Присъда № 399 от 24.06.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда №399 от 17.06.2024 г. по НОХД №6007/2024 г. по описа на Районен съд-София, 121-ви състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №146/2024 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №2433/2024 г. по описа на СРП срещу подсъдимия ***** за това, че на 25.01.2024 г. около 03.00 часа в гр.София, ул.“***“ №1, от складово помещение на жп гара София-север, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - счупено стъкло на прозорец на склада, като съизвършител, в съучастие с ****, направил опит да отнеме чужди движими вещи - 4 бр. пластмасови туби, всяка от тях съдържаща по 20 литра бензин А95, с цена на една туба с бензин 57,20 лв., на обща стойност 228,80 лв. от владението на **** - МОЛ при ****, без негово съгласие, с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като престъплението останало недовършено, поради независещи от дееца причини - задържането му от ****, **** и ****** - служители на 02 РУ-СДВР - престъпление чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 НК

По делото по искане на подсъдимия ***** и служебния му защитник - адв. ** ****САК е проведено предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК зарешаване въпроситепо чл. 371 т.2 НПК.

Прокурорът поддържа обвинението като предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението предмет на ОА, тъй като самопризанието му се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на ДП. При индивидуализация на наказанието моли съда да вземе под внимание обремененото съдебно минало на подсъдимия, който към настоящия момент същият е многократно осъждан, като отново е извършил престъпление против собствеността. Предлага на съда да определи наказание при условията на чл.58а ал.1 НК в размер на три години лишаване от сводоба, което да намали с 1 /3, като същото следва да бъде изтъпяно при при първоначален строг режим.

Предлага също така при този изход на делото, разноските да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.

Подсъдимият ***** прави самопризнание при условията на чл.371 т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Подсъдими я т се възползва от правото си да не дава обяснения. В правото си на лична защита моли съда да се съобрази с изложеното от защитника му. В последната си дума моли съда за справедливост.

Служебният защитник на подсъдими я * * * * - адв. ** ****-САК дава съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК. Излага доводи, че не следва ъм подсъдимия да се подходи по най-тежкия начин на най-активното прилагане с оглед на законовите възможности, тъй като дори това да е така да има такива отегчаващи вината обстоятелства. Също така са налице смекчаващи отговорността обстоятелства - съдействието от страна на подсъдимото лице и 1 неговото разкаяние. Твръди, че ако подсъдимият е бил неосъждан с оглед съществената малозначителност на обществените последици от деянието, то деянието щеше да бъде прието за малозначително. Смята също, че едно наказание в рамките на минимално предвиденото в случая, би изиграло съвсем оптимална и достатъчна роля както за изкупването на вината, така и за превъзпитаването на подсъдимия.

Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия ***** по чл. 371 т.2 НПК се подкрепя от събраните по ДП №146/2024 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №2433/2024 г. по описа на СРП доказателства, с определение от 17.06.2024 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на **** без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това, в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал.2 НПК не е извършван разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373 ал.1 НПК съдът прие събраните в досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият ***** е роден на ***** г. в гр. ***, с адрес по лична карта гр.***, ул.

****. Същият е с начално образование, неженен, безработен, осъждан.

Свидетелят **** е служител на Национална компания „*****“, заемащ длъжността Началник регионален център „***“ към УДВГТ София - ****. ** е и МОЛ по отношение на имуществото, предоставено от **** на регионалния център.

Регионален център „***“ разполага със складово помещение /склад/ в сградата на ЖП гара **** на адрес гр. София, ул. „***” №1, където се съхранявали туби с бензин.

Подсъдимият и съучастникът му **** на дата 25.01.2024 г., около 03.00 часа счупили стъклото на един от прозорците на помещението и влезли вътре. От там те изнесли четири броя пластмасови туби, всяка от тях съдържаща по двадесет литра бензин А 95, собственост на ****. Всеки от двамата съучастници взел по две туби с бензин и двамата тръгнали да се отдалечават от местопроизшествието. Действията им били забелязани от свидетелката ******, която живеела в близост до склада. Тя се обадила на спешен телефон 112 и съобщила за случая. След няколко минути пристигнали два автопатрула на 02 РУ - СДВР.

Полицейските служители забелязали подсъдимите и се насочили към тях. Служителите ****, **** и ****** задържали подсъдимия ****. Служителите *** **** и **** задържали съучастника му ****. Двамата извършители били отведени в сградата на 02 РУ - СДВР.

Тубите с бензин, предмет на престъплението били оставени на отговорно пазене при свидетеля ****.

Било образувано досъдебно производство №146/2024 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №2433/2024 г. по описа на СРП .

В хода на ДП била назначена СОЕ, от заключението на която се установява, че всяка от 2 четирите туби е с цена на бензина 57,20 лв. или обща стойност 228,80 лв.

Наказателното производство спрямо **** приключило със споразумение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство намира за установена по безспорен начин фактическата обстановка изложена в обвинителния акт.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия, направено в хода на предварителното изслушване на основание чл. 371 т.2 НПК .

Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя изцяло от събраните по надлежния процесуален ред в досъдебното производство доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показания на свидетелите ****, ******, *** ****, ****, ****, ****, ******, писмени доказателства и доказателствени средства заключение на СОЕ, протоколите за оглед на местопроизшествие и за доброволно предаване, веществените доказателства, справка за съдимост.

Съдътна мира, чесъбраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, като водят до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Кражбата е типично престъпление, засягащо обществените отношения по необезпокоявано упражняване правото на собственост на гражданите, изразяващо се в лишаване собственика /владелеца/, държателя на движима вещ с определена стойност от владението върху н е я , като е налично и намерение у отнемащиявещтада я присвои.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 НПК поотделно и в тяхната съвкупност приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 НК.

От обективна страна се установи, че подсъдимият на дата 25.01.2024 г. около 03.00 часа в гр.София, ул.“***“ №1, от складово помещение на жп гара София-север, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - счупено стъкло на прозорец на склада, като съизвършител, в съучастие с ****, направил опит да отнеме чужди движими вещи - 4 бр. пластмасови туби, всяка от тях съдържаща по 20 литра бензин А95, с цена на една туба с бензин 57,20 лв., на обща стойност 228,80 лв. от владението на **** - МОЛ при ****, без негово съгласие, с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като престъплението останало недовършено, поради независещи от дееца причини - задържането му от ****, **** и ****** - служители на 02 РУ-СДВР.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК - той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им.

Квалифициращият признак по чл.195 ал.1 т.3 НК в случая е налице, тъй като за да 3 проникне с другия извършител в склада и отнеме процесните вещи, подсъдимият е счупил стъкло на прозореца на това помещение.

Налице е и формата на обикновено съучастие като извършител за настоящия подсъдим.

ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:

По отношение на другия обвиняем **** производството по делото е приключило по реда на чл.382 и сл. НПК с одобрено на 26.03.2024 г. споразумение по НОХД №4294/2024 г. на СРС, НО, 115 състав, с което на същия е наложено наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода при общ режим /арг. протокол от с.з.1 л.11-л.15 от делото/.

В с.з. на дата 16.04.2024 г. по НОХД №5396/2024 г. обвиняемият **** е отказал да подпише внесенето споразумение с определено наказание от 1 година и 3 месеца, поради което производството по делото е прекратено и делото върнато на СРП за внасяне на настоящия обвинителен акт.

В конкретния случай, по отношение определянето на съответното наказание, съдът взе предвид вида на производството - Глава 27 чл.371 т.2 от НПК, съобразявайки редакцията на чл.58а НК.

За престъплението по чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 се предвижда наказание от една до десет години лишаване от свобода.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия Коста ****, съдът прецени следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в случаите по чл. 372 ал. 4 от с.к., при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК.

Разпоредбата на чл.58а НК предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

Разпоредбата на чл.58а ал.4 НПК, предвижда възможност съдът да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за това, като при едновременно наличие на предпоставките на разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да приложи тази на чл. 55 НК.

Съдът намира, че в случая наказанието по отношение на **** следва да се определи при условията на чл. 58а ал. 1 НК, тъй като не са налице основанията за приложение на чл.55 НК – наличие на множество смекчаващи вината обстоятелства или едно изключително такова.

4

В конкретния случай, първоинстанционният съд отчита относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определяне размера на наказанието, като приема, че са налице както смекчаващи вината обстоятелства – ниската стойност на отнетите вещи и младата възраст на подсъдимия. Няма как съдът да отчете като смекчаващо вината обстоятелство изразено разкаяние за стореното, каквито са исканията на защитата, тъй като **** не е направил такова нито в хода на ДП, нито пред настоящия състав.

Като отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът отчете, че деянието е извършено при условията на съучастие и в изпитателния срок на предходно осъждане.

Като съобрази гореизложеното съдът намира, че при индивидуализация на размера на наказанието същото следва да бъде определено на основание чл.58а ал.1 НК - значително под средния размер, предвиден за съответното деяние, а именно двадесет и един месеца лишаване от свобода или намалено с 1/3 наказанието е в размер на една година и два месеца лишаване от свобода.