Решение № 254 от 03.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Бургас, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100500063 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на С. Б. Я., срещу Решение № 2306 от 07.11.2024 г. по гр.д.2568/2023 г. по описа на РС Бургас, с което въззивникът Якимов, в качеството му на частен съдебен изпълнител, peг.N 844 на КЧСИ, е осъден да заплати на Т. В. Р. сумата от 2 339,15 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на твърдени незаконосъобразни действия на ЧСИ по изп.дело № 20238440400894, изразяващи се в неуведомяване на ищеца Р. като длъжник за образуваното срещу него изпълнително производство и в насочване на изпълнението върху негово несеквестируемо имущество - получени по банкова сметка в „УниКредит Булбанк" АД през м.април 2023 г. пенсии и социални помощи в размер на 2 339,15 лв, и с което решение са присъдени съдебни разноски за оказана безплатна правна помощ и дължима държавна такса.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

По конкретно се твърди, че от събраните доказателства не са установени предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител по чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.441 ГПК - не е установено наличие на противоправно принудително изпълнение, вреда, причинна връзка и вина на съдебния изпълнител.

Изложени са твърдения, че неправилно първоинстанционният съд е 1 приел, че изпълнителното производство било образувано в нарушение на местната подсъдност, тъй като изп.дело № 1054/2013 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов е образувано през 2013 г., когато действащата към момента на образуване на изпълнителното производство процесуална уредба (преди изм.ДВ бр.86 от 2017г.) допуска изпълнението да се образува и по постоянния адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него /арг.чл.427, ал.1, т.2 ГПК в редакцията преди ДВ бр.86 от 2017 г./. Сочи се, че в случая независимо от местната компетентност на органа на принудително изпълнение, няма данни и не се твърди твърдените претърпени от ищеца вреди да са в причинна връзка с твърдяното нарушение на местната компетентност.

На следващо място се твърди, че с оглед представеното по делото известие за доставяне от 10.04.2013 г., с което на съпругата на ищеца е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 20510/28.03.2013 г. по изп.дело № 1054/2013 г., са неправилни и необосновани изводите на първостепенния съд, че ищецът не бил уведомен за образуваното изпълнително дело.

Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на съда, че били налице две дела /наречени в мотивите "Дело 1" и „Дело 2"/. Твърди се, чуе изпълнителното производство е едно единствено, образувано въз основа на един изпълнителен титул, без значение от канцеларския му номер.

Твърди се, че са неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че бил надвнесъл суми по изпълнителното дело /представляващи несеквестируим доход/, като същите не му били изплатени от съдебния изпълнител. Излагат се съображения, че несеквестируемостта би се явила материална незаконосъобразност на изпълнението, за което отговорност следва да носи взискателят, а не съдебният изпълнител по арг.от чл.439 ГПК, вр.чл.441 ГПК, а съгласно трайната съдебна практика, съдът по деликтния иск срещу съдебен изпълнител преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Цитирана е съдебна практика.

Излага се, че към датата на образуване на изпълнителното дело и предприемането на изпълнителни действия спрямо длъжника, съдебният изпълнител е действал въз основа на годен изпълнителен титул и законосъобразно и правилно е наложил запор върху банковата сметка на длъжника. Посочва се, че след като с Отговор на запорното съобщение, „УниКредит Булбанк" АД е уведомила ЧСИ Якимов, че по посочената банкова сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия и са изискали в срока по чл.446а, ал.5 ГПК да получат от съдебния изпълнител инструкции за сумата, която „УниКредит Булбанк" АД следва да превежда в изпълнение на запора съгласно чл. 446 ГПК, с Разпореждане от 22.05.2023 г. ЧСИ е разпоредил да се изпрати съобщение до „УниКредит Булбанк" АД, че средствата, постъпващи по сметката на длъжника с произход пенсия под размера на минималната и обезщетение от НОИ, не следва да му се предоставят, освен ако не представляват спестяване. Твърди се, че по този начин ищецът изрично е уведомил третото задължено лице - „УниКредит Булбанк" АД, че по сметката постъпват несеквестируеми доходи (за което и самата банка е била наясно), както и изрично е указал посочените суми да бъдат освободени и изплатени на лицето, а по изпълнителното дело да бъдат превеждани единствено суми, имащи характер на „спестявания". Твърди се, че след като ЧСИ е уведомил с уточнителното съобщение банката за произхода на средствата и какви са 2 задълженията на третото задължено лице, както и изрично е указал как следва да действа, то след постъпването на 30.05.2023 г. на сума от „УниКредит Булбанк" АД по изпълнителното дело, за съдебния изпълнител не е било възможно да знае, че въпреки изричните указания, дадени на банката, тя е превела сума представляваща несеквестируем доход по изпълнителното дело, след като изрично са дадени указания на същата да предостави за ползване средства с такъв произход на титуляра на сметката, съотв.съдебният изпълнител не следва да носи отговорност за постъпили от банката суми, върху които е провел принудително изпълнение - арг.чл. 446а, ал. 4 и ал.5 ГПК. Изложени са подробни съображения, цитирана е съдебна практика.

Твърди се още, че съгласно чл.435, ал.2 ГПК длъжникът е можел да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо.

Н а следващо място се твърди, че по делото не е установено по несъмнен начин и размерът на претендираните претърпени вреди в посочения размер - 2 339,15 лв. Действително в хода на изпълнителното производство е преведена от банката сума от запорираната банкова сметка, но това действие не е вследствие на незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, а отговорност за същото следва да носи третото задължено лице - банка, което след получаване на уточнителното съобщение от страна на съдебния изпълнител със задължителни указания да не се превеждат несеквестируеми суми, постъпващи по сметката от инвалидна пансия и социални помощи, е превело сума по сметка на съдебния изпълнител. Освен това се сочи, че ищецът не представя никакви доказателства за твърдината дължима му сума, съответно че преведената по наложения запор сума е тъкмо с произход пенсия на лицето, и имало ли е в този период постъпления от други източници, които суми са съответно секвестируеми.

Претендира се съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго такова по съществото на спора, като отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендират се съдебни разноски.

Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемият-ищец Т. В. Р. оспорва въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок. Твърди се, че обжалваното решение е правилно, обосновано и добре мотивирано, постановено в пълно съответствие с константната практика на съдилищата.

По отношение на уведомяването на ищеца като длъжник се твърди, че не са спазени изискванията за местната компетентност на съдебния изпълнител, независимо от данните, с които същият е разполагал още през 2013 г., като съгласно императивната норма на чл.427, ал.1, т.5 от ГПК, когато това изискване не е налице, изпълнителното производство не може да бъде образувано, а образуваното такова следва да бъде прекратено. Посочва се, че неспазването на това изискване е прието от ВКС за процесуално нарушение (Решение N 10 от 4.02.2021 г. на ВКС по гр.д.3219/2020 г., IV г.о.). Твърди се също, че действията на съдебния изпълнител са опорочени, тъй като длъжникът не е бил уведомен съобразно изискването на чл.428, ал.1 от ГПК за новото изпълнително дело, и не е конституиран надлежно като страна в производството. На следващо място се твърди, че съдебният изпълнител въобще не е следвало да образува ново изпълнително дело, тъй като 3 производството по предходното дело е прекратено по силата на закона поради перемпция.

По отношение на незаконосъобразното принудително изпълнение върху несеквестируемото имущество на ищеца се твърди, в жалбата липсва оспорване в това отношение. Твърди се, че не се спори, че вреда е налице, а именно, че това не са спестявания на ищеца, а е несеквестируем доход, като се посочва, че вина за това има банката. Оспорва се доводът на въззивника за недоказаност на иска поради непредставяне на извлечение от банката като се твърди, че по делото са представени множество доказателства относно произхода на сумите по запорираната банкова сметка на ищеца, установяващи, че се касае за несеквестируем доход от инвалидна пенсия и социални помощи.

Твърди се, че по делото не е било спорно, че сумите са от пенсия и социални плащания, а не от друг източник. Сочи се, че в тази насока липсва възражение в отговора на исковата молба и това липсва в доклада на съда, поради което няма необходимост от изследването на този въпрос. Посочва се освен това, че във въззивната жалба не е формулирано възражение за това, че съдът не се е произнесъл по своевременно предявено възражение в отговора на исковата молба.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира се и определяне на адв.Б. на адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 539 лв за осъществено от него безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Също не са ангажирани нови доказателства.

В предоставения му срок, третото лице-помагач на страната на ищеца – „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, е представил писмено становище по въззивната жалба, с което е оспорило същата като неоснователна. Посочено е, че първоинстанционният съд правилно е приел, че съдебният изпълнител следи служебно за несеквестируемостта, поради което негово задължение е да провери незабавно дали в действителност се касае за „спестявания“ досежно наличностите по сметката предвид постъпилите преводи за периодични пенсионни плащания от предходния и настоящия месец, а не да се доверява на банката за този извод. Изразено е становище, че дори третото задължено лице да плати неправилно, съдебният изпълнител е този, който следва да върне несеквестируемата част от вземането на длъжника, съгласно т.1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК.

Представена е снимка от моментното състояние на сметката, в която е видима разполагаемата сума 780 лв, MP3 за 2023 г., както и Информация за сметка с дневни салда за периода 01.04- 01.12.2023 г., от която е видно, че на 30.05.2023 г. цялото салдо е налично по сметката, въпреки че частично е освободена MP3 в размер 780 лв., но не е изтеглена.

Твърди се, че Банката, в качеството си на пазач по чл.508 ГПК на средствата, по сметката, е изпълнила изцяло и в срок указанията на съдебния изпълнител, а дори и да се приеме, че Банката като трето задължено лице, погрешно е платила на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника съгласно цитираното по-горе разрешение на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013г., ОСГТК.

Претендира се съдът да уважи изцяло предявения иск с всички законни последици от това.

Също няма искания по доказателствата.

4

При извършената проверка по чл.267 ГПК съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Разпечатката съдържа 37 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9cc5086-288f-4990-943f-bb11a01782b3