Определение № 2671 от 09.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2671 гр. Варна, 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501193 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. К. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. Варна, ул. „...“ ... ап. 11, действащ чрез адв. Б. Д., срещу определение № 5787/05.05.2025 г., постановено по гр.д. № 6165/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 12-ти състав, в частта, с която не е приета за съвместно разглеждане претенцията на жалбоподателката срещу Я. К. К. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот.

Жалбоподателката обжалва определението като преграждащо.

Поддържа, че още с исковата молба е заявила претенцията си по сметки, като е поискала да й бъде присъдено обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за едноличното ползване на процесното жилище от ответника. Изтъква, че липсва отказ или оттегляне на претенцията. Намира, че исковата молба има значение на писмено поискване за заплащане на обезщетението. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия чрез приемане на претенцията за съвместно разглеждане в делбеното производство и допускане на съдебно-оценителна експертиза за определяне размера на дължимото обезщетение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Я. К. К., чрез адв. М. А., с който оспорва жалбата като недопустима, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото. По същество намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че в първото заседание на втората фаза на делбата ищцата не е поддържала обективираната в исковата молба претенция и изрично е заявила, че няма претенции по сметки, поради което отправеното след заседанието искане е преклудирано. Моли определението да бъде оставено в сила.

След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Макар да няма пречка претенцията по сметки, представляваща по същество облигационен иск, да бъде предявена в отделно производство, отказът да бъде приета за съвместно разглеждане с иска за делба преустановява възможността в едно съдебно производство да се разрешат със сила на пресъдено нещо всички спорове между съделителите, отнасящи се до облигационните им притезания по повод на имуществената общност чрез обективно съединяване на тези искове с иска за съдебна делба, поради което определението по чл. 346 ГПК прегражда пътя за защита пред сезирания (делбен) съд и е обжалваемо (в този смисъл определение № 362/04.06.2013 г. по ч.гр.д. № 2119/2013 г. на ВКС). Затова и частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 1193/2025 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано по предявен от С. К. К. срещу Я. К. К. иск за делба на подробно индивидуализиран недвижим имот (апартамент).

В исковата молба, депозирана на 16.05.2022 г., ищцата е навела твърдения, че на 05.05.2022 г. е отправила до ответника по пощата писмо с искане да й заплаща ежемесечно сумата от 400 лв. като обезщетение за едноличното ползване на делбения апартамент, равняващо се на половината от пазарната наемна цена на имота, съответна на квотата и в съсобствеността (1/2 ид.ч.). Отправено е и искане да й бъде присъдено обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за еднолично ползване на процесното жилище от ответника.

С влязло в сила решение № 421/10.02.2023 г., потвърдено с решение № 1070/28.09.2023 г. по в.гр.д. № 1168/2023 г. на Окръжен съд – Варна, последното недопуснато до касационно обжалване съгласно определение № 5711/09.12.2024 г. по гр.д. № 204/2024 г. на ВКС, е допуснато извършването на съдебна делба на процесния апартамент между страните при равни квоти от по ½ ид.ч.

С определение № 14467/20.12.2024 г. е насрочено за 14.03.2025 г. първото заседание на втората фаза на делбата, като е указано на страните, че за процесуална икономия следва да предявят претенциите си по сметки във връзка със съсобствеността с писмена молба преди насроченото открито съдебно заседание.

Определението е връчено редовно на всяка от страните и в изпълнение на дадените указания ответникът Я. К. е депозирал писмена молба вх. № 22845/13.03.2025 г., с която е заявил претенции по сметки за извършени подобрения и необходими разноски за запазване на имота и е направил доказателствени искания във връзка с тях. Ищцата С. К. не е предприела никакви действия по повод указанията.

В проведеното на 14.03.2025 г. първо заседание след допускане на делбата съдът е докладвал молбата на ответника и ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Б. Д., е взела отношение по нея, като отделно е поискала срок за писмено становище. Изрично е завила, че претенции по сметки няма да прави. Не е направила и никакви доказателствени искания. Съдът е приел 2 за съвместно разглеждане претенцията на ответника, предоставил е на ищцата едноседмичен срок за становище по нея и е отложил произнасянето по правната квалификация и доказателствената тежест във връзка с претенцията му в закрито заседание. Произнасянето по доказателствените искания на ответника е отложено за следващо открито заседание, с оглед изразената готовност на страните за постигане на спогодба.

В предоставения за това срок ищцата е подала писмено становище вх. № 24753/18.03.2025 г. по приетата за съвместно разглеждане претенция по сметки на ответника. Собствена претенция не е заявила, нито е поддържала заявена по-рано такава.

С определение № 4623/07.04.2025 г. съдът е дал правна квалификация на приетите претенции на ответника и е разпределил доказателствена тежест във връзка с тях.

С молба вх. № 32186/08.04.2025 г. ищцата е сезирала съда с искане за назначаване на съдебно-оценителна експертиза за определяне на пазарната наемна цена на процесния имот от 05.05.2022 г. Искането е обосновано със заявената с исковата молба претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за едноличното ползване на имота.

С разпореждане № 15236/10.04.2025 г. съдът е дал указания на ищцата по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок да уточни в каква връзка прави искане за допускане на експертиза, доколкото не е заявила претенция по сметки във втората фаза на делбата и такава не е приемана от съда, а ако предявява претенция по сметки – да обоснове допустимостта й, с оглед изричното изявление в първото заседание във фазата по извършване на делбата, че няма такива претенции.

С молба вх. № 34581/15.04.2025 г. ищцата е уточнила, че доказателственото й искане за допускане на експертиза е във връзка с претенцията по сметки, заявена още с исковата молба.

С обжалваното определение № 5787/05.05.2025 г. съдът не е приел за съвместно разглеждане претенцията и е оставил без уважение искането за допускане на експертиза. Мотивирал е същото с обстоятелството, че в първото заседание след допускане на делбата ищцата изрично е заявила, че няма претенции по сметки, поради което е заключил, че срокът й да уточнява направени с исковата молба искания, респ. да преосмисля процесуалното си становище за наличие на претенции по сметки е изтекъл. Приел е, че с молбите от 08.04.2025 г. и 15.04.2025 г. ищцата е заявила нова претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, но след срока по чл. 346 ГПК, поради което не следва да се приема за разглеждане.

Определението е правилно.

Според чл. 346 ГПК първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Този срок е преклузивен и същият е краен, тоест претенциите по сметки следва да се заявят най-късно до посочения момент, като няма пречка това да се стори и по-рано, вкл. с исковата молба. Такъв именно е и процесният случай, при който с исковата молба ищцата е навела фактически твърдения, относими към облигационна претенция срещу ответника по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на месечно обезщетение в размер на 400 лв. за лишаване от ползването на собствената й ½ ид.ч. от делбения апартамент и е формулирала съответно искане. Макар и нередовна (поради 3 липса на заявен период, за който се претендира обезщетението), формално претенцията е заявена с исковата молба, в която е обективирано и необходимото според приложимата норма писмено поискване.

В проведеното първо заседание след допускане на делбата обаче, когато е крайният срок за заявяване на претенциите по сметки, ищцата е заявила изрично, че няма такива претенции. Това нейно изявление, отправено чрез надлежно упълномощен процесуален представител, обективира друго такова, според което страната не поддържа заявената по-рано с исковата молба претенция. Макар да няма нарочно оттегляне или отказ от последната, волята на страна е изразена ясно и категорично в горепосочения смисъл, който кореспондира и с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, според който предметът и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните (чл. 6, ал. 2 ГПК). Предявената с исковата молба облигационна претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС не е потвърдена нито в указания на страната с определение № 14467/20.12.2024 г. срок за това преди първото открито заседание по втората фаза, нито по време на въпросното първо заседание, проведено на 14.03.2025 г., в което ищцата е представлявана от процесуалния й представител и са разгледани и приети претенциите по сметки на насрещната страна, нито дори в предоставения допълнителен срок за писмено становище по последните. Напротив – в срока по чл. 346 ГПК страната изрично е отрекла наличието на каквито и да било претенции по сметки.

Затова и волеизявлението й в депозираните след този срок молби вх. № 32186/08.04.2025 г. и вх. № 34581/15.04.2025 г., които препращат към заявената в исковата молба и впоследствие отречена претенция, по същество представляват нова претенция по чл. 346 ГПК (идентична с първоначалната), която обаче вече се явява просрочена.

По изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че определението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5787/05.05.2025 г., постановено по гр.д. № 6165/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 12-ти състав, в частта, с която не е приета за съвместно разглеждане претенцията по чл. 346 ГПК на С. К. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. Варна, ул. „...“ ... ап. 11 срещу Я. К.

К. с ЕГН ********** и адрес: гр. Варна, ул. „С...“, ..., с правно основание чл.

31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 400 лв. месечно за лишаване от ползването на делбения имот.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5