Решение № 28 от 06.03.2026, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 243/2025
- Вид
- Решение № 28
- Подписан
- 06.03.2026
- Състав
- Светослав Николаев Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 28 гр. Костинброд, 06.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20251850200243 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалбата на М. Р. В., ЕГН**********, от гр. С., чрез упълномощен представител- адвокат К. Х.- САК, срещу НП № 25-0286-000333 от 21.10.25 г. издадено от Началник РУ - Костинброд, ОДМВР- С., с което на жалбоподателя е наложено наказание в размер на 300 лева/153, 39 евро на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и глоба в размер на 200 лева/102, 26 евро и ЛПУМС за срок от 3 месеца, за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т.1 ЗДвП.
С жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Отправя се искане за отмяна изцяло на обжалваното НП.
В проведеното съдебно заседание, жалбоподателя чрез упълномощения си адвокат поддържа жалбата, отправя искане за отмяна на НП, като подлага на анализ събраните по делото доказателства.
АНО не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание, не заявява становище.
Като разгледа доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
1
Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес, в предвидения от закона срок, против акт подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество се явява частично основателна, поради следните съображения:
На 30.09.2025г./четвъртък/, около 15,39 часа, жалбоподателят М. Р. В., управлявал лек автомобил марка „Тойота“, модел „Айго“, рег. №***, по улица „О.“, находяща се в гр. К., като се движел с посока на движение към улица „Й.Й.“. Управлявайки посоченото МПС, на пътното платно срещу дом №33, реализирал удар с пресичащата пътното платно/не на пешеходна пътека/ непълнолетната ученичка- свидетелката Ф. П. С.. Жалбоподателят спрял аварийно МПС на пътното платно, слезнал от колата, като запитал пострадалото лице за неговото здравословно състояние. След като последната го уведомила, че е добре, жалбоподателят и се скарал за пресичането и за това, че му е ударено огледалото и потеглил в неизвестна посока. Това се случило пред погледите на непълнолетните ученици В. Г. и П. Г..
На място е пристигнал полицейски екип, който след като се е запознал с обстановката, установил жалбоподателя и управлявания от негова страна автомобил, въз основа което бил съставен АУАН №GA 4502460 от 30.09.2025г. от И. П., заемащ длъжността младши автоконтрольор при РУ- К., в присъствието на свидетеля М. Н. М.. АУАН е бил подписан от страна на жалбоподателя в същия ден, без възражения от негова страна.
С идентично съдържание, въз основа на изготвения АУАН е издадено и НП №25-0286-000333/21.10.25г., от началник на РУ- Костинброд, с което на жалбоподателя са наложените посочените по- горе наказания.
По късно същият ден Ф. С. била прегледана в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД, където била насочена за контролен преглед на 05.10.25г.
Бащата на Ф. С., П.Г.С. на 01.10.25г./другият ден след инцидента/, подал жалба до РП- Костинброд, във връзка с която била образувана пр.пр.
№2196/2025г. по описа на РП- Костинброд.
С постановление от 07.11.25г., прокурор при РП- Костинброд е отказал да образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер, като е изпратил материалите на началника на 2
РУ- Костинброд за евентуално ангажиране на административно наказателна отговорност от виновния водач.
Съдът установи посочената по- горе фактическа обстановка въз основа на приобщените в хода на процеса гласни доказателствени средства разпитите на свидетелите И. П., М. М., Ф. С., В. Г. и П. Г., както и от писмени доказателства сред които са пр.пр.№2196/2025г. по описа на РП- Костинброд, административно наказателната преписка, която е послужила за издаването на обжалваното НП, длъжностна характеристика и актове за встъпване на АНО и актосъставителя.
По делото са приобщени свидетелските показания на полицейските служители И. П./актосъставител/, М. М./свидетел по акта/, който съдът кредитира в цялост като логични, последователни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото. С тях се установя каква е била фактическата обстановка на място при пристигането на полицейските служители, какво е било състоянието на пострадалото лице, както и какви действия са били предприети от същите, поради което съдът счита, че същите допринасят съществено за изясняване на обективната истина по делото.
По делото са приобщени и показанията на свидетелките В. Г. и П. Г., които съдът намира, че се явяват логични, последователни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото и като такива следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост. Със същите се установяват факти и обстоятелства около това къде е настъпило ПТП, какво е било времето и място по време на инцидента, както и това какво е било поведението на пострадалото лице/а именно, че същата е пресякла пътното платно на място, където няма пешеходна пътека, както и това, че не се е била огледала преди това/, така и какво е било поведението на жалбоподателя след инцидента/спрял е, проверил е какво е състоянието на пострадалата, скарал и се е и си е тръгнал/.
Съдът кредитира в цялост и показанията на свидетелката Ф. С., които са от съществено значение за изясняване на предмета на делото. Показанията на свидетелката се подкрепят от останалите доказателства по делото, като с тях се установяват факти около настъпването на самото ПТП, поведението на пострадалата преди и след инцидента, както и какво е било поведението на жалбоподателя.
3
Съдът кредитира в цялост и събраните писмени доказателства изброени по- горе, като намира, че същите по своята същност допълват посочените по- горе доказателства и доказателствени средства.
От събраните по делото доказателства се установи материалната компетентност на наказващия орган, както и на актосъставителя.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. АУАН съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН и при съставянето и при връчването са спазени разпоредбите на ЗАНН.
В този смисъл са неоснователни възраженията на жалбоподателя, тъй като описанието на вмененото нарушение е сторено пълно, с посочване времето, мястото и начина на осъществяване на нарушението, както и всички обстоятелства при неговото установяване. Описанието е сторено ясно и недвусмислено и не се установява неяснота, която да е от характер да накърни правото на защита на административнопривлеченото лице.
Обжалваното НП е издадено в законоустановения шестмесечен срок, издадено е от компетентен орган, който е надлежно оправомощен и притежава съответната легитимация, като наказващ орган, която се установява от събраната по делото заповед, цитирана по – горе.
НП е издадено без да съдържа нови, релевантни, фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство, наказаното лице да не е могло да се защитава.
По същество, настоящият състав намира за доказано по несъмнен начин, по реда на чл. 303, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, че жалбоподателят е осъществил вмененото нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП . По делото се доказа без никакво съмнение, че именно жалбоподателя на посочената дата, докато е управлявал МПС, не е избрал скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефоусловията на видимост, интензивността на движение и другите обстоятелства, като така е реализирал ПТП с пострадалата Ф. С.. Водачът е лично и непосредствено установен от 4 разпитаните по делото свидетели, които несъмнено установяват неговата самоличност.
Категорично се доказа, че субективните действия на жалбоподателя, при управление на МПС, несъобразени със скоростта на движението, атмосферните условия, релефа, условията на видимост и намиращата се на пътното платно пострадала, са пряката и непосредствена причина да реализира ПТП, с последната. По своята същност това, че пострадалата не се е огледала преди да пресече, по своята същност не е от категорията обстоятелства при наличието на които да не се ангажира отговорност от страна на водача. Последният се е движил по пътното платно, в район на кръстовище, в близост до учебно заведение, в учебен ден, при добра видимост, на сухо платно, което е обуславяло възможността у същият да подбере правилната скорост, с която да се движи управляваното от негова страна МПС, за да може да избегне евентуално появили се препятствия на пътя.
С оглед изложените по - горе съображения, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП .
Не така стоят нещата по отношение на второто нарушение, което е било вменено на жалбоподателят, а именно, че като участник в пътнотранспортно произшествие, е бил длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. По делото категорично се установи, че жалбоподателят е спрял след настъпилото ПТП, като е проверил какво е състоянието на пострадалата С.. Нещо повече същият я е запитал дали има нужда от лекарска помощ, при което последната му е била отказала. При това положение, съдът намира, че поведението на жалбоподателя не може да се приеме, че е съставомерно по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, поради което обжалвания акт следва да бъде отменен в тази му част.
За пълнота следва да се отбележи, че поведението на жалбоподателят би могло да бъде съставомерно по някоя от другите хипотези на чл.123, ал.1 от ЗДвП, но няма фактическо обвинение в тази насока, поради което съдът не може да измени обжалвания акт в тази му част и да приложи правилната материална разпоредба.
С оглед горното, съдът намира, че за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя следва да бъде 5 направена преценка дали деянието е извършено от субективна страна.
При така установените факти и обстоятелства по делото, изложени по – горе от фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателя е извършил от субективна страна вмененото му нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП . Съдът намира, че същото е извършено при форма на вината „непредпазливост“, като жалбоподателя е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, във връзка с което е следвало да съобрази своето поведение с разписаните в ЗДП правила, но не е сторил това. Същият не е целял и не е искал настъпването на противоправния резултат, но е могъл да го предвиди и е бил длъжен да го предвиди, поради което деянието е извършено при форма на вината „непредпазливост“.
Нарушението на жалбоподателя по чл. 20, ал. 2 от ЗДП , е правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДП , за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Същото е в абсолютно определен размер и размера му не зависи от преценката на административнонаказващия орган, поради което е правилно и законосъобразно наложено по вид и размер.
С оглед горното, съдът намира, че наложеното наказание по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, е правилно определено по неговия вид и размер и с оглед всичко изложено по – горе, НП следва да бъде потвърдено в тази му част, като бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя му е било наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева/102, 26 евро и ЛПУМС за срок от 3 месеца, за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-0286-000333 от 21.10.25 г. издадено от началник РУ - Костинброд, ОДМВР- С., В ЧАСТТА, с която на М. Р. В., ЕГН**********, с адрес гр. С., ул. „И.“ №23А, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и наказание ЛПУМС за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т.5 ЗДвП.
Разпечатката съдържа 47 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9ce3a49-43a5-409f-a8d1-5323138d1bdd