Определение № 708 от 17.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 708 гр. София, 17.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20261000600979 по описа за 2026 година Производството е по чл.345, ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК.

Постъпил е въззивен частен протест от прокурор при СГП, срещу определение на СГС от 05.05.2026 г. постановено по НОХД № 1824/26г., с което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото върнато на СГП поради допуснати отстраними процесуални нарушения, при изготвяне на обвинителния акт, затрудняващи и нарушаващи правото на защита на подсъдимия.

В протеста са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че обвинителният акт отговаря изцяло на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, като в обстоятелствената част на същия били посочени всички съставомерни признаци да деянието и по никакъв начин не била затруднена защитата на обвиняемия. От него можело ясно да се извлече механизмът на процесното деяние, като достатъчно ясно било посочено, че обв. Б. е извършил забранена от ЗДвП маневра. Вследствие на последната и местоположението на автомобила настъпило и пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на жертвата. Посоченият от съда абзац втори на страница трета от обвинителния акт не внасял неяснота в обвинението, а съдържал описание на възможността на обвиняемия да възприеме движението на мотоциклета, управляван от жертвата. Тази възможност или невъзможност, не била свързана пряко с обвинението, тъй като то било ясно формулирано и както в диспозитива на обвинителния акт, така и в обстоятелствената част, ясно били посочени нарушените норми от ЗДвП. Ясно можело да се изведе от обвинителния акт, че се твърди за извършена забранена маневра, без която не би се стигнало до удар на тялото на жертвата с управлявания от обвиняемия 1 лек автомобил. Дали това било така и дали било налице управление на моторно превозно средство, при положение, че към момента на настъпване на удара реално автомобилът е бил спрял, и дали обвиняемият е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено опасните последици било въпрос по съществото на делото.

Иска се отмяна на определението и връщане на делото на съда за продължаване на съдебното производство.

Срещу определението е постъпила и частна жалба от частния обвинител С. С. А. в която се твърди, че внесеният от Софийска градска прокуратура обвинителен акт срещу подс. Д. А. Б. по чл. 343, ал. 1, б "в“ от НК отговаря л напълно на изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НК. В обстоятелствената му част били посочени всички необходими съставомерни признаци на деянието, което от своя страна не водело до ограничаване и затрудняване на защитата на обв. Б.. Пределно ясно било посочено, че обв. Б. бил извършил маневра, която е абсолютно забранена от ЗДвП , в следствие на която и на разположението на автомобила спрямо пътя било настъпило и пътно-транспортното произшествие, довело до смъртта на К. Е. Н.,. Абзац втори на страница трета окт обвинителния акт не внасял неяснота на обвинението. Възможността на обвиняемия да възприема движението на не била свързана с обвинението и не ограничавало правото на защита на обвиняемия. Смятам, че както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в неговия диспозитив били посочени конкретни норми от ЗДвП, които обвиняемият бил нарушил. Въпрос на доказване по време на съдебното следствие било дали МПС, управлявано от обв. Б. спряло или е било в движение, както и дали същият е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено опасните последици.

Иска се отмяна на обжалваното протоколно определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в протеста оплаквания съдът намира следното:

Протеста е процесуално допустим съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК. Разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.

Частната жалба на частния обвинител е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното определение от 05.05.2026 г. постановено по НОХД № 1824/26 г. по описа на СГС е прието, че съдебното производство по делото след да бъде прекратено и същото върнато на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, които били отстраними и водели до нарушаване на процесуалните права на обвиняемото лице да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му обвинение.

Според съда не била налице „ яснота относно механизма, по който прокурорът твърди, че се е осъществило конкретното престъпно деяние.“ Като причина за това е изтъкнато отразеното на стр.3 от обвинителния акт, че „при потегляне на лекия автомобил подс. Б. не е имал възможност да възприеме чрез лявото огледало за обратно виждане идващия мотоциклет.

2

След това се посочва, че при спирането на автомобила перпендикулярно на пътното платно той вече е имал възможност да го възприеме.“ Неяснотата била в това, че „при първата маневра прокурорът твърди, че подсъдимият не е имал възможност да види мотоциклетиста, а при втората маневра твърди, че е имал възможност да го види.“

Приетото от съда несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК не е обективна даденост. Въпрос на стилистичен похват е как ще бъде изготвен той, като от съществено значение при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, включващи в себе си и отговор на въпроса съответства ли обвинителния акт на изискванията на чл.246 от НПК, е да се извърши обективна преценка на съдържанието на акта, нещо, което в случая съдът не е сторил. Констатацията на съда, че „не е налице необходимата яснота относно параметрите на повдигнатото обвинение“, е необоснована. Обстоятелствената част на обвинителния акт трябва и в случая категорично съдържа посочване на престъплението извършено според прокурора от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му.

Изложените от прокурора фактически твърдения съответстват на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. При преценка законосъобразността на обвинителния акт от гледна точка на съдържанието му е необходимо същият да бъде съобразен в неговата цялост, а не само до определена страница и абзац, както е сторил това първоинстанционният съд. Конкретния обвинителен акт покрива минималните изисквания на чл.246 от НПК за съдържание, не е неразбираем и не съдържа съществени противоречия и неясноти, които да ограничат възможността на обвиняемия да разбере съобразно какви факти следва да се защитава. Недвусмислено е отразено в акта фактическото твърдение на прокурора, че според него е извършена забранена маневра от обвиняемия, която не се свързва с потеглянето на автомобила, а с предприемането на обратен завой, и която маневра е предпоставката според обвинението да се стигне до удар на тялото на жертвата с управлявания от обвиняемия лек автомобил. С оглед на това въззивният съд приема, че относно този факт няма неяснота и констатациите на първоинстанционният съд за наличие на такава са необосновани.

Посочването от прокурора в обвинителния акт на „първата“ маневра-„потегляне“, не само не създава неясноти, но и като част от изложените фактически твърдения позволява ясно да се разбере, коя част от поведението на обв.Б. прокурорът свързва с настъпването на вменяваните му общественоопасни последици.

С оглед на изложеното въззивният съд приема, че възраженията в протеста и частната жалба срещу законосъобразността на определението са основателни. Първоинстанционният съд не е съобразил правилно съдържанието на обвинителния акт и е извел незаконосъобразно извод за наличие на непълноти в обстоятелствената му част. Твърденията на съда, че акта страда от съществени пороци, тъй като описаните в него факти били неясни, са неоснователни. Прокурорът е изложил достатъчно фактически 3 твърдения, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл.246, ал.2 от НПК. При ясно очертаните обективни признаци от състава на вменяваното престъпление и при категоричното фактическо твърдение в обвинителния акт, че същите са осъществени чрез конкретни действия и бездействия на привлеченото към наказателна отговорност лице, не се констатира неяснота при описанието на деянието.

Изложеното дава основание на въззивният съд да приеме, че определението на СГС е незаконосъобразно, обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, не съдържа неясноти, които да ограничават възможността за пълноценно упражняване процесуалните права на обвиняемия. Поради това протеста и частната жалба са основателни, а атакуваното определение като незаконосъобразно следва да се отмени. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството от същия съдебен състав.

Мотивиран така и на основание чл.345, ал.2 вр.чл.249, ал.3 от НПК Софийски апелативен съд, V-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.05.2026 г. постановено по НОХД № 1824/26г по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено съдебното производство по делото.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия за разглеждането му.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4