначален взискател.

1

Ответникът по ч.ж. ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва същата и моли съда да потвърди определението. Твърди, че правилно и в съответствие с процесуалните норми СГС е приел, че действието, което частният жалбоподател оспорва, не попада в кръга от действия на ЧСИ, подлежащи на обжалване. Наред с горното, в настоящия случай не е налице годен за обжалване акт, тъй като не са предприемани действия по принудително изпълнение, а само е присъединен взискател по право, в лицето на НАП.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Изп. дело 2014/2025г. е било образувано по молба, вх.№ 31258/21.10.2025 . на Прокуратура на Република България въз основа на издаден изпълнителен лист от 12.12.2024 г., по гр.д. № 14344/2019 г. по описа на СГС, ГО, 6 състав. Съгласно разпореждане от 21.10.2025 г. на ДСИ е изпратена призовка за доброволно изпълнение до длъжника И. З. и съобщение до НАП за започнато принудително изпълнение.

На 14.11.2025 г. по изпълнителното дело е постъпило удостоверение от НАП за наличие на задължения. С разпореждане на ДСИ от 17.11.2025 г. на основание чл.458 ГПК като взискател е присъединена държавата (НАП) за сумата от 310.04 лева. С молба от 25.11.20265 г. длъжникът е поискал ДСИ да отмени конституирането на НАП като взискател. С разпореждане от 25.11.2025г. ДСИ е оставил молбата без уважение. На 18.12.2025г. длъжникът И. З. подава жалба вх. № 38292 срещу разпореждане на ДСИ от 25.11.2025г., с което е оставено без уважение искането й от 25.11.2025 г. за отмяна на разпореждане от 17.11.2025 г. за присъединяване на държавата, чрез НАП, като взискател на основание на чл.

458 ГПК.

СГС е оставил без разглеждане жалбата, като е приел, че присъединяването на държавата като взискател, както и отказът да се отмени присъединяването на НАП не попадат в кръга от лимитативно предвидените актове на ЧСИ, които подлежат на обжалване.

Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първостепенния съд с оглед наведените в жалбата пред САС доводи.

Жалбоподателят има качеството длъжник по изпълнението, поради което и на основание чл.435 ал.2 ГПК може да обжалва само изрично и изчерпателно посочените в ГПК изпълнителни действия на ЧСИ, а в случая не е налице такова.

Съгласно чл. 458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Държавата чрез специализираният държавен орган към министъра на финансите - НАП, се смята винаги за присъединен взискател на основание чл. 458 ГПК за размера на вземанията й, което е специална привилегия за събиране на публичните вземания, доколкото и публичните вземания се удовлетворяват с предимство. В тази 2 връзка съдебният изпълнител е обвързан от публичните държавни вземания, посочени в удостоверението по чл.191 ДОПК, издадено от НАП. Последното се явява пряко изпълнително основание, което оправомощава и едновременно задължава съдебния изпълнител да събере посочените в него суми. При систематическото и логическото тълкуване на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД вр. чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, както и с оглед разпоредбите на чл. 458 ГПК и чл.191, ал.3 ДОПК, се налага извод, че при образувано производство по индивидуално принудително изпълнение държавата винаги е присъединен по право взискател за дължимите й публични вземания, които в общия случай се удовлетворяват по реда на общата привилегия на чл.136, ал.1 т. 6 ГПК, а само по изключение част от публичните вземания, лимитативно изброени в чл.136, ал.1 т.2 ГПК, се удовлетворяват по реда на втората особена привилегия.

С оглед горното в настоящия случай правилни са изводите на първа инстанция, че не е налице годен за обжалване акт на ДСИ, тъй като не са предприемани същински действия по принудително изпълнение, а само и единствено действия в рамките на присъединяване по право на държавата, което е служебно задължение на ДСИ, без право на преценка. Доводите на длъжника, касаещи съществуването, размера и евентуалното разсрочване на публичните вземания, не подлежат на разглеждане в рамките на образувано изпълнително производство пред ДСИ. Оспорването размера, изискуемостта на публичните вземания на Държавата може да се извърши по реда на ДОПК, но не и в рамките на изпълнително производство.

Оспорването на съществуването на вземането на първоначалния взискател, също не може да е аргумент за неприложимост на чл. 458 ГПК.

В конкретния случай, доколкото с жалбата се атакува акт - отказ на ДСИ да отмени разпореждане за присъединяване на Държавата като взискател по делото, който не подлежи на обжалване, същата правилно е оставена без разглеждане като недопустима. Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6944/25.03.2026г. постановено по в.гр.д.№ 1662/2026г. по описа на СГС, ЧЖ, VІ-B състав, с което е оставена без разглеждане, поради недопустимост, жалбата на И. З. срещу разпореждане от 25.11.2025 г. на ДСИ Д. И., с което е оставена без уважение молбата й от 25.11.2025 г. по ИД 2014/2025 по описа на ДСИ при СРС, 9 участък да си отмени предходно такова за присъединяване на държавата, чрез НАП като взискател.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4