Решение № 5001 от 21.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5001 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20241110145457 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 285244/10.09.2024 г./ на „**********“ АД срещу Д. Т. Й., с която са предявени по реда на чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителни искове за следните суми: 3 500 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № FL1110689/28.08.2020 г., ведно със законната лихва от 11.05.2023 г. до окончателното плащане; 65.27 лв. – мораторна лихва за периода от 17.09.2022 г. до 02.05.2023 г. Претендират се разноските за заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че договорът е сключен между него и ответницата за сума в общ размер на 4 500 лв., която е изцяло усвоена от нея. Излага, че по договора е уговорен гратисен период до 20.08.2022 г., след който тя трябва да погаси кредита на 60 бр. анюитетни погасителни вноски съгласно погасителен план, като крайният срок за погасяване на кредита е 17.08.2025 г. Сочи, че при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост, се дължи за времето на забавата законната лихва.

Твърди, че още първата вноска е просрочена, както и че на 04.09.2023 г. кредитополучателят е уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Излага, че за вземанията на банката е подадено заявление по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 25357/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, но заявлението е частично отхвърлено – по отношение на процесните вземания, което обуславя правния интерес на ищеца от настоящите осъдителни искове.

В законоустановения срок ответницата не е подала отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно 1 убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителни искове за суми, за които подаденото от банката заявление по ч. гр. д. № 25357/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, е било отхвърлено.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения предявените искове са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Тяхната основателност се обуславя от доказването от ищеца на следните предпоставки: наличието на действително правоотношение между страните по Договор за потребителски кредит № FL1110689/28.08.2020 г., и неговото съдържание; усвояване на кредита в твърдения размер от ответницата; изискуемост на главното вземане; размера на главното вземане; изпадането на ответницата в забава; размера на обезщетението за забава.

В случая с протоколно определение от 27.02.2025 г. е обявено за безспорно сключването на Договор за потребителски кредит № FL1110689/28.08.2020 г. между страните.

Видно е от чл. 1 от представения договор, че по него банката отпуска кредит на ответницата в размер на 4 500 лв. за текущи нужди с цел подпомагането й като засегната от икономическите последствия от пандемията COVID-19, като за усвоения кредит тя не дължи лихва. Касае се за договор за кредит по Програмата за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, който попада в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗПК, поради което разпоредбите на ЗПК не се прилагат за него.

Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят ползва гратисен период от 24 месеца, считано от датата на договора, до 20.08.2022 г., по време на който не дължи плащане на главница по кредита. В чл. 5 е уговорено, че след изтичане на гратисния период ответницата дължи плащане на равни /анюитетни/ месечни вноски, представляващи главница, и посочени като брой и размер в погасителен план. Видно е от погасителния план, че се дължат ежемесечно на 17-о число от месеца погасителни вноски за периода от 17.09.2022 г. до 17.08.2025 г., всяка в размер на 125 лв.

С протоколно определение от 27.02.2025 г. е обявено за безспорно усвояването на кредита от ответницата, като същото се установява и от писменото доказателство на л. 10, от представената справка „Трансакции“ и от извлечение от банковата й сметка.

В случая по делото е безспорна липсата на плащане от ответницата на претендираната главница. Според чл. 11 от договора при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случай на уговорена предсрочна изискуемост на кредита при неплащането на определен брой вноски, в какъвто смисъл е и клаузата на чл. 11 от процесния договор за кредит, 2 вземането става изискуемо освен при неизпълнението, визирано като основание за предсрочна изискуемост, и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили и обективните факти, обуславящи настъпването й. Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника.

В случая предсрочната изискуемост е надлежно обявена на длъжника в хода на исковото производство с получаването от ответницата на препис от исковата молба и приложенията, сред които е и Покана от банката до нея /л. 11/. Този факт следва да бъде съобразен от съда, защото решението трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето защо съдът приема, че в случая кредитът е станал предсрочно изискуем на 14.11.2024 г.

Предвид изложеното ответницата дължи на банката претендираната в настоящото производство част от главницата, представляваща разликата между цялата главница от 4 500 лв. и сумата от 1 000 лв., за която банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Върху тази сума тя дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 11.05.2023 г., до окончателното плащане.

С оглед наличието на главен дълг и забава в плащането му, доколкото той не е бил погасяван на вноски в сроковете по погасителния план, за ищеца е възникнало и вземане за мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 17.09.2022 г. до до 02.05.2023 г.

Ответницата не оспорва неговия размер, поради което съдът приема, че тя дължи мораторна лихва в претендирания размер. Ето защо акцесорният иск следва да бъде изцяло уважен.

По разноските:

При този изход на спора на ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всички сторени от него разноски за исковото производство, възлизащи общо на сумата от 930.09 лв., включваща: 142.61 лв. – държавна такса; 787.48 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение На ищеца не се дължат разноски за заповедното производство, тъй като в случая изходът на исковото производство не рефлектира по никакъв начин върху резултата от заповедното производство. Така е, защото вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК /за които са присъдени със заповедта съразмерна част от разноските за заповедното производство/ не са идентични с вземанията – предмет на осъдителните искове, а същевременно заявлението по чл. 417 ГПК е отхвърлено в останалата част с влязъл в сила 3 съдебен акт, поради което сторените, но неприсъдени със заповедта, разноски за заповедното производство не се дължат на банката, защото те са направени във връзка с подаденото заявление, което в съответната част е неоснователно. Не следва различен извод поради основателността на настоящите искове, доколкото тя произтича от допълнително настъпил в хода на исковото производство факт – обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на длъжника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК Д. Т. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, да заплати на „**********“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 3 500 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № FL1110689/28.08.2020 г., ведно със законната лихва от 11.05.2023 г. до окончателното плащане; 65.27 лв. – мораторна лихва за периода от 17.09.2022 г. до 02.05.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 930.09 лв. – разноски за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4