Решение № 772 от 24.06.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. Варна, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110202789 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Кристиян Д. Х., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №24-0436000356 от 30.05.2024 г., издадено от *** сектор „*** ***“, *** РУ, ОД МВР Варна, с което, за нарушение по чл.137а, ал.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника е наложено административно наказание “глоба“ в размер 50.00 лв.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не извършил визираното нарушение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.05.2024 г. около 15.53 ч. в гр. Варна, при кръстовище на бул. „Осми приморски полк“ с ул. „Иван Аксаков“, свидетелите Х. М. и Д. Г. - служители при *** РУ, ОДМВР Варна, възприели, че водачът на навлизащ от бул. „Осми приморски полк“ към ул.

„Иван Аксаков“ л. а. „*** ***“, рег.№*******, няма поставен обезопасителен колан, при което спрели превозното средство за проверка, снели самоличност на водача и съставили спрямо него и му връчили процесния АУАН, в който било отразено, че при съответните време и място въззивникът управлява посочения л. а., като не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, с което виновно е нарушил чл.137а, ал.1 ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, на 30.05.2024 г. наказващият орган издал процесното НП №24-0436-000356 спрямо въззивника К. Х., с което изцяло възприел и възпроизвел фактическите и правни констатации по АУАН и наложил предвиденото в 1 чл.184, ал.4, пр.1 ЗДвП наказание – „глоба“ в размер 50.00 лв. НП било изпратено за връчване чрез РУ Несебър, ОД МВР Бургас и след изпратени напомнителни искания от 11.12.2024 г. и от 27.02.2025 г., въз основа на докладна рег.№304р-4637 от 19.02.2025 г., изготвена от служител при РУ Несебър, ОД МВР Бургас, сочеща проведен разговор по телефон с адресата, получено изявление от същия, че не живее на регистрирания адрес, без да посочва друг адрес за призоваване и неизпълнено от него обещание да посети РУ Несебър за получаване на процесното НП, на същото бил положен печат за удостоверено връчване по реда на чл.58, ал.2 ЗАНН от 27.02.2025 г.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Ц. Л. и Александър Г., така и от приобщените документи – НП №22-0433-001021 от 11.01.2023 г., АУАН №180779 от 26.12.2022 г., докладна рег.№433р-9850/2023, писмо рег.№433р-5168 от 08.02.2023 г., писмо рег.№433р-5168/2023 от 10.03.2023 г., справка по картон на водач А. Недкова, Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г., Заповед №365з-330 от 19.01.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане. Доколкото приобщените документи по преписката не удостоверяват надлежно осъществено връчване на въззивника и не съдържат данни за осъществено търсене на въззивника на регистрирания му адрес, а само сочат проведен телефонен разговор, съдът намира за напълно неправилно и незаконосъобразно отразеното в АУАН удостоверяване за извършено връчване съгласно чл.58, ал.2 ЗАНН, следва да се приеме, че жалбата е предявена преди да е изтекъл срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** на *** РУ, ОД МВР Варна, надлежно упълномощен със Заповед №365з-3445 от 26.05.2023 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Констатацията за неосъществено надлежно връчване на издаденото НП не представлява ограничаващо правото на защита на въззивника съществено процесуално нарушение, доколкото това именно незаконосъобразно поведение от въззиваемата страна е преценено като основание за допустимост на процесната жалба.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Кредитираните от съда като дадени в резултат на непосредствени лични възприятия, непровиторечиви помежду си и взаимно допълващи се показания от всеки един от разпитаните свидетели Х. М. и Д. Г. установяват по несъмнен начин ясно възприетата от всеки един от всеки един от свидетелите и отразена в съставения в кръга на служебната им компетентност удостоверителен документ – АУАН №1136459 от 01.05.2024 г., липса на поставен обезопасителен колан на водача на спрения за проверка л. а. „*** ***“, рег.

№*******, като всеки от двамата свидетели изтъква изрично, че конкретното място, от което всеки от тях е възприемал навлизането на автомобила от бул. „Осми приморски полк“ към ул. „Иван Аксаков“, предоставя безпрепятствана пряка видимост към движещото се срещу проверяващия екип превозно средство по еднопосочната в този участък ул. „Иван Аксаков“.

Същевременно, по делото липсват данни, а няма и наведени твърдения, въззивникът да 2 попада в някоя от визираните в чл.137а, ал.2 ЗДвП хипотези, за които изискването по чл.137а, ал.1 ЗДвП е неприложимо. Поради това, съдът приема, че въззивникът не е изпълнил вмененото с чл.137а, ал.1 ЗДвП задължение да използва обезопасителен колан като водач на съответното превозно средство.

Правилно наказващият орган е приложил и действащата към датата на нарушението санкционна разпоредба по чл.184, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, визираща отговорността на водач, неизпълнил задължението за използване на обезопасителен колан и тъй като наложеното наказание е във фиксирания абсолютен размер, съдът го счита за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира. Съща така, съдът счита, че процесното нарушение не попада в обхвата на чл.28 ЗАНН като не е маловажно, доколкото е типично и по нищо не се отличава от останалите от същия вид.

Предвид изтъкнатото, съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на едно съдебно заседание, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 66.47 € (130.00 лв), съгласно чл.63д, ал.4 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0436-000356 от 30.05.2024 г., издадено от *** сектор „*** ***“, *** РУ, ОД МВР Варна, с което, за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, на Кристиян Д. Х., ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба“ в размер 25.56 € (50.00 лв), на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА Кристиян Д. Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР Варна сумата 66.47 € (шестдесет и шест евро, 47 цента), представляваща стойност на възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3