Определение № 2908 от 18.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2908 гр. София, 18.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Кирил Г. Д.

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Кирил Г. Д. Въззивно частно наказателно дело № 20251100605827 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 243, ал. 7-8 от НПК.

Образувано е по жалба на О. П. Д. срещу Определение от 13.08.2025 г. по НЧД № 13625/2023 г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав, с което съдът е потвърдил Постановление на СРП от 05.06.2023 г., с което на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено частично наказателното производство по ДП № 1689/2021 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 38876/2021 г. по описа на СРП в частта му досежно извършено престъпление по чл. 207, ал. 2 НК, като е постановено същото да продължи да се води за престъпление по чл. 207, ал. 1 НК. Със същото постановление на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК е спряно наказателното производство, водено за престъпление по чл. 207, ал. 1 НК.

В депозираната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че първостепенният съд е направил превратен анализ на събраните в хода на разследването доказателства, поради което е стигнал до погрешни фактически и правни изводи. На първо място е изложено, че в хода на разследването е установено по несъмнен начин, че на 20.08.2021 г. във фактическата власт на св. Д.М. е попаднала инкриминираната движима вещ, която последният погрешно е припознал като своя портфейл, оставил го в автомобила си, а впоследствие го изхвърлил през прозореца по данни на самия М.. В този смисъл се оспорва изводът на СРП и 1 на СРС, че посоченото действие не осъществява състава на престъпление по чл. 207, ал. 2 НК. Отделно от това е посочено, че заявеното от св. М. представлява негова защитна теза, която не е била проверена от страна на разследващите органи, а е приета безрезервно за кореспондираща с обективната истина по случая. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени атакуваното определение на СРС, като върне делото на органа на досъдебното производство със задължителни указания относно приложението на закона.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на проверка от въззивния съд. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Въззивният съд се солидаризира с възприетата в обжалваното определение фактическа обстановка, кореспондираща с установената такава от страна на СРП, а именно:

Досъдебно производство № 1689/2021 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр.

№ 38876/2021 г. по описа на СРП е образувано с постановление на СРП от 05.11.2021 г. за това, че на 20.08.2021 г. в гр. София, противозаконно са присвоени чужди движими вещи - портфейл, съдържащ документи, банкова карта, парична сума в размер на 1900 лева - собственост на О. П. Д., които са попаднали у извършителя по погрешка - престъпление по чл. 207, ал. 2 от НК.

На 20.08.2021 г. свидетелят О. П. Д. пазарувал в гр. София, магазин „Аванти“, като забравил в магазина портфейла си. В тази връзка, служител на магазина - св. М.М., бил уведомен от клиент на магазина (неустановено по делото лице) за забравения портфейл, като посочил, че принадлежи на лице с гипсиран крак. Св. М. взел портфейла, излязъл от магазина и се отправил към наблизо намиращия се свидетел Д.М. М., който също бил напазарувал и се готвел да потегли с автомобила си. Доколкото М. бил с бинтован крак, св. М. се обърнал към него с думите „Господине, забравихте си портфейла“ и му го предал. В тази насока в показанията си св. М. посочва, че Д.М. „взе портфейла без да го разгледа“ и потеглил.

Разпитан в качеството на свидетел Д.М. посочва, че служител на магазина му е предал портфейла и доколкото „.... портфейлът приличаше на моя, аз го 2 взех и го оставих на предната седалка до шофьорската“. В своите показания М. посочва още, че докато пътувал погледнал портфейла на седалката и след като осъзнал, че не е неговият, го изхвърлил в движение, без да го отваря. В проведения разпит на св. О. П. Д., същият посочва, че портфейлът му е съдържал лични документи, банкова карта и парична сума в размер на 1900 лева.

С оглед на така събраните доказателства, с Постановление от 05.06.2023 г. прокурор от СРП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК прекратил частично наказателното производство по ДП № 1689/2021 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 38876/2021 г. по описа на СРП в частта му досежно престъплението по чл. 207, ал. 2 НК, като постановил същото да продължи да се води за престъпление по чл. 207, ал. 1 НК. Със същото постановление на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК било спряно наказателното производство, водено вече за престъпление по чл. 207, ал. 1 НК.

С атакуваното Определение от 13.08.2025 г. по НЧД № 13625/2023 г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав съдът е потвърдил постановлението на СРП за прекратяване на наказателно производство от 05.06.2023 г. поради обстоятелството, че не е налице фактическо разпореждане от страна на св.

Д.М. с портфейла на св. О. Д., доколкото не е взел паричната сума от портфейла и не я е предал на друго лице. Отделно от това е посочено, че от приложената по делото КСППЕ на св. Д.М. се установявало, че към инкриминираната дата последният не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Така изложената фактическа обстановка е възприета от страна на СРП и СРС въз основа на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения, а именно: показанията на свидетелите О. Д., Д.М., М.М. и Ц.Н., протокол за доброволно предаване от 25.08.2021 г., заверен препис от нареждане разписка за изтеглена сума от „Алианц Банк България“ ЕАД от 18.08.2021 г., квитанция, вносна бележка, епикриза на Д.М. М. от ДПБ „Св.

Иван Рилски“ гр. Нови Искър, справка за съдимост на Д.М., заключението на ВТЕ и заключението на КСППЕ.

При така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, същият намира, че крайните изводи на СРС относно законосъобразността и 3 обосноваността на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, се явяват правилни.

На първо място, въззивният съд намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че разследването по образуваното досъдебно производство не е проведено пълно и обективно. Напротив, в случая са събрани всички необходими и относими доказателства за установяване на обективната истина по делото. В този смисъл от показанията на свидетелите М., Д. и Н., както и заключението на ВТЕ, се установява по несъмнен начин, че на инкриминираната дата процесният портфейл, собственост на св. Д., е попаднал погрешка във фактическата власт на св. Д.М.. От друга страна, въззивният съд счита, че изложената от св. Д.М. версия за случилото се не би могла да бъде проверена чрез събиране на допълнителни доказателства, каквото е възражението на жалбоподателя. Липсват свидетели очевидци на последващото поведение на св. М. след вземане на портфейла и качването му в автомобила, чрез разпита на които да може да бъде проверено възпроизведеното от него. На следващо място, предвид изминалия период от повече от 4 години от извършване на деянието, е безпредметно да се провеждат допълнителни оперативно-издирвателни мероприятия (ОИМ) относно установяване на камери за видеонаблюдение в района, в който се е оттеглил с автомобила си св. М., поради което и не може да се провери изложената от последния версия за случилото се. Освен това, от приложената на л. 17 от ДП докладна записка е видно, че при извършените ОИМ не са установени други камери за видеонаблюдение, свидетели-очевидци или инкриминираните вещи. С оглед на това, въззивният съд счита, че разследването по образуваното досъдебно производство е проведено пълно, обективно и всестранно, като е изяснена обективната истина по случая, а именно, че св. М. е изхвърлил погрешно попадналата в негова фактическа власт вещ с намиращите се в нея документи и парична сума.

И според въззивната инстанция това деяние на св. Д.М. не може да се субсумира под престъпния състав на чл. 207, ал. 2 НК. Съгласно посочената разпоредба подлежи на наказателно преследване лице, което противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка. В настоящата хипотеза безспорно се установява, че поради несъзнателно формирано заблуждение у св. М., служител на процесния търговски обект, последният е върнал инкриминирания портфейл не на неговия действителен 4 собственик – св. О. Д., а на св. Д.М., който не е осъзнал този факт към момента на предаване на портфейла в неговата фактическа власт, показателно за което е и обективираното от последния поведение по вземане на портфейла без разглеждането му и хвърлянето му на предната седалка на управлявания от него автомобил. От твърденията на св. Д.М. се установява, че последният е бил изхвърлен от свидетеля през прозореца на управлявания от него автомобил, веднага щом е разбрал, че същият не е негов. В правната доктрина и съдебната практика последователно се приема, че присвояване е налице, когато деецът извърши акт на юридическо или фактическо разпореждане с намиращата се в негова фактическа власт движима вещ, като това разпореждане следва да е станало в свой интерес или в интерес на трето лице (Решение № 523 от 07.04.2011 г. по н.д. № 590/2010 г. на ВКС, III н.о.).

Фактическото разпореждане с вещта като със собствена може да се изрази в консумирането й или използването й по предназначение, използването й като материал за създаване на друга вещ и т.н. От субективна страна престъплението по чл. 207, ал. 2 НК изисква деецът да съзнава, че се разпорежда с чужда движима вещ, попаднала у него случайно или по погрешка, като цели да облагодетелства себе си или друго лице. В настоящата хипотеза действително е налице фактическо действие, с което Д.М. се е разпоредил с процесния портфейл и намиращите се в него вещи, но не може да се приеме за доказано, че това действие е извършено с цел да се облагодетелства той самият или трето лице, различно от собственика на вещта. В този смисъл е и Решение № 517 от 10.12.1987 г. по н.д. № 568/1987 г. на ВС, I н.о., в което е прието, че когато длъжностно лице унищожи повереното му за пазене и управление имущество, не осъществява състав на присвояване, тъй като умисълът му не е насочен към лично или друго облагодетелстване. В настоящата хипотеза, макар и да не се касае до унищожаване на вещта, е налице сходство в умисъла на дееца, който не е искал да облагодетелства себе си или друго лице, а да прекрати фактическата власт върху вещта. Очевидно в случая намерението и умисълът на дееца не са насочени към увеличаване на личното му имущество или това на друго лице.

Това негово поведение не може да бъде прието за обществено приемливо, но и според настоящия съдебен състав не осъществява състава на престъплението по чл. 207, ал. 2 НК или друго престъпление от общ характер.

С оглед на несъставомерността на разследваното деяние по посочения 5 текст на чл. 207, ал. 2 НК, законосъобразно и обосновано СРП е прекратила наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.

1 НПК.

Въззивният съд намира за правилни изводите на контролираната инстанция и по отношение на наличието на още едно основание за прекратяване на наказателното производство, а именно, че св. Д.М. е бил невменяем към момента на извършване на разследваното деяние. Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство КСППЕ, към момента на извършване на инкриминираното деяние св. Д.М. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си, доколкото е страдал от психично заболяване, изключващо вменяемостта му – „Разстройство вследствие употреба на алкохол.

Психотично разстройство с преобладаване на манийни симптоми“.