Определение № 1770 от 09.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1770 гр. Варна, 09.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500833 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413 ал.2 вр. с чл. 274 от ГПК.

Производството е oбразувано по частна жалба с вх. No 19606 / 14.03.2023г., подадена от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Черковна“ No 38, офис 4, представлявано от Ирина Харалампиева Крайчева управител, срещу разпореждане No 6773 / 21.02.2023г., постановено по ч. гр. дело № 1973/ 2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА с която е отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, заявление с вх. № 13117/20.02.2023г., подадено от „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК 205559807, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Й.

Д. Й., ЕГН ********** за сумите: 100,80лева- такса за разглеждане по т. 3 ОУ и 32леваадминистративна такса за уведомления за просрочени задължения по чл.5.5 от ОУ вр.

Тарифата за таксите и комисионните на физическите лице и за пълния размер на претендираните разноски.

Жалбоподателят твърди, че в тази част разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че таксата за разглеждане е дължима с цел оценка на кредитоспособността на клиента, съгласно чл. 3.4 от Общите условия към Договора за кредит. В преддоговорната информация, Договора за кредит и Общите условия, такса за разглеждане при последваща оценка на кредитоспособността не е предвидена, не се начислява. Таксата за разглеждане възниква преди самото отпускане на кредита и не е дължима на основание управление на кредита. Таксата за разглеждане не е такса по усвояване, тъй като таксата по усвояване е действие свързано с реалното превеждане на кредита в полза на клиента и се извършва след сключване на Договора за банков кредит.

След подписване на договора за кредита се превежда сумата по кредита в полза на клиента, от този момента възниква и управление на кредита до настъпване на крайния срок на договора. Всички други действия, които евентуално биха настъпили, като например 1 необходими уведомления, контакти при просрочие на кредита, съгласно чл.5.5 от Общите условия, са извън обема на управление на кредита. По отношение на таксата по чл.5.5 твърди, че е изрично уговорена и ясно формулирана в чл.5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити, като сумите и основанията са изрично посочени за всяки един разход в Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. В чл.11, т.17 от ЗПК е предвидена възможност за събиране на други такси, като в преддоговорната информация в т.4.6 от част III на Европейския формуляр е изрично посочено „Разходи, дължими при просрочени плащания. Наличието на неплатени вноски може да доведе до сериозни неблагоприятни за Вас последици (включително принудително изпълнение) и да затрудни получаването на кредит в бъдеще“. Не случайно законодателя е посочил разходи, а не разход, тъй като при наличието на просрочие на кредитора се дължи обезщетение за забава, но се извършват и разходи, свъзрани с установяване на контакт с клиента, /напомнителни обаждания, съобщения и писма съгласно Тарифата/. Погрешено е да се тълкува и да се приравняват извършените такси на допълнителни услуги, след като законодателят е предвидил други такси и без да посочи ясно какви може да се тези други такси, съдът да определя същите като допълнителни услуги. Съдържателно тези термини предполагат различно тълкуване. С оглед на изложеното, моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част.

Предвид характера на производството, насрещната страна. препис от жалбата не се връчва на

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството по ч.гр.д. № 1973/2023 г. на ВРС, 7-ми състав, е образувано по заявление издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК 205559807, срещу Й. Д. Й., ЕГН ********** – длъжник по по договор за потребителски паричен кредит № 742/07.05.2021г.; сключен между същия и „ЮтеКредит България” ЕООД, за сумите както следва: 600лева, представляваща неплатена главница; 40,81лева- договорна възнаградителна лихва за периода 07.05.2021г. до 27.07.2021г.; 68,60лева- лихва за забава върху главницата начислена за периода 02.07.2021г. до 23.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 20.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението, 100,80лева- такса за разглеждане по т. 3 ОУ и 32лева- административна такса за уведомления за просрочени задължения по чл.5.5 от ОУ вр. Тарифата за таксите и комисионните на физическите лице, както и за сумата от 25 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и 180 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложен посоченият в заявлението договор за потребителски кредит и всички приложения към него.

По заявлението е постановено разпореждане No 6773 / 21.02.2023г., постановено по ч. гр. дело № 1973/ 2023г. по описа на ВРС, с което е разпоредено да се издаде заповед за 2 изпълнение за сумите от: 600лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски паричен кредит № 742/07.05.2021г.; 40,81лева- договорна възнаградителна лихва за периода 07.05.2021г. до 27.07.2021г.; 68,60лева- лихва за забава върху главницата начислена за периода 02.07.2021г. до 23.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 20.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 63,17лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юк. възнаграждение, съобразно уважената част на заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, като в останалата част заявлението е отхвърлено и съответно се обжалва, което е предмета на разглеждане и в настоящото производство пред ВОС.

Мотивите на ВРС за частично отхвърляне на заявлението са в насока, че клаузите, въз основа на които са начислени сумите, за които е отхвърлено заявлението противоречат на ЗПК и са недействителна, а също така са и неравноправни.

По допустимостта:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността:

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В правомощията на заповедния съд, съобразно разпоредбата на чл. 411 ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, е да провери дали искането по заявлението е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случай, че се констатират противоречия със закона или с добрите нрави, или неравноправна клауза, то съдът следва да отхвърли заявлението. В процесния случай заявлението е по реда на чл. 410 от ГПК за вземане, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит с физическо лице – потребител, то приложими в случая са и разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно т. 3.4 от Общите условия, приети от страните и приложими към Договора за кредит от 07.05.2021г., клиентът дължи на ЮтеКредит еднократна такса за разглеждане, която се дължи в деня на подписване на договора, финансира се от кредитора и се възстановява от клиента с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план, като размерът й се конкретизира в договора за кредит. Видно е от систематичното място на т.3.4, включена в общия раздел 3, озаглавен „Оценка на кредитоспособността на клиента“, че таксата за разглеждане е реално свързана с преценката за възможностите на длъжника за погасяване на кредита, което е по естеството си дейност, свързана с тази по усвояването и управлението на кредита. Разпоредбата на чл. 10а ал.2 от ЗПК, обаче, предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с 3 усвояване и управление на кредита. В случая, уговорената такса по т.3.4 от ОУ е именно такава и на основание чл. 21 ал.1 от ЗПК е нищожна. В този смисъл е и налице основание за отхвърляне на заявлението в тази част – по искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 100,80лева- такса за разглеждане по т. 3 ОУ.

По отношение на вземането, претендирано на основание т.5.5 от Общите условия, въззивната инстанция намира, че не са налице основания да се издаде заповед за изпълнение.

Съобразно т.5.5 от Общите условия, приети от страните и приложими към Договора за кредит от 07.05.2021г., клиентът се задължава, в случай на неизпълнение на задълженията си по договора точно и в срок, да възстанови на ЮтеКредит виновно причинените разходи за административно обслужване, съгласно действаща Тарифа на ЮтеКредит и при стриктно съобразяване на реално извършените от ЮтеКредит действия. Така наименуването на вземането като “разходи за административно обслужване“ не променя техния характер, а именно, че са такива във връзка с усвояването и управлението на кредита. Това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя. А, съобразно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, само ако видът, размерът и действието, за което се събират са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Отделно, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Дори и да се приеме, че след препращането към Тарифата на ЮтеКредит таксите са ясно и точно определени, отново клаузата следва да се прецени като противоречаща с разпоредба на ЗПК или в случая на чл. 33, който предвиждва, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Договарянето на обезщетение за неизпълнение в отнапред определен размер всъщност представлява определяне на неустойка за неизпълнение, което е в разрез с вече цитираната разпоредба на чл. 33 от ЗПК.

На трето място самата клауза на т.5.5 от ОУ е формулирана така, че изисква и стриктно съобразяване с реално извършените действия, за които следва да се представят и надлежни доказателства – какви писма са изпращани, как и т.н., а от страна на кредитора не са ангажирани подобни доказателства. В този смисъл и правилно заповедният съд е преценил, че клаузата на т.5.5. от Общите условия противоречи на ЗПК и е нищожна.

Извън горното, съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на вземането чрез точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича.

Вземането по т.5.5. от ОУ във връзка с Тарифата за таксите и комисионните за физически лица не е уточнено по компоненти, доколкото е посочена една обща сума. Следва да се уточни по какъв начин е формиран размерът на претенцията с разбивка по пера – за колко и какъв вид конкретни действия се претендира.

От гореизложеното следва, че разпореждането на заповедния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и съдът:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане No 6773 / 21.02.2023г., постановено по ч. гр. дело № 1973/ 2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА с която е отхвърлено на основание чл. 411, ал.

2, т. 2 от ГПК, заявление с вх. № 13117/20.02.2023г., подадено от „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК 205559807, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Й. Д. Й., ЕГН ********** за сумите: 100,80лева- такса за разглеждане по т. 3 ОУ и 32лева- административна такса за уведомления за просрочени задължения по чл.5.5 от ОУ вр. Тарифата за таксите и комисионните на физическите лице и за пълния размер на претендираните разноски.