Определение № 624 от 26.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. София, 26.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002901426 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищците Р. А. М., Й. И. Г. и М. И.

А. срещу решение № 28 от 12.02.2024 г. по гр. д. 446/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, поправено с решение № 84 от 24.04.2024 г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено решение № 133 от 09.06.2023 г. по гр. д. 504/2021 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, както следва: от Р. А. М. за горницата над присъдения размер от сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния фактически съжител Али Хасанов Мустафов, настъпила на 13.08.2019 г. в резултат на ПТП от 02.08.2019 г., до претендирания размер от 200 000 лв.; от Й. И. Г. за горницата над присъдения размер от сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Али Хасанов Мустафов, настъпила на 13.08.2019 г. в резултат на ПТП от 02.08.2019 г., до претендирания размер от 200 000 лв., и от М. И. А. за горницата над присъдения размер от сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Али Хасанов Мустафов, настъпила на 13.08.2019 г. в резултат на ПТП от 02.08.2019 г., до претендирания размер от 200 000 лв., и съответно са присъдени разноски по делото.

Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излагат, че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД, и е постановил 1 съдебния си акт в нарушение на тълкуването, дадено с ППВС № 4/1968 г.

Оспорват определените обезщетения като занижени с оглед конкретните данни по делото, обществено – икономическите отношения към датата на настъпване на събитието, установените застрахователни лимити, високите нива на инфлацията и утвърдилата се съдебна практика. Считат, че недопустимо първоинстанционният и въззивният съд са формирали изводите си за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Мустафов, позовавайки се на нарушения, които не са въведени с отговора на исковата молба – на чл. 71, ал. 1 ЗДвП и на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Излагат, че въззивният акт е необоснован в тази му част, като съдът е основал извода си за съпричиняване на настъпилия резултат от починалия единствено въз основа на оспорено заключение по АТЕ. Определят като произволни изводите на въззивния съд, че превес за настъпване на вредоносния резултат имат действията на пострадалия, като поддържат, че изводите за съпричиняване не могат да почиват на предположения. Молят въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което исковете им да бъдат уважени в пълните предявени размери за сумата 200 000 лв. за всеки от тях. Претендират присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото:

1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?

2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?

3. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?

4. Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?

5. Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?

6. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?

7. Когато въззивната инстанция се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК 2 за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?

8. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?

9. При формиране на изводи за наличие или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва ли същият да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно?

10. При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП?

11. Следва ли заключението на вещото лице да бъде обсъдено с всички доказателствени средства по делото и следва ли съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?

12. Обвързан ли е съдът със заключението на вещите лица или заедно с установените факти по делото го преценява по свое вътрешно убеждение?

13. Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?

14. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?

15. При формиране на извод за съпричиняване следва ли приносът на пострадалия да е безспорно установен, или предположението за такъв е достатъчно?

16. При определяне степента на съпричиняването следва ли въззивният съд да съпостави тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП?

17. Следва ли въззивният съд при формиране на извод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, да вземе предвид поведение на пострадалия, за което няма конкретни твърдения и фактически основания в отговора исковата молба, както и в депозираната въззивна жалба?

Поддържат, че въззивното решение е очевидно неправилно, с което обосновават искането си касационно обжалване на въззивното решение да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, оспорва касационните жалби като неоснователни.

Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на решението в обжалваната му част.

Претендира присъждане на разноски по делото за представляването му от юрисконсулт.

3

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с решението в обжалваната му част е приел, че по делото са осъществени фактическите състави на предявените преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ. Счел е за спорни между страните размерът на справедливото обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди и има ли съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и ако да - в какъв обем.

Досежно справедливия размер на дължимото обезщетение за търпените от ищците вреди от настъпилото застрахователно събитие се е позовал на събраните по делото писмени и гласни доказателства и посочил, че от тях се установява, че първите двама ищци - Й. Г. и М. А., са деца на починалия Али Мустафов, а третият - Р. М., е фактически негов съжител. Посочил е, че от разпитаните по делото свидетели се установява, че съвместното им съжителство е продължило близо 30 години, през който период от време те заедно са отгледали неговите деца от предходен брак; двамата са живеели много добре, обичали са се, уважавали са се, били са неразделни; Р. М. е понесла много тежко смъртта му, липсвал й, много й е тежко без него; скръбта й не е отшумяла и още страда дълбоко; в негово лице тя е загубила човека, с който са споделяли радости и несгоди и който е бил нейна опора. Отчел е, че двете деца на починалия - Й. и М., имат свои семейства, като с това на сина му Али и Р. са живеели заедно; дъщеря му, след като се е омъжила, се е преместила да живее в друго населено място, но идвала много често на посещения при баща си и поддържала поС.на връзка с него; двамата много обичали и уважавали баща си; много страдали и продължават да страдат от внезапната загуба на своя родител, който ги е подкрепял. Приел е, че свидетелските показания установяват, че и тримата ищци ходят често на гроба на Али Мустафов, плачат, продължават да скърбят за него; починалият е бил добър човек, незлоблив, живеел е добре със семейството си; към датата на произшествието, в резултат на което е настъпила неговата смърт, е бил на 62 години, като липсват ангажирани доказателства да е бил трудово ангажиран, както и досежно начина, по който е осигурявал прехраната и съществуването си. Счел е, че липсват доказателства да е подпомагал финансово своите деца, които към датата на смъртта му са били на 36 години /Й./, съответно 34 години /М./, семейни, на възраст, която им позволява сами да се грижат за себе си и своите близки.

При съобразяване на тези установени по делото обстоятелства е подчертал, че справедливостта е легален термин, изпълнен с морално съдържание, не е абстрактен, а е свързан с преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, и намерил, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от първите двама ищци Й. и М. - деца на починалото лице, е в размер на по 150 000 лв. за всеки един 4 от тях, а това на ищца - Р., която е била във фактическо съпружеско съжителство с починалия, на 180 000 лв. Изтъкнал е, че при определяне размера на обезщетенията е съобразил критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г. - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицата, които претендират обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращите обезщетение житейски отношения, установено в процеса от доказателствения материал, което го мотивира да приеме, че паричният еквивалент на понесените от тях болки и страдания от смъртта на техния фактически съжител и баща следва да се определи в горните размери.

По втората група спорни обстоятелства е подчертал, че с нормата на чл.

51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за увреждането. Отчел е, че приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. Добавил е, че принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането - от значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Позовал се е на даденото тълкуване с т. 7 от ППВС № 17/1963 г. досежно предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане - допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинната връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат, и подчертал, че във всички случаи приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, направила възражение за съпричиняване. Добавил е, че недопустимо би било приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем.