Протокол № 2343 от 10.12.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 2343 гр. П., 06.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220101776 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Ищецът В. Н. К. – уведомена от предходното съдебно заседание, не се явява в съдебната зала, представлява се от адв. Д. Б. Д. с пълномощно приложено по делото.

Ответникът Професионална гимназия по икономика и мениджмънт - гр.

П. - уведомени от предходното съдебно заседание, за тях се явява адв. М. М. надлежно упълномощен с пълномощно приложено към делото.

Третото лице помагач Община П. – уведомена от предходното съдебно заседание, за тях се явява юрк. П.В. – редовно упълномощена да ги представлява с пълномощно приложено по делото.

Свидетелят Р.П.Ц. – редовно призован, явява се в съдебната зала.

Свидетелят И.Х.Г.- редовно призована, явява се в съдебната зала.

Свидетелят М.Т. - редовно призована, явява се в съдебната зала.

Свидетелят Л.К. – редовно призован, явява се в съдебната зала.

АДВ. Д.: Уважаеми господин Председател, моля да дадете ход на делото.

Не е налице процесуална пречка.

АДВ. М.: Уважаеми господин Председател, моля да се даде ход на делото.

ЮРК: В.: Уважаеми господин Председател, моля да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. Д.: Уважаеми господин Председател, водим допуснатите свидетели, моля да бъдат разпитани в днешното съдебно заседание.

СЪДА счита, че следва да пристъпи към разпит на допуснатите свидетели при режим на довеждане на ищцовата страна.

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

В. Х.а М. ЕГН: **********, на 68 години, българка, български гражданин, с висше образование, омъжена, неосъждана, пенсионер, работеща на граждански договор в „Немски център за обучение на възрастни“, без родствена връзка с ищцата, без служебни отношения с ответникът към настоящият момент.

Желая да свидетелствам.

Свидетелят е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Свидетелят обеща да каже истината.

СВИД. М.: Познавам ищцата В. К.. Аз съм бивш служител на Професионална гимназия по икономика и мениджмънт - гр. П., над 22 години бях учител в гимназията. Там заемах последно длъжността „старши учител“ по икономически дисциплини. Пенсионирах се 2019г. В. е моя колежка и приятелка. Имаме дългогодишни отношения като колеги, помагали сме си в професионалната дейност. Тя също е учител по икономически дисциплини в Професионална гимназия по икономика и мениджмънт - гр. П..

Зная, че миналата година В. пострада, тя ми се обади и ми каза, че е паднала и си е счупила ръката, претърпяла е информация и е с влошени функции по отношение на обслужването. Аз разбрах от нея за инцидента. Това беше в началото на месец юни 2023г. доколкото си спомням. В. ми каза, че се е спънала излизайки от училище на метален издатък и е паднала и си е счупила ръката. От там следват болките, каза, че е била в Бърза помощ и там е получила медицинска помощ.

2

Докато аз работех в училището, аз лично също съм се спъвала, не един и два пъти, в тези метални издатъци. Спъвала съм се и на лайсната на вратата, а след като се излезе от вън, има разни неравности по тротоара, аз им казвам „бабуни“, и аз съм се спъвала там.

В. ми каза, че си е счупила ръката, това се случило ранния следобед, излизала е от училище, и е тръгнала да се прибира. След инцидента тя има намалени функции на ръката, отколкото преди инцидента. В началото, битовото обслужване с една ръка е много трудно.

Не знам дали все още се е възстановила В. от травмата, все още се възстановява психически, а що се отнася за физически, е възстановена, но голяма част от функциите не може да ги извършва. Трудно се облича, съблича, не може да си сложи сутиен например, трудно си обува обувките, трудно си връзва обувките. По отношение на облеклото, личната хигиена се изпитват затруднения. В началото не можеше и да се изкъпе сама.

Споделяла ми е В., че е имало два варианта за операция, тя се спира на единият от тях, друг е въпроса в такива състояния човек, колко може да прави трезва преценка, а и като медицински заключения и информация преди това, какво е казано и какво е пропуснато, казвам го от личен опит, но знам, че е имало два варианта, които са й предложени и тя избира единия. Доколкото знам, това е сложна операцията на китката, трябва да бъдат свързани дребни костици за да се възстанови китката, и мисля, че нейния вариант на операция е бил с игли, предполагам, че това е избрала. Споделяла ми е, че е избрала този вариант първо чисто финансово, в момента в който ти се случват тези неща, не винаги имаш готовите пари за да избереш и да платиш за най-доброто лечение, а доколко е добро също не можеш да прецениш при липсата на знания, и другото е, че вече зависи и от тежестта на операцията, упойки, събуждането след упойка, тя е имала инцидент в детството, след който от пълна упойка много трудно я събуждат и всичко това е натежало при взимането на решението.

Аз я видях за първи път след инцидента, може би около две седмици след инцидента, беше с гипс на ръката, имаше нужда от съдействие в обслужването. Оплакваше се от болки. Аз й помагах , помагаше и мъжът й, но все пак и има и женски неща, в които аз помагах, няма как да свърши всичко мъжът й. Аз й помагах около 2 - 3 месеца.

3

Зная, че когато се върна синът й от Германия, може би към края на месец юли 2023г., бяха в гр. П., защото там лугата, служеше за рехабилитация, за раздвижване. Беше в гр. П. в тази връзка.

Към момента има намелели функции на ръката, като “скована“ е ръката. Има изпъкнала част на китката, и движението на ръката е ограничено. Всичко това води до това, че не може да се изпълняват качествено ежедневни дейности, с които сме си свикнали, затруднен си от всякъде. И се приспособяваш, за да се справяш.

След 2019г. съм минавала през гимназията, но не съм влизала вътре.

Нямам идея кога е бил ремонтиран тротоара пред гимназията. Не си спомням, не следя ремонтите на тротоара пред гимназията.

Последно съм минала с кола през гимназията преди около 15 дни.

Когато съм работила в Професионална гимназия по икономика и мениджмънт - гр. П., до 2019г., имаше неравности на тротоара, на какво се дължат тази неравност не съм обърнала внимание. Не съм длъжна, аз съм гражданин, не съм специалист. След 2019г., когато съм минавала, пред гимназията съм забелязвала неравности, без значение дали са метални, дали са бетонови, в един такъв аз се спънах и се „утрепах“. Докато бях действащ учител в гимназията, не на този тротоар, на друг, и два пъти съм си навехвала кракът, на 16.09. беше две последователни години.

Когато аз работех в гимназията мисля, че имаше автобусна спирка пред гимназията. Там слизаха и се качваха ученици. Мисля, че нямаше конструкция на спирка, по-скоро май нямаше, не съм сигурна в това което казвам, давам предположение, а не твърдение.

Известно ми е, че В. има ваканционен имот на морето, в к.к. С.Б., известно ми е, че не е неин.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието на страните.

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

П.П.К. ЕГН:**********, на 68 години, българин, български гражданин, 4 със средно образование, женен, неосъждан, съпруг на ищцата, пенсионер.

Желая да свидетелствам.

Свидетелят е предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Свидетелят обеща да каже истината.

СВИД. К.: Аз съм съпруг на ищцата В. К.. Спомням си, че през 2023г. съпругата ми претърпя инцидент, мисля че беше на **********г.. Тя отиде на училище, а аз не ходех никъде тогава и после я докараха с гипсирана лява ръка, паднала е точно пред училището. Това се се е случило следобед, свършила е часовете и си е тръгнала към вкъщи и се е спънала пред училище и е паднала. Не знам в какво се е спънала. Тя ми каза, че се е спънала и е паднала. Каза ми, че се е спънала на тротоара, сигурно там на плочките, в някакво препятствие, нямам си на идея в какво, не ми е обяснила.

След инцидента са я закарали в „Бърза помощ“ и от там в окръжната болница.

Беше гипсирана и след това беше вкъщи за домашно лечение. Освен гипса, нямаше други увреждания. По принцип е диабетик. Ръката е счупена в китката, така ми каза тя.

В. не ходи на работа около 6 месеца. С гипса беше около 2 месеца. За нея се грижехме аз и една приятелка, тази която беше сега преди мен свидетел. На В. й беше трудно в банята, в тоалетната, не можеше без придружител да отиде.

Не можеше да готви, аз купувах готова храна. Преди контузията тя чистеше домът ни, сега е мой ред.

Нейната приятелка е нейна бивша колежка и тя помагаше също.

Сега също я боли и ръката е крива. Китката не е както преди. Към този момент също има болки, не е като преди болката, но се усеща.

След инцидента се промени характера и поведението й, стана пораздразнителна, в този смисъл, че когато не може да вършиш обикновени неща, това се отразява.